24 януари – Свети Франциск Салски, Епископ и Църковен Учител (Възпоминание)

 

http://www.sanfrancescodisales.it/

Свети Франциск Салски е роден на 21 август 1567 г. в замъка Сал, в Савоя. Семейството му принадлежи към местната аристокрация. Завършва право в Падуанския университет, след което решава да се отдаде на духовното си призвание. През 1593 г. е ръкоположен за свещеник; от 15 юли до 17 септември 1602 г. е титулярен Епископ на Nicopolis ad Iatrum (=Nicopolis ad Istrum), а след това – Епископ на Женева. Тъй като този град е в ръцете на калвинистите, той управлява своята Епархия от Анеси. Неуморим проповедник и блестящ администратор, но и човек с голяма набожност, прочут с личните си добродетели, Свети Франциск Салски успява да върне в Църквата много отделили се нейни чеда. Той е един от най-авторитетните духовни писатели на своето време. Сред най-известните му произведения е „Въведение в благочестивия живот“ („Филотея“, 1607 ) – фундаментален труд по християнска аскетика. Дълбоко духовно приятелство го свързва със Света Жана Франсоаз дьо Шантал, заедно с която през 1601 г. полага началото на клаузурния Орден на Визитандинките. Умира на 28 декември 1622 г. в Лион, Франция. Канонизиран е през 1665 г., а през 1877 г. е обявен за Църковен Учител. През 1923 г. Папа Пий XI го провъзгласява за Покровител на журналистите (с разпространяваните от Свети Франциск Салски печатни листове, обясняващи учението на Църквата, той полага началото на католическия печат) и на католическите писатели. Свети Йоан Боско го избира за Покровител на основаната от него Конгрегация на Отците Салезиани.

Из „Въведение в Благочестивия живот“ („Филотея“) на Свети Франциск Салски, Епископ и Църковен Учител

Глава II. Характеристики и възвишеност на благочестието

(La Filotea di San Francesco di Sales. Capitolo II. Caratteristiche ed eccellenza della devozione)

Онези, които искали да разколебаят израилтяните при влизането им в Обетованата Земя, казвали, че тази земя изяждала жителите си, тоест – въздухът й бил толкова зловреден, че никой там не можел да оживее дълго. Освен това била обитавана от чудовища, които поглъщали хората като скакалци. По същия начин, скъпа моя Филотея, хората от улицата говорят всевъзможни недобри неща за благочестието; те описват набожните хора като намусени, тъжни и вечно сърдити, и разправят, че благочестието прави човеците меланхолични и нетърпими. Но, както Исус Навин и Халев, които, освен че настоявали, че Обетованата Земя е плодородна и хубава, но и че притежанието й ще бъде полезно и удовлетворително, така и Светият Дух чрез устата на всички Светци и Нашият Господ чрез Своето Слово ни дават сигурност, че благочестивият живот е сладък, лек и приятен.

Хората виждат, че благочестивите постят, молят се, понасят неправди, служат на ближните, помагат на бедните, прекарват нощите в бдение, сдържат гнева си, властват над страстите, ограничават телесните удоволствия и вършат още много подобни неща, сами по себе си и в същността си строги и сурови. Но не умеят да видят вътрешното и сърдечно благочестие, което прави всички тези неща приятни, сладостни и леки.

Погледни пчелата върху стръка мащерка: тя може да добие от него единствено горчив сок, но като го изсмуква, го превръща в мед, защото това е присъщо за нея.

Огънят, пламъкът, колелото за изтезание, мечът са се стрували на Мъчениците благоуханни цветя, защото са били благочестиви. А щом благочестието успява да направи приятни дори най-жестоките мъчения и самата смърт, помисли колко по-приятни може да направи то нещата, присъщи на живота!

Захарта прави сладки горчивите плодове и премахва вредата, предизвиквана от презрелите. Благочестието е истинската духовна захар, която отнема горчивината от умъртвленията и вредата от лишенията; премахва гнева на бедните и грижите на богатите; отчаянието на потиснатите и нахалството на галениците на съдбата; тъгата на самотните и прахосничеството на тези, които са в компания.  Има действието на огън през зимата и на роса през лятото, умее да посреща и да понася оскъдицата, за него няма разлика между почестите и понижението, с едно и също сърце посреща удоволствието и болката и ни изпълва с удивителна сладост.

Погледни стълбата на Яков, която е истински образ на благочестивия живот. Двата й стълба, между които става изкачването и на които са закрепени стъпалата, изобразяват молитвата, която изисква любов към Бога и Тайнствата, които Го изразяват. Стъпалата са различните нива на любовта, по които се върви нагоре – от добродетел към добродетел. По тях се слиза за помощ и подкрепа на ближния или се върви нагоре чрез съзерцанието на съединението с Бога в любовта.

И сега погледни онези, които са на стълбата: те са човеци със сърца на Ангели, или Ангели с тела на човеци. Не са млади, но изглеждат такива, защото са изпълнени със сила и духовна действеност. Имат криле, за да летят, и са устремени към Бога чрез светата молитва. Но имат и нозе, за да вървят с хората в свето и приятно събеседване. Лицата им са красиви и лъчисти, защото приемат всичко със сладост и приятност. Нозете, ръцете и главите им са открити, защото мислите, чувствата и действията им имат една единствена цел: да бъдат угодни на Бога. Останалото от телата им е покрито с фина и лека туника, защото са наистина вписани в този свят и ползват нещата от него, но по чист и прозрачен начин, вземайки само най-необходимото: така действат благочестивите хора.

Скъпа Филотея, трябва да ми вярваш: благочестието е сладост над сладостите и царица на добродетелите, защото е съвършенство на любовта. Ако искаме да сравним любовта с мляко, благочестието е каймакът. Ако я сравним с растение, благочестието е цветът. Ако я сравним със скъпоценен камък, благочестието е блясъкът. Ако я сравним със скъпо благоухание, то е сладкият аромат, който дава сила на хората и радост на Ангелите.