3 декември – Свети Франциск Ксаверий, Свещеник (Възпоминание)

 

www.ilpuntostampa.info

Свети Франциск Ксаверий е роден през 1506 г. в замъка Хавиер (Навара, Испания). Като младши син на благородно семейство, от малък е предназначен за църковно поприще. Следвайки в Парижкия университет, се запознава със Свети Игнатий де Лойола и е един от първите му последователи, с които той поставя началото на обществото на Исус (Ордена на Йезуитите) през 1539 г. През 1540 г. Свети Франциск Ксаверий заминава за Далечния Изток, където организира проповядването на християнството в тези почти непознати дотогава на европейците земи. Първоначално дейността му е съсредоточена в португалските владения в Индия, след това продължава към островите в Индийския океан и пръв отнася християнството в Япония през 1548 г. Замисля евангелизация и на Китай, но умира близо до бреговете му, на остров Сончон, на 3 декември 1552 г. Канонизиран е от Папа Григорий XV през 1622 г.

Марио Скуду. Свети Франциск Ксаверий – Покровител на Мисиите и на Изтока

(Mario Scudu. San Francesco Saverio – Patrono delle Missioni e dell’Oriente)

Били са достатъчни на Свети Франциск Ксаверий десет години мисионерска работа, извършена интелигентно и с абсолютна отдаденост в името на Исус, за да си спечели той титлите Покровител на Делото на Разпространението на Вярата (1904 г.) и Покровител на Мисиите (1927 г.), заедно със Света Тереза на Младенеца Исус, която впрочем никога лично не е участвала в мисия. Още през далечната 1748 г. е обявен за Покровител на Изтока. Той е една от най-великите фигури на XVI в. и в историята на Църквата в Новото Време.

Но кой е Франциск Ксаверий?

Той се ражда в замъка Хавиер, в Северна Испания, през 1506 г. Шести син е на Хуан де Хасу, учил в Болоня, след което изпълнявал службата председател на Кралския Съвет на Навара. Семейството му е благородно. Но още като дете изпитва болка от загубата на баща си. След като става част от клира на Памплона, през 1525 г. заминава за Париж, където да продължи образованието си. Университетът в Париж е сред най-прочутите университети по онова време (заедно с тези в Болоня, Саламанка, Оксфорд, Падуа и други), който привлича студенти от цяла Европа.

През 1540 г. Франциск става „Magister Artium“ – днес бихме казали: взема диплома по филология. Започва да преподава, защото го интересува академичната кариера. В колежа „Света Барбара“, където живее, се запознава с Игнатий де Лойола – друг испанец, следващ в Париж. Тази среща, по желание на Провидението, е решаваща за живота му. Сам пише в едно писмо: „Каква благодат ми даде нашият Господ, като ме запозна с Господин Учителя Игнатий“. Игнатий е петнадесет години по-голям от него, следователно – на по-зряла възраст, с повече житейски опит и по-напред в духовния път: вече е бил „обърнат“ от Исус Христос.

След дълги разговори с Игнатий, през 1533 г. е решителният „разговор“ на Франциск с Исус Христос. Продължава да членува в групата на „игнатианците“, които през 1534 г. полагат в Монмартр монашески обети: част е от първичното ядро на Обществото на Исус, наречено по-късно „Йезуити“. Става свещеник във Венеция през 1537 г., и след апостолат в градовете Виченца и Болоня става секретар на Игнатий де Лойола за две години: 1539 – 1540 г. Следва решителен обрат, белязал завинаги живота му. През 1540 г. Франциск приема с ентусиазъм да замести един мисионер, който се разболява, докато се готви да отпътува. Папа Павел III го назначава за Апостолически Нунций за Индиите.

XVI век е век на великите мореплаватели. Откриването на Америка от генуезеца Христофор Колумб през 1492 г. разпалва повсеместен ентусиазъм. Морето не предизвиква повече страх, не е повече враг на човека, на който не бива да се вярва. В морето започват да се виждат големи възможности: нови пътища за комуникация, разира се, но и бързо обогатяване (често за сметка на местните жители) чрез търговията.

Франциск Ксаверий се включва в тази надпревара за приключения именно поради големия брой мореплаватели по негово време. „За него моретата не бяха никога бариера пред непознатото и не предизвикваха страх. Те са били отворени пътища. Истински човек от модерната епоха, той не понася ограничения, за да върви напред. Но негова цел са не златото и среброто на Новия Свят: Той преодолява вълнения и бури, само за да се срещне с други хора, и не познава ограниченията на расовите, езиковите или културните бариери. Християнската Блага Вест е била предназначена за всички, и той е трябвало да я възвестява. Никой и нищо не са били прекалено далеч или прекалено различни от него“ (Доменико Агассо).

Мнозина са онези, които са предизвиквали моретата, за да се обогатят в материален смисъл. Франциск и толкова други мисионери преди и след него са изпитвали едни и същи трудности и едни и същи рискове, за да обогатят духовно другите.

През май 1542 г. той е в Гоа, тогава столица на португалските колонии на Изток. За Франциск това са месеци на активна пасторална дейност в областта на формацията на местния клир. Отново става, може да се каже, преподавател. Но дълбоко в сърцето си чувства, че не това е неговата задача и съдба. Първата му мисионерска работа е в южните области на Индийския субконтинент и на остров Цейлон. Труди се всеотдайно и с любов сред ловците на бисери, обърнали се малко преди това и лишени от пасторални грижи. Те принадлежат към една от най-низшите касти в Индия. Франциск научава езика им – тамилския, и ги наставлява, като пише за тях Катехизис и ги пази в политическо отношение от нападения.

Две години (1545 – 1547 г.) работи на Молукските острови, които са част от Епархията Гоа. Освен за местните хора, се грижи и за португалските търговци, дошли в Индия, за да печелят. Те също са се нуждаели от пасторалните му грижи.

Към средата на 1547 г., на остров Малака, Франциск Ксаверий се запознава с един опитен морски вълк на име Яхиро – бивш пират из Китайските морета. Това, което е много важно, е, че той е японец. Той му описва по прекрасен начин Сипангу, т. е. Япония. Яхиро говори за сънародниците си като за народ с висока култура, желаещ да се учи и също интересуващ се от нещата, свързани с религията. Франциск слуша всичко това и си набелязва ново поле за апостолат. Иска час по-скоро да отговори на желанието на японците да научат „нови неща за Бога“.

Тази година (2009 г.) честваме точно 450 години от пристигането му в Япония. Пристига там на 15 август 1549 г., в Кагошима, заедно с един свой другар – мисионер, и с Яхиро, който междувременно приема Кръщението и името Павел на Светата Вяра: може би той е бил първият му преводач. Първата му среща с новите приятели, които е трябвало да отведе при Христос, е сложна. Фраанциск намира страната в плен на борбите между големите феодали и латифундисти, с централна императорска власт, която не успява да се наложи над тях. Поради ниската култура на бившия пират, трудностите са много. Веднага се появява проблем с езика. Налага му се за 40 дни да научи Заповедите на японски. Плодовете на обръщането обаче не закъсняват, и те са изобилни и обнадеждаващи. Сам той изпраща на йезуитите в Гоа следното прекрасно славословие за тогавашните японци: „Хората, с които разговаряхме досега, са по-добри от всички, които някога съм слушал, и вярвам, че сред неверниците няма да се намерят никога други, които да надминат японците. Този народ е умерен на ядене; мнозина умеят да четат и пишат; имат само по една съпруга; крадците са малко; обичат да слушат за Божиите неща“.

Нараства обаче съпротивата срещу неговата проповед от страна на будистките бонзи. Затова той търси друг път, за да преодолее тази съпротива. Цели се нависоко – много нависоко: към самия император. Иска да получи от самия него позволение да проповядва. но тук прави грешка: скромният вид на мисионерите, начинът им да се обличат, освен че води до презрение от страна на тълпата, прави така, че императорът отказва да ги приеме.

Франциск веднага изработва нова стратегия за евангелизация. Днес се говори много за приспособяване и за „инкултурация“, с цел да се възвестява Евангелието. Това, разбира се, не е новост, що се отнася до евангелизацията. Църквата ни дава много примери за това. Пръв евангелизатор в това отношение е Сам Исус Христос. На втората среща Франциск и другарите му пристигат, облечени според етикета, носейки на императора дарове от Европа. Така той си издейства позволението да проповядва свободно и да извършва обръщания в християнството. В Япония Франциск покръства над 1000 души. Успява да образува добри християнски общности, издейства позволение за тях: те са компактни, в тях влизат представители на всички социални слоеве. Но срещу него се отправя силен упрек. Франциск представя християнството като истина в религиозен план: по-висша от другите религии, познати дотогава на японците. Те обаче заявяват: Ако в християнството има някаква истина,защо в Китай никой не знае нищо за нея? За японците от онова време Китай е страната водач във всичко: от научните открития до последната мода. Ако християнството е истина, трябвало е да бъде познато и на Китай. Франциск, който познава добре логиката, решава да замине веднага за Китай. След християнизацията на Китай в Азия би изчезнала всяка трудност.

Истината, обаче, е, че човек предполага, а Бог разполага. Франциск напуска Япония, за да се върне в Гоа и там да се приготви за новото пътуване. След като преодолява различни трудности, пристига в Кантон – вратата към Китай. Придружен само от един спътник – китаец християнин, образован в много области, той умира на остров Санчон, на самия праг на Китай. Годината е 1552 г. Той е едва на 46 години. Мечтата му не се осъществява. Но много скоро мнозина други, в негова чест, в негов спомен и следвайки примера му, ще направят свои неговите цели и ще осъществят проекта му.