4 март – Свети Казимир (Възпоминание по избор)

 

ilquintuplo.it

Княз Казимир е роден на 3 октомври 1458 г. Втори син е на полския крал Казимир IV Ягелончик. От малък се отличава с изключително благочестие, любов към Бога и желание да следва радикално Неговите заповеди. Баща му го включва отрано в управлението на страната и това за него е възможност да налага последователно Божията справедливост в тогавашното общество. В личния си живот е отдаден на молитва и милосърдни дела; взема решение да живее в целомъдрие. Умира на 26-годишна възраст в Гродно, на 4 март 1483 г. Канонизиран е през 1604 г. Покровител е на Полша и Литва.

Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието (по избор) на Свети Казимир

Из „Житие на Свети Казимир“ от автор от онази епоха

(Cap. 2-3: Acta Sanctorum Martii I, 347-348)

Почти невероятната любов, напълно непресторена и искрена, с която гореше към всемогъщия Бог под действието на Божия Дух, бе обзела сърцето на Казимир до такава степен, че преливаше от него и от дълбините на сърцето муи се насочвааше към ближния, и нищо не беше по-търсено и желано от него от това, да дарява на Христовите бедни, на странниците, на болните, на затворниците, на преследваните, не само своите блага, а изцяло себе си.

За вдовиците, сираците, потиснатите, той бе не само закрилник, а и баща, син, брат. Би трябвало да напишем дълга история, ако искаме да опишем всички прояви на милосърдие и на голяма любов, които процъфтяваха в него към Бога и към хората.

В каква висока степен освен това той вършеше справедливост и бе възприел умереност, с какво благоразумие бе надарен и от каква сила и постоянство на духа бе подкрепян, особено на тази по-невъздържана възраст, когато хората често са по-неразумни и по природа по-склонни към злото, ни е трудно да мислим и да говорим.

Всеки ден съветваше баща си да бъде справедлив в управлението на кралството и на подчинените му народи. И никога не пропускаше да поправя смирено краля, ако поради недоглеждане или човешка слабост нещо не беше наред в управлението му.

Защитаваше и прегръщаше като свое доброто на бедните и на окаяните, затова бе наричан от народа „защитник на бедните“. И макар да беше кралски син и благородник по рождение, никога не се проявяваше като по-висшестоящ в отношението си и в разговора си с когото и да е, дори да е скромен и с ниско положение. Желаеше винаги да бъде един от кротките и бедните по дух, на които принадлежи небесното царство, а не да бъде сред могъщите и великите на този свят. Не желаеше нито върховната власт, нито поиска да я приеме, когато му беше предложена от баща му, боейки се да не бъде духът му наранен от изкушението на богатствата, които нашият Господ Исус Христос бе нарекъл тръни, или да не бъде осквернен от заразата на земните неща.

Всички негови приближени и секретари – забележителни и много добри хора, някои от които са още живи и са го познавали отблизо, – потвърждават и свидетелстват, че той докрая бе останал целомъдрен и целомъдрен бе доживял до последния си ден.