Адеодат е римлянин, син на Йовиниан. Става бенедиктински монах в римския манастир „Свети Еразъм“ на хълма Целий. Вече в напреднала възраст е избран за Папа и интронизиран под името Адеодат II на 11 април 672 г. Оставя добър спомен с грижата си за бедните и поклонниците, както и с уважението си към клира и усилията си за подобряването на монашеската дисциплина. По негово време в Рим голяма популярност придобива култът към Светия Папа Мартин I и към Свети Максим Изповедник – и двамата отрицатели на монотелитството, заради което претърпяват преследвания и мъченичество от страна на византийското правителство – крепител на тази ерес. Самият Папа Адеодат II е категоричен противник на монотелитското учение и отказва да приеме написаното в монотелитски дух изповедание на вярата на новия константинополски Патриарх Константин I (675-677), заради което името му е изличено от диптисите на Патриаршията.
По това време Византия се намира в критично положение. Арабският халиф Моавия I (661-680) възстановява реда в своите владения и преминава в мащабна офанзива срещу Империята. Завладява островите Кипър, Родос, Кос и Хиос, град Смирна в Мала Азия, и през 674 г. започва обсада на Константинопол, продължила с променлив успех до 678 г. и изправила Византия на ръба на унищожението.
Папа Адеодат II обръща голямо внимание на развитието на манастирския живот в Западна Европа. Запазени са две негови послания: до Адриан, Абат на манастира „Свети Петър“ в Кентърбъри (Англия), с което потвърждава автономията на този манастир спрямо местния Епископ, и до Епископите в Галия (дн. Франция), посветено на привилегиите, които получава прочутото Абатство „Свети Мартин“ в Тур. Той пръв започва да датира официалните си документи с годината от възкачването си на папския престол, и да ги завършва със станалата традиционна формула „Поздрав и Апостолически благослов“.
Папа Адеодат II умира на 17 юни 676 г. Погребан е в ремонтираната от него Базилика „Свети Петър“ в Рим.
Коментари
Няма добавени коментари!