РИМСКИТЕ ПЪРВОСВЕЩЕНИЦИ: 93. СВЕТИ ПАВЕЛ I, Папа

 

wikipedia.org

Павел, син на Константин, произхожда от благородния римски род Орсини. Роден е през 700 г. и е брат на Папа Стефан II. Като дякон помага на брат си в управлението на новосъздадената през 754 г. Папска държава и е изпращан често на дипломатически мисии при лангобардските крале.

След смъртта на Стефан II е избран за Римски Първосвещеник на 29 април 757 г. и интронизиран на 29 май с. г. Много проблеми от самото начало на Понтификата му създават лангобардите, окупирали редица градове, подарени от франкския крал на Светия Престол: Имола, Озимо, Болоня и Анкона. През 758 г. крал Дезидерий окупира и херцогствата Сполето и Беневенто, и като посещава Рим, заставя Папата да поиска от франкския крал да признае лангобардските завоевания. Папата прави това, но с тайно послание уведомява Пипин за истинското състояние на нещата. Пипин Къси остава верен защитник на интересите на Папството в Италия и през 765 г. властта на Павел I е признача в Беневенто, Тоскана и в част от Сполето.

 

Иконата "Salus Populi Romani" ("Спасение на Римския народ"), reginamundi.info

По същото време във Византия се организират репресии срещу иконопочитателите. Папският апел към император Константин V да сложи край на гоненията остава без последствия. Папата оказва помощ на бягащите в Италия иконопочитатели, приема мнозина от тях в Рим и предоставя манастира“Св. Св. Стефан и Силвестър“ на гръцките монаси бежанци. Подкрепен е от франкския епископат, който през 767 г., на събор в Жантийи, осъжда иконоборството.

През 759 г., с превземането от Пипин Къси на град Нарбона, е ликвидирано арабското присъствие в Южна Галия и маврите завинаги са изтласкани отвъд Пиренеите.

През 762 г.  арабският халиф ал-Мансур определя мястото на новата столица на Халифата – Багдад, и започва изграждането й, приключило през 768 г.

Папа Павел I умира на 28 юни 767 г. Погребан е в Базиликата „Свети Петър“. Канонизиран е и църквата го възпоминава на 28 юни.