РИМСКИТЕ ПЪРВОСВЕЩЕНИЦИ: 81. СВЕТИ БЕНЕДИКТ II, Папа

wikimedia.org

Бенедикт е роден през 635 г. в Рим. Син е на благородника Йоан от рода Савели (Johannes Sabellus). От малък се посвещава на Църквата. Учи в основаната от Свети Григорий I Велики Schola cantorum (Певческа школа) и е ръкоположен за свещеник; по-късно постъпва в бенедиктинското абатство Монте Касино. След смъртта на Лъв II е избран за Папа под името Бенедикт II на 22 юли 683 г., но трябва да чака почти година съгласието на византийския император, за да бъде интронизиран на 26 юни 684 г. Отношенията му с Константинопол са приятелски и дори успява да издейства от император Константин IV Погонат декрет, с който се отменя разрешението на василевса за утвърждаването на един нов Папа: това право получава византийският екзарх (управтел) на Равена, а посвещаването на Римския Епископ трябва да става непосредствено след избора му от трите римски корпорации: клир, народ и войска.

Страница от Евангелието от Дъроу (Ирландия, ок. 680 г.), wikimedia.org

Папа Бенедикт II е известен с голямата си благотворителна дейност в полза на бедните. Дарява също така духовенството и участва активно в обществения живот, оглавявайки всички граждански церемонии в Града. Обновява много сгради и връща азилното право (правото на убежище) на църквите. По негово време един синод в Толедо (Испания) осъжда за пореден път монотелизма; самият Папа се бори активно срещу остатъците от тази ерес.

Умира на 8 май 685 г. Погребан е в Базиликата „Свети Петър“. Църквата го канонизира и чества възпоминанието му на 8 май.