2 март – VIII Неделя през годината

Четива:
Исаия 49, 14-15
Псалм 61
1 Кор. 4, 1-5
Матей 6, 24-34

 

Катехизис на Папа Франциск по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 26 февруари 2014 г.

Скъпи братя и сестри, добър ден!

 

gospelart.wordpress.com

Днес бих искал да ви говоря за Тайнството Помазание на болните (Маслоосвещение), което ни позволява да изпитаме състраданието на Бога към човека. В миналото то е било наричано „Последно помазание“, защото е било възприемано като духовна утеха при неизбежна смърт. Но това, че говорим за „Помазание на болните“, ни помага да разширим погледа си към опита от болестта и страданието на хоризонта на Божието милосърдие.

1. Има един библейски образ, който представя в цялата й дълбочина тайната, която прозира в Помазанието на болните (Маслоосвещението): това е притчата за „добрия самарянин“ в Евангелието според Лука (10, 30-35). Всеки път, когато отслужваме това Тайнство, Господ Исус в лицето на свещеника се приближава до страдащия, тежко болния или възрастния човек, изливайки върху раните му масло и вино. Маслото ни кара да мислим за онова масло, което всяка година бива благословено от Епископа на Хризмалната Литургия на Велики Четвъртък, във връзка именно с помазанието на болните. Виното пък е знак на любовта и на благодатта Христови, които бликат от дара на Неговия живот за нас и се проявяват в цялото си богатство в сакраменталния живот на Църквата. Накрая, страдащият човек бива поверен на един ханджия, за да продължи той да се грижи за него, без да мисли за разходите. И сега, кой е ханджията? Това е Църквата, християнската общност – това сме ние, на които всеки ден Господ Исус поверява страдащите телом и духом, за да можем да продължаваме да им оказваме безмерно цялото милосърдие и спасение.

2. Това поведение е подчертано по изключително точен начин в Посланието на Яков, където се препоръчва: „Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го вдигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят“ (Яков 5, 14-15). Тук става дума за една практика, актуална още във времето на Апостолите. Защото Исус е научил Своите ученици да имат същата любов към болните и страдащите, и им е предал способността и задачата да продължат да даряват в Негово име и според Неговото сърце подкрепа и мир чрез особената благодат на това Тайнство. Това обаче не бива да ни кара да изпадаме в самоцелно търсене на чудото или в презумпция, че можем да получим винаги и навсякъде изцеление. Но е сигурна близостта на Исус до болния, както и до възрастния, защото всеки възрастен, всеки човек на повече от 65 години, може да получи това Тайнство, чрез което Сам Исус се доближава до него.

Но когато някой е болен, често се мисли: „Да извикаме да дойде свещеник“; „Не, това носи лош късмет, да не го викаме“, или „Освен това ще уплаши болния“. Защо се мисли така? Защо съществува представата, че след свещеника следва погребение? Това не е истина. Свещеникът идва, за да помогне на болния или на възрастния; затова е толкова важно посещението на свещениците при болните. Трябва да извикаме свещеника при болния и да му кажем: „Ела, дай му помазанието, благослови го“. Сам Исус е, Който идва, за да подкрепи болния, да му даде сили, да му даде надежда, да му помогне, както и да му прости греховете. И това е прекрасно! Не трябва да мислим за него като за табу, защото е добре винаги да знаем, че в когато преживяваме страдание и болест, не сме сами: свещеникът и онези, които присъстват на маслоосвещението, представляват цялата християнска общност, която като едно тяло се събира около страдащия и близките му, поддържайки в тях вярата и надеждата, подкрепяйки ги с молитва и братска топлота. Но най-голямата подкрепа се състои във факта, че в Тайнството присъства Сам Господ Исус Христос, Който ни взема за ръка, милва ни, както прави с болните, и ни припомня, че Му принадлежим, че нищо – включително злото и смъртта, – не може да ни раздели от Него. Имаме ли навика да викаме свещеника, за да дойде при нашите болни – не говоря за болните от настинка за три – четири дни, а за сериозна болест, – и при нашите старци, и да им даде това Тайнство, тази подкрепа, тази сила на Исус, за да продължат напред? Да правим това!