14 февруари – Свети Кирил, Монах, и Свети Методий, Епископ, Покровители на Европа (Празник)

Четива:
Исаия 52, 7-10
Псалм 95
Марко 16, 15-20

 

 

radiospada.org

Свети Кирил (с кръщелно име Константин) и по-големият му брат Методий са родени в Солун, в семейството на висш византийски чиновник. Едно тяхно житие отбелязва, че майка им е била славянка. Методий първоначално е управител на една византийска област на Балканите, населена със славяни, а по-късно се посвещава на Бога в малоазийския манастир Полихрон. Надарен с изключителни дарби, Константин получава най-доброто за времето си образование в Константинопол, след което оглавява важни дипломатически мисии при хазарите в Крим, както и в Арабския халифат. За по-успешна евангелизация на славянските народи, ок. 855 г. Константин, с помощта на брат си Методий, създава славянската писменост и започва превод на Библията и на литургичните книги. По молба на Ростислав, княз на Великоморавия (846-870), братята са изпратени през 863 г. в тази наскоро покръстена страна, която превръщат в център на християнската проповед сред славяните. След много трудности и неразбиране, с които се сблъскват, Папа Адриан II ги кани в Рим, където благославя делото им и утвърждава богослужението на славянски език. Там обаче Константин се разболява тежко, приема монашеското име Кирил и умира на 14 февруари 869 г. Погребан е в римската Базилика „Сан Клементе“.

Свети Методий е назначен от Папата за Архиепископ на Великоморавия и продъължава започнатото дело. Претърпява гонения, но до края на дните си отстоява правото на всеки народ да слави Бога на своя език. Умира на 6 април 885 г. във Велехрад, столицата на Великоморавия.

С Апостолическото си Послание „Egregiae virtutis“ от 31 декември 1980 г., Блаженият Папа Йоан Павел II провъзгласява Светите Кирил и Методий, заедно със Свети Бенедикт, за Съпокровители на Европа.

 

Из Енцикликата „Slavorum Apostoli“ на Блажения Папа Йоан Павел II (2 юни 1985 г., 4-7)

Биографични данни

4. Следвайки примера, даден от Посланието „Grande munus“, желая да припомня живота на Свети Методий заедно с този на брат му Свети Кирил, който е тясно свързан с него. Ще направя това накратко, като оставя на учените историци уточненията и дискусиите относно отделните моменти.

Градът, в който се раждат двамата братя, е днешният Тесалоники, който през IX в. е важен център на търговския и политически живот на Византийската империя и заема централно място в социалния и интелектулния живот в тази част на Балканите. Тъй като градът е разположен на границата със славянските земи, той има и славянско име – Солун.

Методий е по-голям и вероятно при Кръщението си получава името Михаил. Роден е между 815 и 820 г. По-малкият, Константин, станал по-късно известен с монашеското си име Кирил, идва на този свят през 827 или 828 г. Баща им заема висша чиновническа длъжност в държавната администрация. Общественото положение на семейството предоставя възможност за същата кариера на двамата братя. Впрочем, Методий започва такава кариера, получавайки поста на архонт в една от пограничните провинции, където живеят много славяни. Но през 840 г. той се отказва от този пост и се оттегля в един от манастирите, разположени в подножието на планината Олимп във Витиния, известна по онова време с името Светата планина.

 

Брат му Кирил продължава успешно учението си във Византион (Константинопол), където приема свещеничеси сан, но решително се отказва от блестящата чиновническа кариера. Благодарение на необикновените си дарби и познания в културната и религиозната области, още като млад получава важни длъжности в Църквата, като поста на патриаршески секретар в този град. Скоро обаче пожелава да се оттегли от тези си задължения, за да се посвети на научна дейност и на съзерцателен живот, освобовен от всякакви честолюбиви стемежи. За да изпълни тези свои намерения, той бяга тайно в един от манастирите по черноморското нрайбрежие. След половин година го откриват и го убеждават да се заеме с преподаването на философски дисциплини в Константинополската академия. Заради необикновената си ерудираност получава прозвището „Философ“, с което е известен до днес. Императорът и Патриархът го изпращат с мисия при сарацините. След края на тази мисия, той оставя обществените дела и се присъединява към по-големия си брат Методий, за да сподели с него монашеския живот. Отново е включен заедно с него в състава на византийското пратеничество при хазарите, в качеството си на експерт по религиозните и културните въпроси. По време на престоя си в Крим, близо до Херсонес, те откриват църквата, където от древни времена се намира гробницата на Свети Климент, Римски Папа и Мъченик, заточен в този отдалечен край. Изваждат и вземат със себе си неговите мощи. Тези мощи съпровождат Светите Братя в предстоящите им мисионерски пътувания на Запад до момента, когато ги оставят в Рим, предавайки ги тържествено на Папа Адриан II.

5. Събитието, определило целия им живот занапред, е молбата на великоморавския княз Ростислав до император Михаил III да изпрати на неговия народ Епископ и учител, който да може да разяснява истинската вяра на техния език.

Изборът пада на Светите Кирил и Методий, които охотно се съгласяват и тръгват на път, за да стигнат накрая във Великоморавия (княжество в Централна Европа, населявано тогава от различни славянски племена, разположено на кръстопътя на различни влияния от Изток и Запад), по вероятност още през 863 г. и започват да осъществяват сред тези народи своята мисия, на която ще посветят остатъка на живота си, преживявайки дълги странствания, лишения, страдания, вражди и преследвания, които за Методий водят дори до сурово заточение. Те понасят всичко това с твърда вяра и непоколебима надежда в Господа. Подготвени са отлично за изпълнението на своята задача: носят със себе си текстовете на Светото Писание, нужни за отслужването на Светата Литургия, подготвени и преведени от тях на славянски език и написани на новата азбука, създадена от Константин Философ и приспособена прекрасно към звуците на този език. Мисионерската дейност на двамата братя се радва на безспорен успех, но също така са напълно разбираеми трудностите, създавани за новите мисионери от предходната начална евангелизация, извършена от съседните латински Църкви.

След около три години, по време на пътуването си до Рим, те се спират в Панония, където славянският княз Коцел – избягал там от важния държавен и културен център Нитра, – им оказва гостоприемство. Оттам след няколко месеца продължават пътя си към Рим, съпровождани от своите ученици, за които се надяват да получат свещеническо ръкоположение. Пътят им минава през Венеция, където се провежда публичен диспут за новаторските подходи на ръководената от тях мисия. В Рим Папа Адриан II, наследил немного преди това Папа Николай I, ги приема много благосклонно. Той одобрява славянските литургични книги, заповядва те да бъдат положени тържествено на олтара на църквата „Санта Мария ал Презепе“, днес „Санта Мария Маджоре“, и разпорежда учениците им да бъдат ръкоположени за свещеници. Този период на делото им приключва изключително благоприятно. Но се налага Методий да започне следващия етап сам, защото тежко болният му по-млад брат, едва успял да положи монашески обети, умира малко след това в Рим на 14 февруари 869 г.

6. Свети Методий остава верен на думите, които му казва Кирил на смъртния си одър: „Ние споделяме една участ, брате, като вървим след ралото на една нива. Сега аз падам на браздата, след като завърших земните си трудове. Зная, че много обичаш твоята Планина. И все пак не изоставяй заради Планината своето учителство. Наистина, къде другаде може да има за тебе по-сигурно спасение?“

Поставен за Епископ на древната Епархия Панония, назначен за Папски Легат „ad gentes“ (под това име се разбират славянските народи), той приема църковния сан на възстановения епископски престол на Сирмиум. Апостолското дело на Методий обаче е прекъснато от религиозно-политечески трудности, завършили с двегодишното му заточение: обвинен е във вмешателство в чужда епископска юрисдикция. Освободен е благодарение на личното застъпничество на Папа Йоан VIII. Освен това, новият владетел на Великоморавия, княз Светополк, се изпълва с враждебност към делото на Методий, противи се на Литургията на славянски език и събужда в Рим подозрения относно ортодоксалността на новия Архиепископ. През 880 г. Методий е призован ad limina Apostolorum, за да изложи отново всички проблеми лично пред Йоан VIII. В Града, оправдал се по всички обвинения, той издейства от Папата булата „Industriae tuae“, с която се възстановяват в основни линии правата, дадени на Литургията на славянски език от предшественика на Йоан VIII – Адриан II.

Подобно признание на пълната законност и каноничност на своите действия Методий получава, след като през 881 или 882 г. посещава Константинопол, от византийския император и от Патриарх Фотий, който по това време е в пълно общение с Рим. Последните години от живота си посвещава преди всичко на продължението на работата си над превода на Светото Писание и на трудовете на Отците на Църквата, както и над Кодекса на византийските църковни и граждански закони – т. нар. „Номоканон“. Загрижен да не погине започнатото от него дело, той определя за свой приемник ученика си Горазд. Умира на 6 април 885 г., служейки на Църквата, изградена сред славянските народи.

7. Далновидните действия, дълбокото и ортодоксално учение, уравновесеността, справедливостта, апостолското усърдие, непоклатимото мъжество му спечелват признателността и доверието на Римските Първосвещеници, на Константинополските Патриарси, на византийските императори и на много владетели на младите славянски страни. Благодарение на това, Методий става наставник и законен Пастир на Църквата, утвърждаваща се по онова време сред тези народи, и заедно с брат си Константин е почитан единодушно от тях като благовестител и учител, „даден им от Бога и от Свети Апостол Петър“, като свидетел на пълното общение между нововъзникващите и по-древните Църкви.

„Затова мъже и жени, прости хора и благородници, богати и бедни, свободни и роби, вдовици и сираци, чужденци и местни жители, здрави и недъгави“ са в тълпата, която със сълзи и песнопения изпраща до мястото му на покой добрия учител и Пастир, който „става всичко“ за всички, за да ги спаси“ (ср. 1 Кор. 9, 22).

Трябва да признаем, че след смъртта на Методий делото на Светите Братя преживява тежка криза, а преследването на техните ученици се ожесточава дотолкова, че те са принудени да напуснат мястото на мисионерската си дейност. Въпреки това, посетите от тях семена на Евангелието продължават да принасят своите плодове, а избраният от тях начин на пастирско служение, чиято цел е да се носи истината на Откровението на новите народи, уважавайки при това културната им неповторимост, остава жив пример за Църквата и за мисионерите от всички времена.