9 февруари – V Неделя през годината

Четива:
Исаия 58, 7-10
Псалм 111
1 Коринтяни 2, 1-5
Матей 5, 13-16

 

Катехизис на Папа Франциск по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 5 февруари 2014 г.

Скъпи братя и сестри, добър ден!

 

Wikipedia.org

Днес ще ви говоря за Евхаристията. Евхаристията се намира в сърцето на „въведението в християнството“, заедно с Кръщението и Миропомазанието, и е изворът на самия живот на Църквата. Защото от това Тайнство на любовта води началото си всеки истински път на вярата, на общението и на свидетелството.

Онова, което виждаме, когато се събираме, за да отслужим Евхаристията, Литургията, ни помага да предусетим какво ни предстои да изживеем. В центъра на пространството, определено за отслужването, се намира олтарът, който е трапеза, застлана с покривка, и това ни кара да мислим за пиршество. На трапезата има кръст, което сочи, че върху този олтар се извършва жертвата на Христос: Той е духовната храна, която се получава там под знаците на хляба и виното. Край трапезата има амвон, тоест – мястото, откъдето се възвестява Божието Слово, а това означава, че народът се събира там, за да слуша Господа, Който говори чрез Светите Писания; следователно, храната, която се получава там, е Неговото Слово.

Словото и Хлябът по време на Литургията стават едно цяло, както на Тайната Вечеря, когато всички слова на Исус, всички знаци, които Той е извършил, се събират в жеста на преломяването на хляба и поднасянето на чашата – предвестник на кръстната жертва,  - с думите: „Вземете, яжте, това е Моето тяло … Вземете, пийте, това е Моята кръв“.

Жестът на Исус, извършен на Тайната Вечеря, е най-великата благодарност към Отца за Неговата любов, за Неговото милосърдие. „Благодарност“ на гръцки звучи: „еucharistia“. И затова Тайнството се нарича „Евхаристия“: то е върховна благодарност към Отца, Който ни е възлюбил толкова много, че е дал от любов Своя Син. Ето защо терминът „Евхаристия“ обобщава напълно този жест, който е жест на Бога и човека едновременно: жест на Исус Христос – истински Бог и истински Човек.

Следователно, евхаристичното отслужване е нещо много повече от обикновено пиршество: то е истински мемориал на Пасхата на Исус, централната тайна на Спасението. „Мемориал“ не означава само спомен, просто спомен, а означава, че всеки път, когато отслужваме това Тайнство, ние участваме в тайната на страданието, смъртта и възкресението на Христос. Евхаристията е върхът на спасителното Божие дело: Господ Исус, ставайки хляб, преломяван за нас, излива над нас цялото Си милосърдие и любов, за да обнови по този начин сърцана ни, живота ни и начина ни да общуваме с Него и с братята. Затова навсякъде, когато някой приема това Тайнство, се казва, че „приема Причастието“, че „се причастява“: това означава, че по силата на Светия Дух участието в евхаристичната трапеза ни уподобява по уникален и дълбок начин на Христос, провейки да предвкусим пълното общение с Отца, което ще характеризира небесното пиршество, където, заедно с всички Светци, ще имаме радостта да съзерцаваме Бога лице в лице.

Скъпи приятели, ние никога не ще успеем да благодарим достатъчно на Господа за дара, който Той ни е направил в Евхаристията! Този дар е толкова велик – и затова е толкова важно да ходим на неделната Литургия. Да ходим на Литургията не само за да се молим, а и за да получим Причастието – този хляб, който е тялото на Исус Христос, Който ни спасява, Който ни прощава, Който ни съединява с Отца. Хубаво е да правим това! Ходим всяка неделя на Литургията, защото това е денят на възкресението Господне. Затова неделята е толкова важна за нас. И в Евхаристията ние чувстваме нашата съпричастност с Църквата, с Божия народ, с Божието Тяло, с Исус Христос. Няма да престанем никога да преоткриваме ценността и богатството й. Затова да се молим, та това Тайнство да продължава да поддържа живо в Църквата Неговото присъствие и да формира нашите общности в любовта и в общението, според сърцето на Отца. И това става през целия ни живот, но започва в деня на Първото Причастие. Важно е децата да се подготвят добре за Първото Причастие и всяко дете да го направи, защото това е първата стъпка, след Кръщението и Миропомазанието, към тази силна принадлежност на Исус Христос.