РИМСКИТЕ ПЪРВОСВЕЩЕНИЦИ: 94. СТЕФАН III, Папа

Стефан, син на Олива, е роден в Сиракуза (Сицилия) през 720 г. Пристига в Рим по времето на Папа Григорий III и заема висши длъжности в папския двор. Накрая е...

Стефан, син на Олива, е роден в Сиракуза (Сицилия) през 720 г. Пристига в Рим по времето на Папа Григорий III и заема висши длъжности в папския двор. Накрая е назначен за кардинал презвитер на Базликата „Света Цецилия“. Приближен на Папа Павел I, остава при него през последните дни на живота му, след което предпочита да стои настрана от започналите борби за неговото наследство.

Желязната корона на лангобардските крале

Още докато Павел I е жив, могъщият Тотон, херцог на Непи, се заема да организира наследяването му от своя брат Константин. След смъртта на Папата, Константин II е провъзгласен за Римски Първосвещеник от представители на армията, и тъй като е мирянин, един Епископ е заставен да го въведе във всички степени на Свещения Чин и на 5 юли 767 г. е интронизиран. той се опитва напразно да си спечели признание от страна на франкския крал Пипин Къси, докато враговете му, патриция и примицерий Христофор и синът му Сергий, убеждават лангобардския крал Дезидерий да се намеси и да отстрани антипапата. Дезидерий изпраща в Рим своя войска, начело с презвитера Валдиперт. Константин II е свален и арестуван, а брат му Тотон загива; Валдиперт се опитва да наложи на папския престол презвитера Филип, капелан на манастира „Свети Вит“ на Есквилин, но той се отказва още на следващия ден, тъй като срещу него се надига недоволството на римския народ. На 1 август 768 г. за Римски Първосвещеник е избран Стефан III и е интронизиран на 7 август. Веднага след това изпраща патриция Сергий при Пипин Къси, за да го уведоми за избора си. Пипин обаче умира на 24 септември 768 г. и е наследен от синовете си Карломан и Карл Велики. Те посрещат папския пратеник и се съгласяват да изпратят на подготвящия се църковен събор в Рим 13 франкски Епископи.

На 12 април 769 г. Папа Стефан III открива в Катедралата „Свети Йоан Латерански“ в Рим събора, на който е утвърдена практиката на иконопочитанието. Извършен е съд над антипапа Константин II, всички официални актове на когото са анулирани. Решено е да се намали до минимум участието на светски лица в избора на Папа: Римският Първосвещеник занапред трябва да бъде избиран единствено между дяконите и кардиналите презвитери от римския клир.

 

Кръст на крал Дезидерий, laprovinciacr.it

Папа Стефан III напразно очаква лангобардския крал Дезидерий да изпълни обещанието си и да върне на Папската държава редица окупирани територии. Когато това не става, той се противопоставя на замисления брак между франкския крал Карл Велики и Дезидерата, дъщеря на Дезидерий. Въпреки увжението, което франкският владетел изпитва към Първосвещеника, политическите интереси надделяват и бракът е сключен.

Междувременно все по-нарастващото влияние на патриций Христофор и синът му Сергий във Вечния град започва да застрашава свободата на решенията на Понтифекса. Затова Стефан III взема трудното решение да потърси таен съюз с лангобардите. Влиза в контакти с тях и през 771 г. крал Дезидерий се отправя на поклонение към Рим, придружен от значителна армия. Христофор и Сергий се опитват да организират римляните за въоръжена съпротива, но без успех. Римският народ се вдига срещу тях и те загиват при опит да напуснат тайно града.

На 4 декември 771 г. умира франкският крал Карломан и единствен владетел на Франкското кралство остава брат му Карл Велики. Папа Стефан III, на когото Дезидерий продължава да не връща отнетите земи, вижда в лицето на Карл надежден съюзник, но не успява да осъществи стабилен съюз с него, защото умира на 24 януари 772 г. Погребан е в Базиликата „Свети Петър“.