12 ноември – Свети Йосафат, Епископ и Мъченик (Възпоминание)

 

www.ilpuntostampa.info

Иван Кунцевич е роден през 1580 г. в град Владимир Волински (дн. в Украйна, тогава в границите на Полша), в православно семейство. Присъединява се към Католическата Църква от източен обряд и през 1604 г. постъпва в Ордена на Отците Василиани, като приема името Йосафат. През 1609 г. е ръкоположен за свещеник, а през 1617 г. е назначен за Архиепископ на Полоцк (дн. в Беларус). Добър Пастир, посвещава се изцяло на християнската формация на своите верни. На 12 ноември 1623 г. е убит жестоко във Витебск от противници на единението с Рим. Канонизиран е през 1876 г. Мощите му почиват в Базиликата „Свети Петър“ във Ватикана.

Свещеник Станислав Холодок. Свети Йозафат Кунцевич

(Ks. Stanislaw Holodok. Swiety Jozafat Kuncewicz. W sluzbie Miloserdzia. Pismo Wydzialu Duszpasterstwa Kurii Metropolitalnej Bialostockiej)

Свети Йосафат е роден във Владимир Волински, в семейството на градски жители с фамилно име Кунчиц. При Кръщението си  получава името Иван; по-късно променя фамилията си на Кунцевич (с дворянско звучене). Родителите му го изпращат във Вилнюс, за да получи образование, което му е нужно, за да започне търговска дейност. Но житейският път на младия Иван поема в друга посока. Във Вилнюс той е заинтригуван от униатския въпрос, създава си връзки както в православните, така и в католическите среди, особено с йезуитите. Те ще го посъветват да постъпи в Ордена на Василианите. Това става през 1604 г. Иван е приет в Ордена лично от униатския Архиепископ – Митрополит Ипатий Почей. Облича монашеското расо и приема името Йосафат. През същата година Йосафат приема от ръцете на Архиепископ Почей иподяконат и дяконат, след това в продължение на няколко години служи в униатската църква и следва философия и богословие във Вилнюската Академия. През 1609 г. дякон Йосафат получава свещеническо ръкоположение и веднага след това е назначен за магистър на новициата на Василианите. Още от началото на свещеническото си служение оглавява привържениците на унията. Заради пламенната му пастирска дейност го наричат „ловец на души“ (Х. Фрос). По инициатива на Йосафат Кунцевич възникват нови василиански манастири в Битен и Жировице, с прочутата чудотворна икона на Божията Майка. Сестрите Василианки се сдобиват с манастир в Красноброд. Четири години след свещеническото си ръкоположение Йозафат става Архимандрит, тоест главен свещеник на униатската църква „Пресвета Троица“, и игумен, което значи предстоятел на тамошния манастир, където по онова време има 60 монаси. През 1614-1617 г. Архимандрит Йосафат придружава новия униатски Митрополит Веламин Йосиф Рутски в пастирските му пътувания до Киев, Новогрудек и Полоцк. Тогава привлича към унията полоцкия воевода Михаил Друцки – Соколински, и новогрудския воевода Теодор Тишкевич.

През 1617 г. Йосафат се установява в манастира в Битен и изпълнява там функцията магистър на новициата. През същата година е назначен за Епископ Коадютор на униатския Архиепископ – Митрополит на Полоцк. След смъртта на Митрополит Гедеон Бролницки, Архиепископ Йосафат, без да изоставя дотогавашния си монашески живот, започва забележителната си пастирска дейност в обширната униатска Полоцка Архиепископия,, и по-специиално въвежда ред в тамошната църковна администрация, грижи се за красотата на литургичните обреди, посещава всички църкви, прочува се като изключителен проповедник, полага грижи за духовния живот и за подготовката на своите свещеници. За тях издава Правилник за свещениците и изготвя катехизис. Благодарение на неуморната работа на Архиепископ Йосафат, към унията се присъединява почти цялата Полоцка Епархия, както и жители на други региони. Разбира се, това не се харесва на противниците на унията. Те организират безредици в градовете на Епархията. По време на метеж във Витебск на 12 ноември 1621 г. Архиепископ Йосафат е убит, а тялото му – хвърлено в река Джвина. След няколко дни то е извадено от реката и пренесено в Катедралата в Полоцк.

Култът към Мъченика се разпространява непосредствено след смъртта му както в Униатската, така и в Римокатолическата Църква. Сеймът на Полша и крал Владислав IV Ваза поемат инициативата за беатификацията на Архиепископ Йосафат. Беатифицира го Папа Урбан VIII през 1643 г., а го канонизира Папа Пий IX през 1867 г. Интересна е историята на съхраняването на мощите на Светия Мъченик. Заради опасността да бъдат унищожени, те биват укривани в различни селища в Беларус; до 1667 г. са при Василианите в Супрасъл, след това са пренесени в Полоцк, оттам – в Бяла Подласка, през 1916 г. – във Виена, а от 1949 г. се намират в Базиликата „Свети Петър“ в Рим. По време на Януарското въстание в Полша, Свети Йосафат е провъзгласен за негов покровител и към него се обръщат с молитва като един от главните Покровители на Полша.

В иконографията Свети Йосафат е представян като мъж на средна възраст с брада, в монашеско расо или в епископски одежди, с кръст, жезъл, палмата на мъченичеството и брадва или сатър, с който е убит.

Литургичното Възпоминание на Свети Йосафат е задължително и се отбелязва на 12 ноември.

Прекрасно свидетелство за него дава Папа Пий XI в една своя Енциклика (1928 г.): „Никой не е прославил повече от него името (на източните славяни), никой не е допринесъл повече от него за спасението на тези народи, както този Пастир и Апостол, особено когато пролива кръвта си за единството на Светата Църква“ (Liturgia Godzin, t. IV, s. 1343).