17 ноември – XXXIII Неделя през годината

Четива:
Малахия 3, 19-20
Псалм 97
2 Солуняни 3, 7-12
Лука 21, 5-19

 

Катехизис на Папа Франциск по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 13 ноември 2013 г.

Скъпи братя и сестри, добър ден!

 

www.donbosco-torino.it

Във „Веруюто“, с което всяка неделя изповядваме нашата вяра, ние казваме: „Изповядвам едно Крръщение за опрощаване на греховете“. Това е единственото споменаване на някое Тайнство във „Веруюто“. Всъщност Кръщението е „вратата“ на вярата и на християнския живот. Възкръсналият Исус оставя на Апостолите този завет: „Идете по целия свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен“ (Марк. 16, 15-16). Мисията на Църквата е да евангелизира и да опрощава греховете чрез Тайнството Кръщение. Но да се върнем към думите на „Веруюто“. Изразът може да се раздели на три части: „изповядвам“; „едно Кръщение“; „за опрощаване на греховете“.

1. „Изповядвам“. Какво означава това? Това е тържествен термин, който подчертава голямата значимост на обекта, тоест на Кръщението. Всъщност, произнасяйки тези думи, ние заявяваме нашата истинска идентичност на Божии чеда. В определен смисъл Кръщението е лична карта на християнина, негов акт за раждане и акт за раждане на Църквата. Всички вие знаете в кой ден сте родени и празнувате рождения си ден, нали? Всички ние празнуваме рождения си ден. Ще ви попитам нещо – правил съм го и друг път, но ще го направя още веднъж: Кой от вас си спомня датата на своето Кръщение? Да вдигне ръка: малко са (няма да питам Епископите, за да не ги засрамя …). Тогава нека направим нещо: днес, когато се върнете вкъщи, попитайте на коя дата сте кръстени; потърсете я, защото това е вашият рожден ден. Първият ни рожден ден е този на раждането ни за живота, а вторият – на раждането ни за Църквата. Ще направите ли това? Нека ви бъде за домашно: потърсете деня, в който сте родени за Църквата, и благодарете на Господа, задето в деня на Кръщението е отворил за нас вратите на Своята Църква. Същевременно, с Кръщението е свързана нашата вяра в опрощението на греховете. Тайнството Покаяние, или Изповедта, е като „второ Кръщение“, което винаги е свързано с първото, за да го утвърждава и обновява. В този смисъл денят на нашето Кръщение е начална точка на едно прекрасно пътуване – пътуване към Бога, което трае цял живот, пътуване на обръщането, постоянно подкрепяно от Тайнството Покаяние. Помислете за това: когато отиваме да изповядаме нашите слабости, нашите грехове, ние отиваме да искаме прошка от Исус, но отиваме също да обновим Кръщението си чрез тази прошка. И това е хубаво, то е като да се празнува денят на Кръщението във всяка Изповед. Затова Изповедта не е пребиваване в някаква зала за мъчения, а е празник. Изповедта е за кръстените! За да пазим чиста бялата дреха на християнското си достойнство!

2. Вторият елемент: „едно Кръщение“. Този израз напомня израза на Свети Павел: „Един е Господ, една е вярата, едно е Кръщението“ (Еф. 4, 5). Думата „Кръщение“ означава буквално „потопяване“, защото това Тайнство е истинско духовно потопяване в смъртта на Христос, от което излизаме  заедно с Него като нови създания (ср. Рим. 6, 4). Става дума за умиване на възраждането и озарението. Възраждане, защото актуализира онова раждане от вода и Дух, без което никой не може да влезе в небесното царство (ср. Йоан 3, 5). Озарение, защото чрез Кръщението човешката личност се изпълва с Христовата благодат, „истинската светлина, която просветлява всеки човек“ (Йоан 1, 9), и прогонва мрака на греха. Затова по време на церемонията на Кръщението на родителите се връчва запалена свещ, която символизира това озарение: Кръщението ни озарява вътрешно със светлината на Исус. По силата на този дар кръстеният е призван да стане сам той „светлина“ – светлината на вярата, която е получил, – за братята, специално за онези, които са в мрака и не виждат лъч светлина на хоризонта на своя живот.

Можем да се запитаме: Дали за мен Кръщението е единствено факт от миналото, останал си само една дата, която днес ще потърсите, или е жива реалност, която засяга във всеки момент моето настояще? Чувстваш ли се силен, със силата, която ти дава Христос със Своята смърт и възкресение? Или се чувстваш смазан, без сили? Кръщението дава сили и дава светлина. Чувстваш ли се озарен от онази светлина, която идва от Христос? Дали си мъж или жена на светлината? Или си мрачна личност, без светлината на Исус? Трябва да приемем благодатта на Кръщението, което е подарък, и да станем светлина за всички!

3. Накрая няколко думи за третия елемент: „за опрощаване на греховете“. В Тайнството Кръщение се опрощават всички грехове – първородният грях и всички лични грехове, както и всички наказания за греха. С Кръщението се отваря вратата за една ефективна новост на живота, която не е потисната от тежестта на някакво негативно минало, но вече блести с красотата и добротата на Небесното Царство. Става дума за могъща намеса на Божието милосърдие в нашия живот, за да бъдем спасени. Тази спасителна намеса не премахва от човешкото ни естество слабостта – всички ние сме слаби и всички сме грешници: и от нас не се премахва отговорността да искаме прошка всеки път, когато сбъркаме! Не мога да бъда кръстен много пъти, но мога да се изповядвам и така да обновявам благодатта на Кръщението. Това е като че правя второ Кръщение. Господ Исус е толкова добър и никога не се уморява да прощава. И когато вратата, която Кръщението ни е отворило, за да влезем в Църквата, започне да се затваря поради нашите слабости и грехове, Изповедта я отваря отново, именно защото е като второ Кръщение, което ни прощава всичко и ни озарява, за да вървим напред в Господнята светлина. Да вървим напред така, радостни, та животът ни да бъде живян с радостта на Исус Христос. И това е Господнята благодат.