РИМСКИТЕ ПЪРВОСВЕЩЕНИЦИ: 91. СВЕТИ ЗАХАРИЯ, Папа

Захария е роден през 679 г. в гръцко семейство в Санта Северина (Калабрия, Южна Италия); син е на Полихромий. Много благочестив и ерудиран, става бенедиктински монах в Латеран (Рим). Прочут оратор, той превежда на гръцки език „Диалозите“ на Свети Григорий Велики, съдържащи житието на Свети Бенедикт, Патриарха на западното монашество. Папа Григорий III го прави кардинал-дякон и свой близък сътрудник. Избран е за Папа на 29 ноември 741 г., заема Престола на Свети Петър на 10 декември 741 г.

Папа Захария е изключителен дипломат. Макар да осъжда иконоборската политика на Константинопол, той се стреми да поддържа добри отношения с император Константин V и защитава византийските интереси в Италия. Затова получава признателност от страна на василевса и докато е жив, във Византия все още не се предприемат строги мерки срещу иконопочитателите. Голяма заплаха за Рим по това време са лангобардите в Северна Италия, и отношенията с тях са голяма грижа за Папата. През пролетта на 742 г. Захария се среща лично с лангобардския крал Лиутпранд (712-744) и издейства освобождаването на всички италийски пленници. Втората им среща – през 743 г. в лангобардската столица Павия, има важни резултати за мира в Италия. Тогава е подписано двадесетгодишно примирие, което гарантира съществуването и на византийския Равенски екзархат.

 

Фолис на крал Астулф

Папата си спечелва голямото уважение на крал Лиутпранд, което гарантира спазването на примирието. Кралят е наследен през 744 г. от войнствения си племенник Хилдебранд, но той е лош управник и само след седем месеца е свален от трона от общото събрание на лангобардите и заменен с Ратхис, херцог на Фриули. Новият крал заявява, че ще спазва примирието, но през 749 г. нарушава думата си и обсажда Перуджа. Папа Захария успява да запази мира, като се среща лично с него и до такава степен впечатлява краля, че той снема обсадата, а когато скоро след това губи властта си, се оттегля в Рим и заедно с цялото си семейство постъпва в манастир. Престолът на Лангобардското кралство е зает от брат му Астулф (749-756), който нарушава мира и през 751 г. слага край на византийския екзархат в Италия със столица Равена.

Коронацията на Пипин Къси. Миниатюра. XV в.

Папа Захария следи отблизо християнизацията на германските племена, протичаща с голям успех под ръководството на Свети Бонифаций. Запазена е обширна кореспонденция между двамата, свидетелстваща за отговорността и синовното послушание на Апостола на Германия към указанията на Светия Престол. Особено добри са отношенията с Франкското кралство, където начело на управлението от 741 г. са Карломан и Пипин Къси, синове на Карл Мартел. През 747 г. Карломан се оттегля от светските дела и става монах в Монте Касино, а брат му Пипин остава единствен майордом на Франкската държава. През 750 г. Папа Захария изразява официално убеждението си, че в една държава короната трябва да принадлежи на този, който държи реално властта в свои ръце. През 751 г., в съгласие с мнението на Папата, франките решават да отстранят от престола на Хилдерик III, последен от династията на Меровингите, а Пипин Къси е увенчан с кралската корона в Соасон от Свети Бонифаций, в качеството му на папски легат. Така във Франкската държава се установява династията на Каролингите.

През 750 г. е свален и убит арабският халиф Марван II (744-750), последен от династията на Омайадите. Новият халиф Абул Абас (750-754) поставя началото на династията на Абасидите, управлявала халифата до 1258 г.

Папа Захария прави много за украсяването и поддържането на църковните сгради в Рим. Допринася за заселването на обезлюдената област Кампания, като раздава при изгодни условия на арендатори пустеещи църковни земи там. Умира на 15 март 752 г. Погребан е в Базиликата „Свети Петър“. Канонизиран е и паметта му се чества на 15 март.