4 ноември – Свети Карл Боромей, Епископ (Възпоминание)

www.oscarbariana.com

Свети Карл е роден на 2 октомври 1538 г. в Арона, близо до Новара (Северна Италия), в семейството на граф Джилберто Боромео. От малък е предназначен за духовно поприще. Неговият вуйчо, Папа Павел IV, през 1560 г. го провъзгласява за Кардинал и го назначава за държавен секретар. Като такъв взема дейно участие в заключителните заседания на Тридентския Събор. През 1566 г. става Архиепископ на Милано. Извършва огромно дело на пастирско обновление на своята Епархия, повлияло върху живота на цялата Църква. Още приживе е много почитан заради светостта на живота си. Умира на 3 ноември 1584 г. в Милано. Канонизиран е през 1610 г. от Папа Павел V.

Lumen caritatis. Послание на Папа Бенедикт XVI до Архиепископа на Милано по случай IV столетие от канонизацията на Свети Карл Боромей – 4 ноември 2010 г.

До Почитаемия Събрат

Кардинал Диониджи Тетаманци

Архиепископ на Милано

Светлината на любовта на Свети Карл озари цялата Църква и като прояви отново чудесата на любовта на Христос, нашия Върховен и Вечен Пастир, донесе нов живот и нова младост а Божието Стадо, което живееше в болезнени и трудни времена. Затова с цялото си сърце се присъединявам към радостта на Амброзианската Архиепархия поради честването на четиристотингодишнината от канонизацията на този велик Пастир, извършена на 1 ноември 1610 г.

1. Времето, в което е живял Свети Карл, е било твърде деликатно за християнството. В него обаче Архиепископът на Милано е давал блестящ пример за това, какво означава да се работи за реформата на Църквата. Много са били смущенията, на които е трябвало да бъде сложен край; много – грешките, които е трябвало да бъдат поправени; много – структурите, които е трябвало да бъдат обновени.

Свети Карл е започнал да работи за една дълбока реформа на Църквата, като е тръгнал от собствения си живот. Именно по отношение на себе си младият Боромей е извършил първото си и най-радикално обновително дело. Кариерата му е започнала по начин, многообещаващ според тогавашните канони: пред по-младия син на знатната фамилия на Боромеите се е очертавало бъдеще, изпълнено с лесни успехи: живот в Църквата, богат на почести, но лишен от служебни отговорности. Към това се прибавя и възможността да оглави фамилията след внезапната смърт на брат му Федерико.

Но, озарен от Благодатта, Карл Боромей е внимателен към призванието, с което Господ го привлича към Себе Си и пожелава да го посвети на служение на Своя народ. Така успява да скъса решително и радикално с начина на живот, повлиян от светската суета, и се посвещава изцяло на служението на Бога и на Църквата. Във времена, помрачени от множество изпитания за християнската общност, изпълнени с разделения и доктринална обърканост, с помрачаване на чистотата на вярата и на нравите, както и с лошия пример на различни свещенослужители, Карл Боромей не се задоволява единствено с оплакване или осъждане, нито пък с пожелание към другите да се поправят, а започва да реформира собствения си живот, който, изоставил богатствата и удобствата, става богат на молитва, на покаяние и на изпълнена с любов отдаденост на неговия народ. Свети Карл е живял по героичен начин евангелските добродетели на бедността, смирението и чистотата, в постоянен път на аскетично очистване и на християнско усъвършенстване.

Той съзнава, че една сериозна и резултатна реформа трябва да започне от Пастирите, за да има положителен и траен ефект върху целия Божи Народ. В реформаторското си дело той черпи от традиционните източници и винаги живее светостта на Католическата Църква: централното място на Евхаристията, в която вижда и предлага на другите възхитителното присъствие на Господ Исус и на Неговата жертва на любовта за нашето спасение; духовността на Кръста като обновителна сила, способна да вдъхновява ежедневното упражняване на евангелските добродетели; ревностното участие в Тайнствата, в които се приема действието на Самия Христос, Който спасява и очиства Своята Църква; Божието Слово, осмислено, четено и тълкувано в руслото на Традицията; любовта и почитта към Върховния Понтифекс, с пълно и синовно покорство на неговите указания, като гаранция за истинско и пълно църковно общение.

От неговия свят живот, все повече уподобяващ се на живота на Христа, се ражда и изключителното реформаторско дело на Свети Карл, осъществено в структурите на Църквата, в пълна вярност на решенията на Тридентинския Събор. Възхитително е делото му като водач на Божия народ, скрупульозен законодател, гениален организатор. Всичко това обаче черпи сили и резултатност от личния му живот на покаяние и святост. Във всяко време това е било първото и най-необходимо изискване в Църквата: всеки неин член да се обръща към Бога.

И в наши дни в църковната Общност не липсват изпитания и страдания, и се вижда нуждата й от очистване и реформа. Примерът на Свети Карл нека ни подтиква да тръгваме винаги от сериозното решение за лично и общностно обръщане, за промяна на сърцата, вярвайки с твърда увереност в силата на молитвата и на покаянието.

Свети Карл окуражава особено свещенослужителите, презвитерите и дяконите, за да правят от живота си смело пътуване в светостта, да не се боят да се опиват от онази достойна за доверие любов към Христа, поради която Епископът Карл е бил готов да забрави себе си и да изостави всичко. Скъпи Събратя в свещенството, нека Амброзианската Църква да може да намира винаги у вас чиста вяра и трезв и чист живот, които да подновяват апостолския жар на Свети Амброзий, на Свети Карл и на множеството ваши Свети Пастири.

2. По време на епископството на Свети Карл, цялата му обширна Епархия се е чувствала заразена от потока святост, отразил се на целия народ. Как този Епископ, толкова взискателен и строг, е съумявал да възхити и да завладее християнския народ? Лесно е да се отговори на това: Свети Карл го е озарявал и покорявал с пламъка на своята любов. „Deus caritas est“: а където има жив опит от любовта, там се разкрива истинското лице на Бога, Който ни привлича и ни прави Свои.

Любовта на Свети Карл Боромей е преди всичко любовта на Добрия Пастир, който е готов да дари изцяло собствения си живот за стадото, поверено на неговите грижи, противопоставяйки изискванията и задълженията на това служение на всяка форма личен интерес, удобство или сметка. Така Архиепископът на Милано, верен на тридентинските насоки, посещава многократно обширната си Епархия чак до най-отдалечените й предели, грижи се за своя народ, хранейки го постоянно с Тайнствата и с Божието Слово, с помощта на богата и резултатна проповед. Никога не се бои да посрещне враждебността и опасностите, за да защити вярата на обикновените хора и правата на бедните.

Освен това, Свети Карл е признат за истински любящ баща на бедните. Любовта го подтиква да освободи от вещи дома си и да дари дори личното си имущество, за да помогне на нуждаещите се, да засити гладните, да облече болните и да облегчи страданията им. Основава институции, предназначени за грижа и подкрепа на хората в нужда. Но любовта му към бедните и страдащите се проявява по особен начин по време на чумата от 1576 г., когато Светият Архиепископ пожелава да остане сред своя народ, за да му дава смелост, да му служи и да го брани с оръжията на молитвата, покаянието и любовта.

Любовта подтиква също така Боромей да стане истински и находчив възпитател. Такъв е той за своя народ чрез училищата за християнска наука. такъв е за клира чрез установяването на семинариите. Такъв е за децата и младежите чрез специалните инициативи, предназначени за тях, и с подкрепата си за създаването на монашески общности и братства на миряни, посветили се на формацията на децата и младежите.

Отново любовта е главната причина за строгостта, с която Свети Карл живее поста, покоянието и умъртвяването. За Светия Епископ те са не само аскетични практики, насочени към личното му духовно усъвършенстване, а са истински инструмент в служението му за изкупване на вините, призоваване на грешниците към обръщане, за да се застъпва за нуждите на своите чеда.

В целия му живот, следователно, можем да съзерцаваме светлината на евангелската любов – великодушна, търпелива и силна любов, която „всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява“ (1 Кор. 13, 7). Благодаря на Бога за това, че Миланската Църква е била винаги богата на призвания, посветени по особен начин на милосърдието. Възхвалявам Господа за блестящите плодове на любовта към бедните, на служението на страдащите и на вниманието към младежите, с които винаги е можела да се гордее. Примерът и молитвата на Свети Карл нека ви помагат да бъдете верни на това наследство, така че всеки кръстен да може да живее в днешното общество онова прекрасно пророчество, което във всяка епоха е била Христовата любов, живееща в нас.

3. Не може, обаче, да се разбере любовта на Свети Карл Боромей, ако не се познава изпълнената му с огромна любов връзка с Господа Исус. Тази любов той е съзерцавал в светите тайни на Евхаристията и на Кръста, почитани в най-тясно единство с тайната на Църквата. Евхаристията и Разпятието са потапяли Свети Карл в Христовата любов, и тя е преобразила и изпълнила с пламък целия му живот, изпълвала е нощите му, прекарвани в молитва, въодушевявала е всяко негово действие, вдъхновявала е тържествените литургии, отслужвани с народа, трогвала е духът му до такава степен, че да се облива често в сълзи.

Съзерцателният поглед към Светата Тайна на Олтара и на Разпятието е събуждала в него чувството на състрадание към човешката нищета и е разпалвала в сърцето му апостолски стремеж да отнесе на всички евангелската вест. От друга страна, знаем добре, че в Църквата няма мисия, която да не произтича от „пребъдването“ в любовта на Господа Исус, присъстващ сред нас в Евхаристичната Жертва. Да застанем в училището на тази велика Тайна! Да направим от Евхаристията истинския център на нашите общности и да позволим да ни възпитава и формира тази бездна от любов! Всяко апостолско и милосърдно дело черпи жизненост и резултатност от този извор!

4. Блестящата фигура на Свети Карл ни подсказва последната мисъл, насочена особено към младежите. Историята на този велик Епископ е изцяло съставена от смелите му „да“, произнесени още когато е бил много млад. Едва 24-годишен, той взема решението да се откаже да оглави своята фамилия, за да отговори великодушно на Господния призив. На следващата година приема като истинска мисия, поверена му от Бога, свещеническото си ръкоположение и епископската си хиротония. 27-годишен, застава начело на Амброзианската Епархия и посвещава изцяло себе си на пастирското служение. В годините на своята младост, Свети Карл разбира, че светостта е възможна и че обръщането на живота му може да победи недобрите нрави. Така той прави от младостта си дар на любовта за Христос и за Църквата, ставайки така гигант на светостта за всички времена.

Скъпи младежи, позволете да ви обнови този призив, който ми е много скъп: Бог иска да бъдете свети, защото ви познава много добре и ви обича с любов, която надвишава всяко човешко разбиране. Бог знае какво има в сърцата ви и очаква да види как разцъфтява и дава плодове този тайнствен дар, който Той е вложил във вас. Както Свети Карл, така и вие можете да направите от вашата младост жертва за Христос и братята. Като него, и вие можете да решите в този сезон на живота ви, да „заложите“ на Бога и на Евангелието. Вие, скъпи младежи, не сте само надежда за Църквата; вие вече сте част от нейното настояще! И ако имате смелостта да повярвате в светостта, ще бъдете най-голямото съкровище на вашата Амброзианска Църква, изградена върху Светците.

С радост Ви поверявам, почитаеми Събрате, тези размисли, и като призовавам небесното застъпничество на Свети Карл Боромей и постоянната закрила на Пресвета Дева Мария, от сърце изпращам на вас и на цялата Ви Архиепархия специален Апостолически Благослов.

От Ватикана, 1 ноември 2010 г., IV Столетие от канонизацията на Свети Карл Боромей.

БЕНЕДИКТ ПАПА XVI