РИМСКИТЕ ПЪРВОСВЕЩЕНИЦИ: 96. СВЕТИ ЛЪВ III, Папа

Лъв, син на Азупий, е роден в скромно римско семейство. Получава възпитание и прекрасно образование в Латеранската Папска курия. Става бенедиктински монах, Кардинал – презвитер е на Базиликата „Света Сузана“ и изпълнява службата на папски ковчежник. Избран е на Престола на Свети Петър на 26 декември 795 г. и е интронизиран под името Лъв III на 27 декември. Веднага след това уведомява за избора си франкския крал Карл Велики и получава от него гаранция, че винаги ще защитава Църквата; кралят препоръчва себбе си и войската си на молитвите на новия Първосвещеник.

Папа Лъв III обаче има могъщи вътрешни врагове сред римската аристокрация, които скоро започват действия за отстраняването му, обвинявайки го несправедливо във въображаеми престъпления. На 25 април 799 г., докато участва в процесия към църквата „Свети Лаврентий ин Луцина“, Лъв е нападнат от двама благородници: примицерия Кампул и сакелария Пасхалий, роднини на предишния Папа Павел I. Те го нараняват тежко и го затварят в манастир, обявявайки го за свален от трона. Благодарение на свои привърженици обаче Папата успява да напусне Рим и търси убежище при Карл Велики в Падерборн. Приет е с голямо уважение и Карл Велики потегля на поход към Рим, за да го възстанови начело на Църквата. На 1 декември 800 г. е свикан събор, на който Лъв III се заклева над Евангелието в невинността си и от него са снети всички обвинения. Подчертано е, че Папата е върховен авторитет по въпросите на християнската вяра и морал; никой друг, освен Бог, не може да го съди. Пасхалий и Кампул получават смъртни присъди, заменени по-късно с изгнание.

На 25 декември 800 г. в Базиликата „Свети Петър“ в Рим, Папа Лъв III коронясва Карл Велики за „император на Свещената Римска Империя“.

 

Лъв III коронясва Карл Велики за император

Карл Велики подкрепя Първосвещеника до края на дните си. По решение на императора, в цялата му държава към Символа на Вярата (към фразата за произхода на Светия Дух „от Отца“) е добавено: Filioque („и от Сина“). Папа Лъв III одобрява по принцип това, но се въздържа да го включи в официалния Символ на Римската Църква. Карл Велики умира на 28 януари 814 г. Погребан е в катедралата на столицата си Аахен. Наследен е от сина си Людовик I Благочестиви (814-840).

През 797 г. византийската императрица Ирина сваля от власт сина си Константин VI и го ослепява, което води до смъртта му. Обявява се за самостоятелна владетелка на Византия и Папа Лъв III планира обединението на двете християнски империи чрез неин брак с Карл Велики. Този проект не се осъществява, тъй като през 802 г. срещу Ирина е извършен преврат. Тя е заточена в манастир, където умира, а на престола в Константинопол се възкачва Никифор I Геник (802-811). След гибелта на последния във Върбишкия проход, разгромен от прабългарите на хан Крум, наследилият го Михаил I Рангаве (811-813) признава през 812 г. съществуването на Свещената Римска империя на Запад. Отстранилият Михаил I от трона Лъв V Арменец (813-820) връща отново политиката на иконоборството във Византия, но тя не успява да достигне своята ожесточеност от предишния век.

След смъртта на арабския халиф Харун ар-Рашид, започва гражданска война между наследилия го ал-Амин (809-813) и друг негов син – ал-Мамун. Победилият ал-Мамун (813-833) насърчава културния разцвет на своята държава. По негова инициатива са преведени от гръцки на арабски език творбите на много философи и учени от Античността.

На територията на Испания Реконкистата има известен успех при управлението на астурийския крал Алфонсо II (791-842). Ок. 814 г. са открити мощите на Светия Апостол Яков Зеведеев; Сантяго де Компостела, където се съхраняват те, става главна християнска светиня на Испания и цел на поклоннически пътувания от цяла Европа.

Папа Лъв III е добър администратор и активен строител в Рим. Умира на 12 юни 816 г. Погребан е в Базиликата „Свети Петър“. През 1673 г. името му е включено в Римския Мартирологий (списъка на Светците на Католическата Църква).

Изобр.: Wikipedia.org

 

Сантяго де Компостела