18 октомври – Свети Лука, Евангелист (Празник)

Четива:
2 Тимотей 4, 9-17
Псалм 144
Лука 10, 1-9

it.wikipedia.org

Свети Лука е роден в езическо семейство в Антиохия и е лекар по професия. Присъединява се към християнската общност в града и става верен спътник на Свети Павел в мисионерските му пътувания, както и по време на затворничеството му в Рим. Автор е на едно от четирите Евангелия, както и на книгата Деяния на Апостолите, включени в Новия Завет. Преданието го представя и като художник, създал първите образи на Дева Мария. мощите му почиват в Базиликата „Санта Джустина“ в Падуа, Италия.

Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 26 април 2006 г.

Общение във времето: Преданието

В новата серия катехизиси, започната неотдавна, се стремим да разберем истинския план за Църквата – такава, каквато я е пожелал Христос, – за да разберем по-добре и нашия християнски живот във великото общение с Църквата. Досега разбрахме, че църковното общение е подбудено и подкрепяно от Светия Дух, опазвано е и развивано от апостолското служение. Именно това е общението, което наричаме Църква, и то обхваща не само вярващите от даден исторически момент, а и тези от всички времена и всички поколения. Следователно, имаме двойна универсалност: синхронна универсалност – съединени сме с вярващите от всички краища на света; както и така наречената диахронна универсалност, тоест: всички времена ни принадлежат; вярващите от миналото и от бъдещето образуват заедно с нас едно единствено голямо общение. Духът се проявява като гарант за активното присъствие на тайната в историята. Той е, Който й осигурява осъществяване през вековете. Благодарение на Параклита, опитът с Възкръсналия, който апостолската общност има в началото на Църквата, ще може да бъде живян винаги от следващите поколения,тъй като се предава и актуализира във вярата, в култа и в общението с Божия Народ, странстващ във времето. И така, сега ние, в пасхалното време, живеем срещата с Възкръсналия, не само като нещо от миналото, а в настоящо общение в любовта, в литургията, в живота на Църквата. В това предаване на благата на спасението, което постоянно актуализира християнската общност, по силата на Духа, на изконното общение, се състои апостолското Предание на Църквата. То е наречено така, защото е родено от свидетелството на Апостолите и на общността на учениците във времето на нейното начало, и е отразено под ръководството на Светия Дух в Писанията на Новия Завет и в сакраменталния живот, в живота във вярата, и на него – на това Предание, което е изцяло винаги актуализираща се от дара на Исус реалност, – Църквата се позовава постоянно като на свой фундамент и своя норма, чрез непрекъснатото наследство на апостолското служение.

По време на историческия си живот Исус ограничава Своята мисия само в дома Израилев, но дава да се разбере, че този Му дар е предназначен не само за Израилския народ, а и за целия свят, за всички времена. След това, Възкръсналият поверява изрично на Апостолите (ср. Лука 6, 13) задачата да направят ученици всички народи, гарантирайки им Своето присъствие и помощта Си чак до края на времената (ср. Мат. 28, 19 сл.). Универсалността на спасението обаче изисква възпоминанието на Пасхата да се чества без прекъсване в историята чак до славното завръщане на Христос (ср. 1 Кор. 11, 26). Кой ще актуализира спасителното присъствие на Господа Исус чрез служението на Апостолите – разбирай есхатологичния Израил (ср. Мат. 19, 28), – и чрез целия живот на народа на Новия Завет? Отговорът е ясен: Светият Дух. Деянията на Апостолите – които продължават плана на Евангелието според Лука, – представят много живо взаимното проникване на Духа, призваните от Христос и свиканата от Него общност. Благодарение на действието на Параклита, Апостолите и техните наследници могат да осъществяват във времето мисията, която са получили от Възкръсналия: „А вие сте свидетели за това. И Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас … (Лука 24, 48 сл.). „Ще приемете сила, когато слезе върху ви Дух Свети; и ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим и в цяла Юдея и Ссамария, и дори до край земя“ Деян. 1, 8). И това обещание, изглеждащо в началото невъзможно, се е осъществило още във времето на Апостолите: „За тези думи свидетели сме Му ние иДух Свети, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват“ (Деян. 5, 32).

Следователно, Самият Дух е Този, Който чрез възлагането на ръцете и молитвата на Апостолите, посвещава и изпраща нови мисионери на Евангелието (напр. Деян. 13, 3 сл. и 1 Тим. 4, 14). Интересно е да се отбележи, че, докато на някои места се казва, че Павел установява презвитери в Църквите (ср. Деян. 14, 23), другаде се твърди, че Духът е, Който установява пастири на стадото (ср. Деян. 20, 28). Действието на Духа и това на Павел по този начин излизат взаимно проникнати. В часа на важните решения за живота на Църквата, Духът присъства там, за да я води. Това присъствие – водачество на Светия Дух се чувства особено силно на Събора в Йерусалим, в чиито заключителни думи отеква твърдението: „Решихме, Светият Дух е с нас …“ (Деян. 15, 28). Църквата расте и върви напред „А Църквите по цяла Юдея, Галилея и Самария бяха в мир, назидаваха се и ходеха в  страх Господен; и с утехата на Светия Дух умножаваха се“ (Деян. 9, 31). Това постоянно актуализиране на активното присъствие на Господ Исус сред Неговия народ, извършено от Светия Дух и изразено в Църквата чрез апостолското служение и братското общение, е онова, което в богословски смисъл се назовава с името Предание: то не е просто материално предаване на онова, което е било дарено в началото на Апостолите, но ефикасното присъствие на Господ Исус, разпнат и възкръснал, придружава и води в Духа събраната от Него общност.

Преданието е общението на верните около законните им Пастири в хода на историята: общение, което Светият Дух подхранва, осигурявайки връзката между опита от вярата на Апостолите, живян в първоначалната общност на учениците, и актуалният опит на Христос в Неговата Църква. Сдруги думи, Преданието е органичният континюитет на Църквата, свят Храм на Бога Отец, издигнат върху основата на Апостолите и поддържан от крайъгълния камък – Христос, чрез животворящото действие на Духа: „И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога, като се утвърдихте върху основата на Апостолите и Пророците, имайки Самия Исус Христос за крайъгълен камък, върху който цялото здание, стройно сглобено, израства в храм свят чрез Господа, върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа“ (Еф. 2, 19-22). Чрез Преданието, гарантирано от служението на Апостолите и техните наследници, живата вода, избликнала от реброто на Христа и спасителната Му кръв достигат до жените и мъжете от всички времена. Така Преданието е постоянно присъствие на Спасителя, Който идва да се срещне с нас, да ни изкупи и да ни освети в Духа чрез служението на Своята Църква, за слава на Отца.

Накрая, за да обобщим, можем да кажем, че Преданието не е просто предаване на неща или слова, колекция от мъртви неща. Преданието е жива река, която ни свързва с началото; жива река, в която винаги присъства началото. Велика река, която ни води към вратите на вечността. И в тази жива река се осъществява винаги наново Словото на Господа, което чухме в началото от устата на четеца:“Ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Мат. 28, 20).