1 ноември – ВСИЧКИ СВЕТЦИ (Тържество)

Четиво:
Откровение 7, 2-4.9-14
Псалм 23
1 Йоан 3, 1-3
Матей 5, 1-12

 

Отец Раниеро Канталамеса OFM Cap., Проповедник на Папския Дом. Кои са Светците? (Проповед)

От край време учените изпращат сигнали в космоса, в очакване да получат отговор от разумни същества, живееще на някоя далечна планета. Църквата обаче винаги е имала диалог с жителите на отвъдния свят – със Светците. Именно това провъзгласяваме, когато казваме: „Вярвам в общението на Светците“. Ако те живееха извън слънчевата система, общението с тях щеше да бъде невъзможно, защото между въпроса и отговора ще трябва да минат милиони години. Отговорът обаче пристига незабавно, защото съществува един център на комуникация и на срреща на всички, който е Възкръсналият Христос.

Може би годината, която живеем, е причина в празника на Всички Светци да има нещо особено, която обяснява неговата популярност и многобройните традиции, свързани с него, в различните сектори на християнството.

Причината е в това, което казва Йоан в Първото си Послание. В този живот, „ние сме чеда Божии, но онова, което ще бъдем, все още не се е проявило“. Ние сме подобни на зародиша в майчината утроба, който копнее да се роди. Светците са онези, които са „родени“ (в Литургията това се нарича „рожден ден“, „dies natalis“ – денят на тяхната смърт). Да ги съзерцаваме означава да съзерцаваме нашето бъдеще. Докато край нас природата се съблича и падат листата, Празникът на Всички Светци ни призовава да гледаме нагоре, припомня ни, че не сме обречени да гнием завинаги като тези листа на земята.

Евангелският откъс е този за Блаженствата. По-специално едно от тези Блаженства е причината да бъде избран този откъс: „блажени са гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят“. Светците са онези, които са гладни и жадни за правда, тоест, според библейския език, за светостта. Те не са се оставили да ги победи посредствеността, не са се задоволили с полумерки.

Помага ни да разберем кои са Светците и първото четиво за Празника. Те са онези, които са опрали дрехите си в кръвта на Агнеца. Светостта се получава от Христос; не е плод на собственото усилие. В Стария Завет да бъдем свети означава да бъдем отделени от онова, което е нечисто. В християнското разбиране това означава повече обратното: означава „да бъдем единни“ с Христа.

Светци, тоест спасени, не са само онези, които са изброени в календара или в списъка на Светците. Има и „неизвестни Светци“: онези, които са рискували живота си за братята, мъчениците на правдата и свободата, или на дълга; „светите миряни“, както ги бе нарекъл няякой. Без да знаем имената им, те също са опрали дрехите си в кръвта на Агнеца, щом са живели според съвестта си и са носили в сърцата си доброто на братята.

Тук възниква един спонтанен въпрос: „Какво правят Светците в рая?“ Отговорът се съдържа тук, в първото четиво: Спасените се прекланят, хвърлят венците си в подножието на трона, викайки: „Хвала, чест, благослов, благодарение …“ В тях се осъществява истинското човешко призвание, което е да бъдем „хвала на Божията слава“ (Еф. 1, 14). Хорът им се ръководи от Мария, която в небето продължава да пее хвалебната си песен: „Душата ми величае Господа“. В тази хвала Светците намират своята благодат и ликуват: „Духът ми ликува в Бога!“ Човекът е онова, което обича и на което се възхищава. Обичайки и хвалейки Бога, ние се доближаваме до Него, участваме в Неговата слава и в Неговото щастие.

Всеки ден – един Светец. Свети Симеон Нови Богослов е имал толкова силен мистичен опит с Бога, че е възкликнал: „Ако Раят е само това, то той ми стига!“ Но Божият глас му казва: „Не искаш много, щом това те задоволява. Радостта, която сега изпитваш, в сравнение с Рая е като небе, нарисувано на хартия, в сравнение с истинското небе!“