5 януари – Втора Неделя на Рождество Христово

Четива:
Исус, син Сирахов 24, 1-4.8-12
Псалм 147
Ефесяни 1, 3-6.15-18
Йоан 1, 1-18

 

Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция в Аулата „Павел VI“ във Ватикана – 27 декември 2006 г.

Тайната на Рождество

Скъпи братя и сестри,

Днешната ни среща преминава в атмосферата на Рождество Христово, проникната е от дълбока радост поради раждането на Спасителя. Онзи ден отпразнувахме тази тайна, чието ехо продължава да звучи в Литургията през всички тези дни. Тя е тайна на светлината, която хората от всяка епоха могат да изживеят отново във вярата. В душите ни отекват думите на Евангелиста Йоан, чийто празник отбелязваме днес: „Et Verbum caro factum est“ – „И Словото стана плът и се всели между нас“ (Йоан 1, 14). На Рождество, прочее, в две хилядигодишната християнска история остава да трепти един въпрос: „Но защо е сторил това? Защо Бог е станал Човек?“

На този въпрос ни помага да намерим отговор песента, която Ангелите пеят над Витлеемската пещера: „Слава на Бога във висините, и на земята мир, на човеците, които Той обича“ (Лука 2, 14). Кантикът от Рождественската Нощ, с който започва „Gloria“, е станал част от Литургията, както другите три Кантики от Новия Завет, свързани с рождението и детството на Исус: „Benedictus“, „Magnificat“ и „Nunc dimittis“. Докато последните Кантики са включени респективно в Сутрешните Хвалебствия, във Вечерните Молитви и в нощната молитва „Completa“, „Gloria“ е намерила място в самата Света Литургия. Към думите на Ангелите още през II в. са добавени няколко акламации: „Хвалим Те, благославяме Те, покланяме Ти се, славословим Те, благодарим Ти заради великата Ти слава“. По-късно са включени още призовавания: „Господи Боже, Агнец Божи, Син на Отца, Който отнемаш греховете на света …“, така че накрая се образува големият хвалебствен химн, който се пее за пръв път на Рождественската Литургия, и след това – във всички празнични дни. Поместена в началото на Евхаристичното Отслужване, „Gloria“ продължава съществуващия континюитет между рождението и смъртта на Христос, между Рождество и Пасха – неделими аспекти на единствената тайна на спасението.

Евангелието разказва, че ангелското множество пее: „Слава на Бога във висините, и на земята мир, на човеците, които Той обича“. Ангелите възвестяват на пастирите, че рождението на Исус „е“ слава за Бога във висините,  и „е“ мир за земята, за човеците, които Бог обича. Много удачно, впрочем, се поставят над пещерите тези ангелски слова, които обясняват тайната на Рождество, осъществила се в пещерата. Терминът „gloria“ („doxa“, „слава“) бележи блясъка на Бога, предизвикващ признателната хвала на творенията. Свети Павел ще каже, че това е „познанието на славата Божия, проявена в лицето на Исус Христос“ (2 Кор. 4, 6). „Мирът“ (eirene) обобщава пълнотата на месианските дарове, тоест спасението, което, както отбелязва същият Апостол, се идентифицира отново с Христос: „Защото Той е нашият мир“ (Еф. 2, 12). Накрая се говори за човеците „с добра воля“. „Добрата воля“ (eudokia) в разговорния език ни кара да мислим за „добрата воля“ на хората, но тук се има предвид по-скоро 4добрата воля“ (т. е. „любовта“) на Бога към хората, която не познава граници. И това е рождественското послание: с рождението на Исус Бог проявява любовта Си към всички.

Но да се върнем към въпроса: „Защо Бог стана Човек?“ Свети Ириней пише: „Словото стана разпределител на славата на Отца за полза на човеците … Божията слава е човекът, който живее – vivens homo, – и животът му се състои в това, да вижда Бога (Adv. haer. IV, 20, 5.7). Божията слава се проявява, следователно, в спасението на човека, когото Бог е обикнал дотолкова, „че да даде, – както казва Евангелистът Йоан, – Единородния Си Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Йоан 3, 16). Следователно, любовта е великата причина за Христовото въплъщение. Много красноречива в това отношение е мисълта на богослова Х. У. фон Балтазар, който пише: „Бог не е на първо място абсолютна сила, а абсолютна любов, чието всевластие не се проявява в задържане за Себе Си на онова, което й принадлежи, а в изоставянето му“ (Mysterium paschale I, 4). Бог, Когото съзерцаваме в пещерата, е Бог-Любов.

Затова ангелското известие звучи за нас и като покана: „да бъде“ слава на Бога във висините, „да бъде“ мир на земята за човеците, които Той обича. Единственият начин да прославяме Бога и да градим мира в света се състои в смирението и изпълнено с упование приемане на дара на Рождество: на любовта. Тогава песента на Ангелите ще може да стане молитва, която да повтаряме често, не само в това рождественско време. Хвалебствен химн на Бога във висините и пламенен призив за мир на земята, който да преминава в конкретна решимост да го построим с живота си. Тази е задачата, която рождество Христово ни дава.