2 февруари – СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Четива:
Малахия 3, 1-4
Псалм 23
Евреи 2, 14-18
Лука 2, 22-40

 

parrocchiaspiritosantotaranto.it

С Празника Сретение Господне Църквата чества представянето на Младенеца Исус в Йерусалимския Храм (Лука 2, 22-40). Йерусалим, мястото на Пасхалната Тайна на Спасителя, откъдето Евангелието се разпространява по целия свят, от самото начало е свързан с мисията на Исус на земята. Мария и Йосиф, които спазват благочестиво предписанията на Мойсеевия закон, донасят в Храма Младенеца Исус, за да Го представят през Бога. Там ги посреща с ликуване старецът Симеон, „мъж праведен и изпълнен със страх Божи, който очакваше избавлението на Израил“ (Лука 2, 25). Светият Дух вдъхновява Симеон да се възрадва от срещата си с Месията, Когото е очаквал цял живот: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата си, с мир; защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил“ (Лука 2, 29-32). Възхвала на Господа за настъпващото Негово царство въздава и пророчицата Анна, живееща при Храма. А Симеон възвестява на Мариясредствата на спасението – Страданията и Кръста на нейния Син, които като меч ще пронижат душата й.

Сретение Господне е също така Празник на богопосветените монаси, монахини, членове на различни Ордени и Конгрегации, които – всеки според собствените си дарове и призвания, служат на Господа, като следват евангелските Му съвети за бедност, целомъдрие и послушание.

Катехизис на Папа Франциск по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ – 29 януари 2014 г.

Скъпи братя и сестри, добър ден,

В този трети Катехизис за Тайнствата ще се спрем на Конфирмацията или Миропомазанието, което се възприема като продължение на Кръщението, с което е свързано по неразривен начин. Тези две Тайнства, заедно с Евхаристията, съставят едно единствено спасително събитие – „въвеждане в християнството“, – чрез което биваме вписани в Исус Христос, умрял и възкръснал, и ставаме нови създания и членове на Църквата. Ето защо в началото тези три Тайнства са били давани заедно в края на катехуменалния път, най-често по време на Пасхалното Бдение. С това е приключвал пътят на формация и на постепенно включване в християнската общност, който е можел да трае дори няколко години. Стъпка по стъпка се е стигало до Кръщението, а след това – до Миропомазанието и Евхаристията.

Най-често говорим за Тайнството „Миропомазание“ („Хризма“) – дума, която означава „помазване“. И наистина, чрез маслото, наречено „Света Хризма“, ние биваме утвърдени чрез силата на Духа в Исус Христос, Който е единственият истински „Помазаник“, „Месия“, Светия Божи. Терминът „Конфирмация“ ни напомня още, че това Тайнство води до нарастване на кръщелната благодат: то ни свързва още по-здраво с Христос; осъществява напълно връзката ни с Църквата; дава ни особената сила на Светия Дух, за да разпространяваме и защитаваме вярата, да изповядваме името на Христос и никога да не се срамуваме от Кръста Му (Катехизис на Католическата Църква № 1303).

Затова е важно да се погрижим нашите деца, нашите младежи да получат това Тайнство. Всички ние се грижим те да бъдат кръстени, и това е добре, но може би не се грижим достатъчно да получат Миропомазанието. В такъв случай те ще останат по средата на пътя и няма да получат Светия Дух, Който е толкова важен за християнския живот, защото ни дава силата да вървим напред. Да помислим малко, всеки от нас: наистина ли се грижим нашите деца, нашите младежи да получат Миропомазанието? Това е важно, важно е! И ако вие, в дома си, имате деца, младежи, които все още не са го получили, а са на възраст да го получат, направете всичко възможно те да извървят докрай своето посвещение в християнството и да придобият силата на Светия Дух. Важно е!

Разбира се, важно е и да бъде осигурена на кандидатите за Миропомазанието добра подготовка, чиято цел е да ги отведе до лично свързване с вярата в Христос и до събуждане в тях на усещането за принадлежност към Църквата.

Конфирмацията, като всяко друго Тайнство, не е дело на човеците, а на Бога, Който се грижи за живота ни така, че да ни извае по образа на Своя Син, за да ни направи способни да обичаме като Него. Той прави това, влагайки в нас Своя Свети Дух, Чието дело обзема цялата ни личност и целия ни живот, изпълва ни със седемте Си дара, които Традицията, в светлината на Светото Писание, винаги е подчертавала. Тези седем дара: няма да ви питам дали си спомняте кои са седемте дара. Може би всички ги знаете … Но аз ще ги изброя от ваше име. Кои са тези дарове? Мъдрост, Ум, Благоразумие, Сила, Знание, Благочестие и Страх Божи. Тези дарове са ни дадени именно от Светия Дух в Тайнството Конфирмация. На тези дарове възнамерявам да посветя по-късно катехизисите след тези за Тайнствата.

Когато приемаме Светия Дух в сърцата си и Му позволяваме да действа, Сам Христос идва в нас и се въплъщава в живота ни. Чрез нас Той ще бъде Онзи Христос, Който се моли, прощава, носи надежда и утеха, служи на братята, стои близо до нуждаещите се и последните, създава общение и носи мир. Помислете колко важно е това: чрез Светия Дух Сам Христос идва да извърши всичко това в нас и за нас. Затова е важно децата и младежите да получават Тайнството Миропомазание.

Скъпи братя и сестри, да помним, че сме получили Конфирмацията! Всички ние! Да помним това, преди всичко за да благодарим на Господа за този дар, и след това -за да Го молим да ни помага да живеем като истински християни, да вървим винаги с радост съгласно Светия Дух, Който ни е бил дарен.