РИМСКИТЕ ПЪРВОСВЕЩЕНИЦИ: 95. АДРИАН I, Папа

Адриан е роден в благородническо семейство в Рим през 700 г. Син е на Теодат, консул, дукс и примицерий на Светата Римска Църква. Чичо му Алберик е маркиз и консул на Тускулум (Тоскана). Благочестив и усърден клирик, Адриан е назначен за нотарий, при Папа Павел I е ръкоположен за субдякон, а при Папа Стефан III – за дякон. Избран е за Римски Първосвещеник на 1 февруари 772 г. и е интронизиран под името Адриан I на 9 февруари. Понтификатът му е един от най-продължителните в историята на Католическата Църква (трае почти 24 години).

Непосредствено след интронизирането на Адриан I лангобардският крал Дезидерий започва враждебни действия срещу Папската държава и окупира няколко града. Папата е принуден да се обърне за помощ към франкския крал Карл Велики, който през 774 г. навлиза с войски в Италия и разгромява лангобардското кралство. Кралят превзема столицата Павия, пленява, обявява за лишен от престола и заточава в манастир Дезидерий. Карл Велики се провъзгласява за крал на лангобардите, а в Рим Папата го удостоява с титлата „патриций“. На Папската държава са върнати отнетите от лангобардите земии територията й е разширена с няколко бивши лангобардски владения.

Римските водопроводи

Папата винаги подкрепя последвалите действия на Карл Велики за изграждането на неговата империя. Карл потушава няколко поредни въстания на саксите и включва окончателно териториите им в своята държава, като провежда цялостна евангелизация на тези германски племена. През 788 г., с подкрепата на Понтифекса, сваля от власт баварския херцог Тасилон III и присъединява държавата му към Франкското кралство. През 795 г,, след като разгромява Аварския хаганат, кралят завладява западните му предели. Карл Велики организизира и няколко похода срещу арабите в Испания, като целта му е да укрепи властта на франките в североизточната част на страната. Успява да постигне успех там с превземането на град Хенара.

Папа Адриан I подкрепя активно привържениците на иконопочитанието във Византия. Той е първият Понтифекс, който сече монети със своя лик и датира понтификата си не според управлението на византийския император, а според датата на своята интронизация. През 775 г. умира император Константин V. Синът му Лъв IV (775-780) намалява преследванията на иконопочитателите под влиянието на съпругата си Ирина. Императрица Ирина е регентка на малолетния си син от Лъв IV – Константин VI (780-797), и със съдействието на Патриарх Тарасий свиква през 787 г. Седмия Вселенски Събор в Никея. Съборът, на който присъстват пратеници на Папа Адриан I, осъжда иконоборството и утвърждава почитането на светите икони. Папа Адриан I утвърждава напълно решенията на Събора, въпреки че Карл Велики и франкските епископи остават резервирани към победилото иконопочитание.

Карл Велики

По това време, управляван от халифите Ал Махди (775-785) и Харун ар-Рашид (785-809), Арабският халифат навлиза в периода на най-големия си културен разцвет. В политическо отношение обаче от него се откъсва и Магребът, където се образува държавата на Рустамидите с център Алжир.

Папа Адриан I възстановява някои римски водопроводи, укрепва градските стени и бреговете на река Тибър, украсява църквите на Вечния Град. Умира на 25 декември 795 г. Погребан е в Базиликата „Свети Петър“. Крал Каарл Велики скърби за него като за свой „баща“ и по негово нареждане книжовникът Алкуин пише епитафия за покойния Папа, запазена до днес над вратите на „Свети Петър“ във Ватикана.

 

Изобр.: Wikipedia.org