7 октомври – Блажена Дева Мария на Броеницата (Възпоминание, в нашата Енория – Тържество)

 

www.ilquintuplo.it

Прекрасната Молитва на Броеницата, в която съзерцаваме с очите на Дева Мария Тайните Христови, води началото си от Средновековието. През 1571 г. Светият Папа Пий V препоръчва на християните да молят с вяра Броеницата преди големия сблъсък на европейския флот с турците при Лепанто. Постигнатата победа води до установяването на днешното Възпоминание, което през 1716 г. е разпространено в цялата Църква и е утвърдено окончателно от Светия Папа Пий X през 1913 г.

Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция в Аулата „Павел VI“ на Ватикана – 15 февруари 2006 г.

Кантик на Блажена Дева Мария

1. Стигнахме до финалния етап на дългото ни пътуване, започнато преди пет години, през пролетта на 2006 г., от моя обичан предшественик, незабравимия Папа Йоан Павел II. Този велик Папа пожела да проследи в своите катехизиси цялата последователност на Псалмите и Кантиките, изграждащи основната молитвена тъкан на Литургията на Сутрешните и Вечерните Молитви. Стигнали до самия край на това текстуално пътуване, подобно на пътуване през разцъфналата градина на хвалата, призоваването, молитвата и съзерцанието, нека сега обърнем внимание на Кантика, който по идеален начин подпечатва всяко отслужване на Вечерните Молитви: „Magnificat“ (Лука 1, 46-55).

Този Кантик филигранно разкрива духовността на библейските anawim, тоест на онези верни, които признават, че са „бедни“ – но не само по отношение на всяко преклонение пред богатството и властта, а и поради дълбокото смирение на сърцата им, отхвърлили изкушенията на гордостта, отворени, за да се излее в тях спасителната Божия благодат. Целият „Magnificat“, който чухме днес в Сикстинската Капела, е изпълнен с това „смирение“ (на гръцки „tapeinosis“), което обозначава ситуацията на дълбоко смирение и бедност.

2. Първото движение в тази Мариина песен (ср. Лука 1, 46-50) е на солов глас, който се издига към небето, за да стигне при Господа. Чуваме гласа на Дева Мария, която говори на своя Спасител, извършил велики неща в душата и тялото й. Забелязва се, че тя постоянно говори от първо лице: „Душата ми …, духът ми …, моят Спасител …, ще ме нарекат блажена …, велики неща извърши в мен …“ Душата на тази молитва, следователно, е възвеличаването на Божията благодат, изляла се в сърцето и в живота на Мария, правейки я Майка на Господа.

Вътрешната структура на нейната молитвена песен е благодарността, признателната радост. Но личното й свидетелство не е самотно и интимистично, нито индивидуалистично, защото Дева Мария разбира, че трябва да изпълни определена мисия за човечеството, и нейният живот се вписва в историята на спасението. Така тя може да каже: „Неговата милост е от рода в род за онези, които Му се боят“ (ср. Лука 1, 50). С тази възхвала на Господа Дева Мария говори чрез своето „Fiat“ („Да бъде!“) от името на всички изкупени създания, които в лицето на Исус, роден от Девата, намират милост у Бога.

3. И в този момент започва второто поетично и духовно движение в „Magnificat“ (ср. ст. 51-55). То има по-хорална тоналност, като че към гласа на Мария се присъединяват гласовете на цялата общност на верните, които честват смайващите Божии решения. В гръцкия оригинал на Евангелието според Лука имаме седем глагола в аорист, които бележат действията, извършени завинаги от Господа в историята: „“Показа сила …, рразпръсна онези, които се гордеят …, свали силни …,  въздигна смирени …, гладни изпълни с блага …, богати отпрати …, взе под закрила Израил“.

В тези седем Божии действия се вижда „стилът“, който Господ на историята придава на делата Си. Той взема страната на последните. Негов е планът, често прикрит под сенчестия терен на събитията от човешката история, където се виждат да триумфират „гордите, могъщите и богатите“. И все пак тайната Му сила се проявява накрая, за да покаже кои са истинските възлюбени на Бога: „Онези, които Му се боят“, верните на Неговото слово; „смирените, гладните, Израил – Неговият слуга“, тоест общността на Божия народ, който се състои от „бедните“, чистите и простите по сърце като Мария. Това  “малко стадо“ е призвано да не се бои, защото Бог е пожелал да му даде Своето царство (ср. Лука 12, 32). И така, тази песен ни приканва да се присъединим към това малко стадо, да бъдем истински членове на Божия народ в чистота и простота на сърцето, в любовта на Бога.

4. Затова да приемем поканата, която Свети Амброзий отправя към нас в коментара си към „Magnificat“. Великият Църковен Учител казва: „Нека във всеки човек душата на Мария да величае Господа; нека във всеки човек духът на Мария ликува в Бога. Макар според плътта Майката Христова да е само една, според вярата всички души раждат Христос. Защото всяка от тях приема Божието Слово … Душата на Мария величае Господа, и духът й ликува в Бога, защото, посветена с душа и дух на Отца и на Сина, тя обожава с благочестиво чувство единствения Бог, от Когото произлиза всичко, и единствения Господ, чрез Когото всичко съществува“ (Esposizione del Vangelo secondo Luca, 2, 26-27: SAEMO, XI, Milano-Roma 1978, p. 169).

В този възхитителен коментар на „Magnificat“ на Свети Амброзий винаги ме е впечатлявала особено впечатляващата фраза: „Макар според плътта Майката Христова да е само една, според вярата всички души раждат Христос. Защото всяка от тях приема Божието Слово“. Така Светият Учител, интерпретирайки думите на самата Дева, ни приканва да сторим така, че и ние да можем да родим Христос в нашето време. Да молим Господа, за да ни помага да Го величаем с духа и душата на Мария и да отнесем отново Христос на нашия свят.