19 януари – II Неделя през годината

Четива:
Исаия 49, 3.5-6
Псалм 39
1 Коринтяни 1, 1-3
Йоан 1, 29-34

 

Катехизис на Папа Франциск по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 15 януари 2014 г.

Скъпи братя и сестри, добър ден!

 

sub-umbra-alarum-suarum.blogspot.com

Миналата сряда започнахме кратък цикъл катехизиси за Тайнствата, като говорихме за Кръщението. Днес отново бих искал да се спра на Кръщението, за да подчертая един много важен плод на това Тайнство: то ни прави членове на Христовото Тяло и на Божия Народ. Свети Тома Аквински казва, че който получава Кръщението, става част от Христос като Негов член и бива включен в общността на вярващите (cfr Summa Theologiae, III, q. 69, art. 1), тоест в Божия Народ. В светлината на Втория Ватикански Събор, и ние ще кажем днес, че Кръщението ни прави да влезем в Божия Народ, да станем членове на един Народ на път – Народ, пътуващ през историята.

Всъщност, както от поколение на поколение се предава животът, така от поколение на поколение, чрез възраждането в кръщелната купел, се предава благодатта, и с тази благодат християнският Народ върви във времето, като река, която напоява земята и разпространява в света Божията благодат. От момента, в който Исус казва онова, което чухме в Евангелието, учениците Му тръгват да кръщават. И от онова време до днес продължава веригата на предаването на вярата на другите чрез Кръщението. Всеки от нас е брънка от тази верига: крачка напред, винаги; като река, която напоява. Такава е Божията благодат и такава е нашата вяра, която трябва да предадем на децата си, та, когато порастнат, да могат и те да я предадат на своите деца. Такова е Кръщението. Защо? Защото Кръщението прави да влезем в този Божи Народ, който предава на другите вярата. Това е много важно. Божи Народ, който пътува и предава на другите вярата.

Чрез Кръщението ние ставаме ученици мисионери, призвани да отнесат Евангелието на света (cfr Esort. ap. Evangelii gaudium, 120). „Всеки кръстен, каквато и да е функцията му в Църквата и степента на подготовката му във вярата, е активен субект на евангелизацията … Новата евангелизация трябва да породи нов протагонизъм“ (ibid.) на всички, на целия Божи народ: нов протагонизъм на всеки кръстен. Божият Народ е Народ ученик, защото получава вярата, и мисионер, защото предава вярата на другите. Именно това е, което Кръщението прави с нас.

То ни дарява ни Благодатта и ни предава вярата. Всички в Църквата сме ученици, и сме такива винаги, през целия си живот. Също така всички сме мисионери, всеки на мястото, което Господ му е отредил. Всички: и най-малкият е мисионер; дори онзи, който изглежда най-велик, е ученик. Но някой от вас ще каже: „Епископите не са ученици, Епископите знаят всичко. Папата знае всичко, не е ученик“. Не, и Епископите, и Папата трябва да бъдат ученици, защото, ако не са ученици, не правят добре, не могат да бъдат мисионери, не могат да предават на другите вярата. Всички ние сме ученици и мисионери.

Съществува неразривна връзка между мистичното и мисионерското призвание на християнското призвание – и двете вкоренени в Кръщението. „Получавайки вярата и Кръщението, ние, християните, приемаме действието на Светия Дух, Който ни помага да изповядваме, че Исус Христос е Син Божи, и да наричаме Отца „Аббà“, Отче. Всички кръстени мъже и жени … сме призвани да живеем и да предаваме на другите общението с Троицата, защото евангелизацията е призив за участие в тринитарното общение“ (Documento finale di Aparecida, n. 157).

Никой не се спасява сам. Ние сме общност от вярващи, Божи Народ сме, и в тази общност изпитваме красотата на това, да споделяме опита от една любов, която предшества всички нас, но в същото време иска от нас да бъдем едни за други „канали“ на благодатта, въпреки нашите ограничения и нашите грехове. Общностното измерение не е само „рамка“, „гарнитура“, а е интегрална част от християнския живот, от свидетелството и от евангелизацията. Християнската вяра се ражда и живее в Църквата, и в Кръщението семействата и енориите честват присъединяването на нов член към Христос и към Неговото Тяло, което е Църквата (cfr ibid., n. 175b).

Във връзка със значението на Кръщението за Божия Народ, пример е историята на християнската общност в Япония. Тя претърпява жестоко гонение в началото на XVII в. Там е имало много мъченици, членовете на клира са били прогонени, а хиляди верни – избити. В Япония не остава нито един свещеник – всички са били прогонени. Тогава общността минава в нелегалност, запазвайки тайно вярата и молитвата. И когато се е раждало дете, бащата или майката са го кръщавали, защото всички верни могат да кръщават при определени обстоятелства. Когато, след около два века и половина, след 250 години, мисионерите се завръщат в Япония, хиляди християни излизат на бял сят и Църквата отново процъфтява. Те оцеляват чрез благодатта на тяхното Кръщение! Това е велико: Божият Народ предава на другите вярата, кръщава чедата си и върви напред. Те са запазили, макар и в тайна, силен общностен дух, защото Кръщението ги е направило едно тяло в Христа. Били са изолирани и скрити, но са били винаги членове на Божия Народ, членове на Църквата. Можем да научим много от тази история!