РИМСКИТЕ ПЪРВОСВЕЩЕНИЦИ: 92. СТЕФАН II, Папа

 

wikipedia.org

Стефан е роден в Рим през 714/715 г. Баща му се казва Константин. Стефан произхожда от могъщ римски благороднически род, чийто основоположник е Урс. Урс има двама синове: Йордан и Констанций, от когото произхожда бъдещия Папа. Този род ще остане в историята с името Орсини.

Стефан е възпитан в папския Латерански дворец. При Папа Захария е ръкоположен, заедно с брат си Павел, за дякон и е  натоварен с грижата за страноприемниците, подслоняващи многобройните поклонници в Рим. Избран е единодушно за Папа под името Стефан II на 26 март 752 г. и е интронизиран същия ден.

Папата застава начело на Църквата в сложно време. През 751 г. войските на лангобардския крал Астулф завладяват Равенския екзархат и слагат край на византийското господство в Италия. Първата стъпка на Стефан II е да подпише 20-годишен мир с лангобардите, но само след 4 месеца крал Астулф го нарушава и тръгва към Рим. Папата се опитва да преговаря отново, но без успех. Константинопол също не изпраща исканата военна помощ. Тогава Стефан II решава да потърси помощ от франките. През зимата на 753-754 г. той прекосява Алпите и бива посрещнат с големи почески от франкския крал Пипин Къси в двореца му в Понтион.

 

Дарението на Пипин Къси

Пипин обещава да накаже лангобардите и да предаде във владение на Папата земите на Равенския екзархат (Promissio Carisiaca). На 28 юни 754 г. в Бзиликата на Абатството „Сен-Дени“ Стефан II помазва отново Пипин Къси за крал на франките и го обявява за „римски патриций“ (Patricius romanorum) и защитник на Църквата. През 755 г. Папата се завръща в Италия заедно с войските на франкския крал. Превзета е лангобардската столица Павия. Тогава крал Астулф обсажда Рим. Франките отново достигат Павия и принуждава Астулф да се оттегли. През 756 г., Пипин Къси дарява отвоюваните от лангобардите бивши византийски владения в Равена, Пентаполис и Емилия на Папата: така е поставено началото на Папската Държава, чийто първи суверен е Стефан II: Римските Папи в течение на векове ще бъдат светски владетели на тези територии.

Крал Астулф умира без наследници през същата година. За кратко време престолът заема брат му Ратхис, напуснал своя манастир, а през 757 г. лангобардите избират за свой крал Дезидерий. Папа Стефан подкрепя избора му, заради което към Папската държава е присъединена Болоня. Скоро след това обаче новият крал предприема враждебни действия срещу Рим, което предизвиква ново нахлуване на франките на Пипин Къси в Италия и лангобардите са принудени да отстъпят.

Абатството НонантолаПрез 752 г. Анселм, лангобардски херцог на Фриули, пожелава да стане монах и основава абатството Нонантола, близо до Модена. Папата благославя намерението му и го назначава за Абат на новооснования манастир.

Междувременно във Византия се задълбочава иконоборската криза. През 754 г. император Константин V свиква църковен събор в Хиерия, който осъжда почитането на иконите. След това започва радикално преследване на иконопочитателите в цялата империя. Мнозина от тях намират спасение в Италия и най-вече в Рим.

Папа Стефан II започва да строи камбанарии към църквите и въвежда камбанния звън в Рим. Умира на 26 април 757 г. Погребан е в Базиликата „Свети Петър“.