РИМСКИТЕ ПЪРВОСВЕЩЕНИЦИ: 74. СВЕТИ МАРТИН I, Папа и Мъченик

 

evangelizo.org

Свети Мартин I е роден в умбрийския град Тудертум (дн. Тоди), в семейството на патриция Фабриций. Като дякон дълго време е апокрисиарий (папски легат) в Константинопол, където се запознава с господстващата тогава във Византия монотелитска ерес, проповядваща единствената воля на Христос, и я отхвърля решително. Съратник е на Папа Теодор I и е избран за негов наследник през юли 649 г. Интронизиран е на 5 август 649 г., без санкцията на византийския император. От Понтификата му са запазени 17 послания, публикувани от Жак Пол Минь в „Patrologia Latina“ (LXXXVII 119). Първата му задача е да свика на 5 октомври 649 г. в Латеранската Базилика в Рим подготвяния още от Папа Теодор I църковен синод (I Латерански Събор), на който присъстват 105 западни Епископи и множество емигрирали от Византия гръцки защитници на ортодоксията. Синодът приключва на 31 октомври с. г. с приемането на решения, осъждащи категорично монотелитското учение, императорските документи „Ектесис“ на Ираклий I и „Топос“ на Констант II, а последният е призован да оттегли подкрепата си за монотелитите. Решенията на синода са изложени от Папата в енциклика, разпратена до целия Епископат.

Руините на базилика в Херсонес, сн. - Уикипедия

Констант II в отговор нарежда на своя управител на Италия, екзарха на Равена Олимпий, да арестува Мартин I. Това се оказва невъзможно, защото населението на Рим и Лациум застава твърдо зад Първосвещеника. Самият Олимпий се възползва от тази ситуация, за да се обяви през 650 г. за император. Умира обаче от чума на следващата година.

На 17 юни 653 г. новият екзарх Теодор Калиопа залавя в Латеранската базилика Понтифекса, и въпреки напредалата му възраст и болестите му, го изпраща в Константинопол. По пътя Папата е третиран сурово от стражите си, във византийската столица тълпата го подлага на поругание, а след това е хвърлен в затвор заедно с престъпниците. На 20 декември 654 г. е изправен на съд пред сената (носен на носилка, тъй като не може да се движи), обвинен е в държавна измяна и осъден на смърт. В последния момент смъртната му присъда е заменена с доживотно заточение. През април 655 г. Свети Мартин е отведен в Херсонес на полуостров Крим и умира там не след дълго (на 15 септември 655 г.) поради нечовешкото отношение на охраната си и лошите условия на живот. Погребан е в Базиликата „Света Богородица Влахернска“ в Херсонес и гробът му се прочува със станалите край него чудеса. По-късно мощите му са пренесени в Рим. Църквата го възпоминава на 13 април.

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *