Лъв е роден през 611 г. в Сицилия; баща му е прочутият тогава лекар Павел Маной. Избран е на Римския Епископски трон след смъртта на своя предшественик Агатон през 631 г., но византийският император Константин IV Погонат забавя интронизацията му, отказвайки да признае избора му, ако не се съгласи да признае, че Папа Хонорий I (625-638) е отстъпил пред монотелизма. Когато това искане е удовлетворено, Константинопол позволява Лъв II да заеме Престола на Свети Петър, което става на 17 август 682 г. Византия прави и други значителни отстъпки на Римския Първосвещеник: той получава възможността да изпрати в Константинопол свой представител (апокрисиарий); най-видните представители на осъдената от VI Вселенски Събор монотелитска ерес трябва да бъдат отведени в Рим, за да застанат пред съда на Папата; признато е върховенството на Светия Престол над Равенската Епархия; данъците към императорската хазна на подчинените на Византия Сицилия и Калабрия са намалени.
Папа Лъв II въвежда в римската Литургия размяната на „целувката на мира“ (знак на помирение между вярващите, преди да приемат Светото Причастие). През 682 г. организира в южноиталианската област Апулия Епископството Кастро. Докато чака признание от константинополското правителство, през 681 г. с договор между хан Аспарух и Византия се признава съществуването на Българската държава в земите на Долния Дунав.
Лъв II умира на 3 юли 683 г. Погребан е в Базиликата „Свети Петър“. Канонизиран е и Църквата чества паметта му на 28 юни.
Коментари
Няма добавени коментари!