6 април – V Неделя на Великия Пост

commons.wikimedia.org

Четива:

Йезекиил 37, 12-14
Псалм 129
Римляни 8, 8-11
Йоан 11, 1-45

 

Катехизис на Папа Франциск по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 2 април 2014 г.

Скъпи братя и сестри, добър ден!

Днес ще завършим цикъла катехизиси за Тайнствата, като говорим за Брака. Това Тайнство ни отвежда до сърцевината на плана на Бога, който е план на съюз с Неговия народ, с всички нас: план на общение. В началото на книгата Битие – първата книга на Библията, – във върховния момент на разказа за сътворението се казва: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божи образ го сътвори … Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат една плът“ (Бит. 1, 27; 2, 24). Образът на Бога е брачната двойка: мъжът и жената. Не само мъжът, не само жената, но и двамата. Този е Божият образ: любовта, съюзът на Бога с нас, са представени от този съюз между мъжа и жената. И това е много хубаво! Ние сме създадени, за да обичаме, като отблясък на Бога и на Неговата любов. И в брачния съюз мъжът и жената осъществяват това призвание чрез знака на взаимността и на общението в един напълно осъществен живот.

1. Когато един мъж и една жена осъществяват Тайнството на Брака, Бог, така да се каже, „се отразява“ в тях, отпечатва в тях Своите направления и неотменимия печат на Своята любов. Бракът е икона на Божията любов към нас. Защото Бог е общение: трите Лица – на Отец, Син и Светия Дух, живеят отвека и довека в съвършено единство. Именно тази е тайната на Брака: Бог прави от двамата съпрузи един живот. Библията използва един силен израз, като казва: „една плът“ – толкова съкровено е единството между мъжа и жената в брака. Именно това е Тайнството на Брака: Божията любов, която се отразява в двойката, решила да живее заедно. Затова мъжът оставя дома си – дома на своите родители, и отива да живее със съпругата си; и се съединява толкова силно с нея, че двамата – казва Библията, – стават една плът.

2. Свети Павел в Посланието до ефесяни показва как в християнските съпрузи се отразява една велика тайна: връзката, установена от Христос с Църквата – една брачна връзка (ср. Еф. 5, 21-33). Църквата е Христова невяста. Тази е връзката. Това означава, че Бракът отговаря на едно специфично призвание и трябва да бъде смятан за посвещение (cfr Gaudium et spes, 48+ Familiaris consortio, 56). Той е посвещение: мъжът и жената биват посветени в тяхната любов. Защото по силата на Тайнството съпрузите получават истинска мисия, защото могат да направят видима чрез простите, обикновенине неща любовта, с която Христос обича Своята Църква, продължавайки да дарява живота Си за нея, във вярност и служение.

Наистина прекрасен е планът, вписан в Тайнството на Брака! И той се осъществява в простотата и също в слабостта на човешката същност. Знаем добре колко трудности и изпитания познава животът на двамата съпрузи … Важно е те да запазят жива връзката си с Бога, която е в основата на брачната връзка. А истинската връзка е винаги тази с Господа. Когато семейството се моли, връзката се поддържа. Когато съпругът се моли за съпругата си и съпругата се моли за съпруга си, тази връзка укрепва: единият се моли за другия. Истина е, че в брачния живот има много трудности, наистина много: работата, парите, които не достигат, децата, които създават проблеми. Наистина много трудности. И много пъти съпругът и съпругата стават нервни и се карат помежду си. Карат се -така е, винаги има караници в брака, понякога дори летят чинии. Но това не бива да ни натъжава – такава е човешката същност. А тайната е, че любовта е по-силна в момента, когато има караници, затова винаги съветвам съпрузите: никога не завършвайте деня, в който сте се карали, без да се помирите. Винаги! А за да се помирите, не е нужно да викате Обединените Нации, за да дойдат в дома ви и да въдворят мир. Достатъчен е един малък жест, една милувка – и толкова! И до утре! А утре се започва отново. И такъв е животът – трябва да се живее така, да се живее с желанието да бъде изживян заедно. И това е велико, красиво е! Брачният живот е прекрасен и ние трябва да го пазим винаги, да пазим децата. И друг път съм казвал на този Площад нещо, което помага много на брачния живот. Това са три думи, които трябва да се казват винаги – три думи, които трябва да ги има вкъщи: „моля“, „благодаря“, „извинявай“. Три вълшебни думи. „Моля“: за да няма нахалство в съпружеския живот. „Моля“ – как ти се струва? Моля, моля, за да ми бъде позволено. „Благодаря“: съпрузите да си благодарят. Благодаря ти за това, което направи за мен; благодаря ти за това. Колко хубаво е да се благодари! И тъй като всички ние грешим, ни е малко трудно да произнесем третата дума, но трябва да я произнасяме: „Извинявай“. „Моля“, „благодаря“ и „извинявай“. С тези три думи, с молитвата на съпруга за съпругата и обратно, с помиряването винаги преди да свърши денят, бракът върви напред. Винаги трите вълшебни думи, молитвата и помирението. Господ да ви благослови и молете се за мен.