15 октомври- Света Тереза Исусова, Девица и Църковна Учителка (Възпоминание)

 

vangelodelgiorno.org

Тереза Санчес де Сепеда е родена през 1515 г. в благородно семейство в Авила (Испания). Двадесетгодишна, бяга от родния си дом, за да постъпи в Кармелитски манастир, където преживява духовен прелом и поставя началото на голяма реформа и обновление на Кармелитския Орден („Босите Кармелити“). Богатия си мистичен опит описва в своите съчинения („История на живота ми“; „Път на съвършенството“, „Вътрешният замък“ и др.). Умира в Алба де Торес, на 15 октомври 1582 г. и мощите й почиват там. Канонизирана е през 1622 г.от Папа Григорий XV, а през 1970 г. Папа Павел VI я провъзгласява за Църковна Учителка.

Света Тереза Исусова. Път на съвършенството

(Teresa d’Avila. Cammino di perfezione. A cura di Luigi Borriello e Giovanna della Croce. Milano 2007. Capitolo 1, pp. 18-21)

Глава 1. Причината, която ме накара да основа този манастир с толкова строго Правило, и начини, по които сестрите трябва да го прилагат, като не се грижат за нуждите на тялото, а желаят доброто на бедността.

1. В началото на основаването на този манастир (по причини, които изложих в книгата, която казах, че съм написала [= "История на живота ми" 32-36], където говорих и за някои изключителни благодати, чрез които Господ ми помогна да разбера, че в този дом трябва да Му служат много всеотдайно), нямах намерението външната форма на Правилото да бъде толкова строга, нито пък манастирът да бъде лишен от доходи; нещо повече, исках, доколкото е възможно, да не ви липсва нищо. Като цяло бях слаба и неопитна, макар да бях водена от добри намерения и да не мислех за собственото си удобство.

2. Случи се да разбера за щетите, нанесени във Франция от лутераните, и колко много се е разпространила тази злощастна секта. Изпитах голяма болка от това, и като че ли можех да сторя нещо или бях някоя, плачех заедно с Господа и Го умолявах да даде лек срещу това голямо зло. Бях убедена, че бих дала хиляда пъти живота си, за да спася само една от многото души, които се погубваха чрез него. Но, тъй като си давах сметка, че съм жена, при това без опит, неспособна да бъда полезна на Господа в това, което желаех, и тъй като големият ми копнеж беше този: Той, Който има толкова много врагове и толкова малко приятели, приятелите Му да бъдат поне добри, реших да направя поне онова малко, което зависеше от мен. С други думи, реших да следвам евангелските съвети в цялото им възможно съвършенство и да се постарая и монахините, които живеят тук, да правят същото. С упование в голямата доброта на Бога, Който помага винаги на решилия да остави всичко от любов към Него, си помислих, че ако имах толкова сестри, колкото виждах в мечтите си, техните добродетели щяха да компенсират моите недостатъци и така щях донякъде да угодя на Господа. Накрая, мислех си, че като се отдадем на молитва за бранителите на Църквата, за проповедниците и за богословите, които я поддържат, ние ще можем да помагаме по най-добрия начин на Този мой Господ, така преследван от онези, които е отрупал с толкова блага, че все едно тези предатели искат да го разпнат отново и Той няма къде да положи глава (ср. Мат. 8, 20; Лука 9, 58).

3. О, мой Изкупителю, сърцето ми не би могло да гледа това, без да се пръска от болка! Какво е това днешно поведение на християните? Как е възможно да Те преследват наай-много онези, които ти дължат най-много? Онези, на които даваш най-големите Си благодати,  които избираш за Свои приятели, сред които живееш и на които се даряваш чрез Тайнствата? Та те изпитват удоволствие от изтезанията, на които Те подложиха евреите, Господи на душата ми!

4. Разбира се, Господи мой, не прави нищо особено онзи, който днес изоставя света; но щом дори той Ти е така малко верен, на какво да се надяваме ние? Дали заслужаваме повече вярност от тази, която той Ти показва? Нима сме Те зарадвали с изключителни добри дела, та да ни даряваш Своето приятелство? Следователно? Какво бихме могли да очакваме от Господа ние, които поради добротата на Господа сме избягнали смъртоносната зараза, докато онези там са вече плячка на дявола? С ръцете си са си спечелили хубаво наказание, и чрез удоволствията си са си заслужили вечния огън! Де да виждаха това – сърцето ми се къса непрестанно, като вижда колко много души вървят към погибел. Не страдам толкова заради извършеното вече зло, колкото бих желала да не погиват занапред повече души.

5. О, сестри мои в Христа, помагайте ми да се моля на Господа, за да ни дари тази благодат, защото точно по тази причина съм ви събрала. Това е вашето призвание, тази трябва да бъде вашата задача, тези – вашите стремления, този – обектът на сълзите ви, тази – целта на молитвите ви; а не целта на светските стремежи. Когато идват някои да ми искат разни неща, да моля Всевишния Господ да им даде имоти и пари, аз им се смея, но се чувствам също така нажалена. Такова искане идва от хора, които бих искала да молят Бога да ги направи способни да презрат всичко. Те всъщност имат добри намерения и накрая аз изпълнявам молбата им, макар да съм сигурна, че Бог никога няма да слуша молитвите ми за такива неща. Светът е в пламъци; искат отново да осъдят Христа, както се казва, събирайки срещу Него фалшиви свидетелства; искат да опетнят Неговата Църква, а ние трябва да си губим времето, за да искаме неща, които, дори ако Бог им ги даде, ще доведат дотам, че да има една душа по-малко на небето? Не, сестри мои, не е сега моментът да искаме от Бога неща без голямо значение. Сигурно е, че след като Той идва на помощ на човешката слабост, което ме кара да се чувствам подкрепяна във всичко, трябва да помагам на всички да разберат, че не са тези нещата, за които трябва да молим Бога [в манастира] „Свети Йосиф“.