27 август – Света Моника (Възпоминание)

http://www.donbosco-torino.it/

Света Моника е родена в Тагасте (Римска Африка, дн. в Алжир) през 332 г. Тя е дълбоко вярваща християнка, отдадена на молитва и изучаване на Светото Писание. Омъжена е за езиччник, който под благотворното й влияние приема Кръщението на смъртното си легло. Майка е на Свети Августин. Поради молитвите и личния й пример синът й постепенно достига до спасителната вяра в Христа; затова ще напише за нея: „Ти два пъти си ме родила!“ Образец на християнска майка, Света Моника предава душата си в Божиите ръце на 27 август 387 г.

Паола Бергамини. Света Моника – майката на Свети Августин

(Paola Bergamini. Santa Monica, madre di Agostino. Tratto da Tracce № 11, Dicembre 2009)

Това е историята на една жена, посветила живота си на възпитанието на своите деца. И особено на първородния си син, чийто неспокоен дух години наред я кара да страда, отричайки онази Истина, с която „още от детството си бях проникнат до мозъка на костите …“ Тя обаче никога няма да го изостави. И най-вече никога не престава да се моли за него. И да проси за него най-големия дар.

„С нас беше майка ни, чиито са заслугите за всичко онова, което сега живея“, пише Августин през 386 г. в „За блажения живот“. Онова, което той живее, е благодатта от срещата му с Христа. Тогава Августин е 32-годишен. В продължение на 20 години Моника плаче и се моли за така обичния си син, отхвърлящ дотогава Истината.

Тази история започва през 354 г. Тогава Моника все още не знае какво е приготвил Бог за нея. А то е: святост за нея и за сина й, на който предстои да стане един от фундаментите на Църквата. След приключването на неделната Литургия Моника вдишва благоуханния въздух, идващ от горите край родния й град Тагасте в провинция Проконсулска Нумидия (днес в Тунис и отчасти в Алжир), на стотина километра от морето. Щастлива е, като всеки път, когато участва в живота на християнската общност. Така е възпитана: силна в Христовата вяра, в Католическата Църква. За известно време в града е била разпространена донатистката ерес, която се отличава с изключителна морална строгост – проповядва, че Църквата е само за праведниците, че в нея няма място за грешниците. Семейството й не приема тази ерес – то остава дом на вярващи, непоколебим член на Църквата. Моника си спомня този бурен период: колко хора, колко приятели са се отдалечили от тях тогава. „Но Христос е дошъл за спасението на всички“ – мисли си тя. През 349 г. най-сетне е постигната победа. Тогава Моника е 18-годишна. Сега е на 23 години и е бременна. Ускорява крачки към дома. Не обича да се спира и да губи време в празни приказки и клюки. Много жени й завиждат: съпругът й Патриций я уважава много, не я бие (нещо рядко срещано тогава), гордее се със своята съпруга. Но Патриций е езичник, непостоянен е по нрав и й изневерява. Моника знае това, но е сигурна, че с нейна помощ той ще преживее обръщане. Моли се и когато е сигурна, че моментът е подходящ, му говори за Бога, Който я прави така щастлива. През 371 г. Патриций ще пожелае да бъде кръстен. Умира през същата година.

На 13 ноември 354 г. се ражда Августин. След него идват още две деца: Навигий и Перпетуа. След раждането му Моника бележи своя първороден син с Христовия кръст и го записва сред катехумените на Католическата Църква. Посвещава се изцяло на възпитанието му. Предава му живата си вяра в Христа, внушава му своята убеденост в присъствието на Бога Отец. Августин често ще пише за „онази религия, за която ми бе говорено непрекъснато още от детството ми и от която бях проникнат до мозъка на костите“.

Моника е далновидна: Августин се нуждае от добра образователна подготовка. Вяра и култура: заедно те водят към щастието. Както пише Жан Гитон: „Ако искаш да бъдеш добър християнин, длъжен си да бъдеш интелигентен“. Августин посещава училище в Тагасте, след това – в Мадаура. Той е блестящ ученик. Дори твърде блестящ. 16-годишен, преживява кризата на юношеството. Обича да се забавлява. Моника се моли за него и се старае да го вразумява. Но той не я слуша. За да продължи учението си, през 371 г. той се премества в Картаген – люлка на културата. Посвещава времето си на театрални спектакли и любовни увлечения. „Все още не обичах, а обичах да обичам“. Отвреме навреме отива на църква и там се запознава с една християнка (Августин никога не споменава името й). Започва връзка с нея и тя му ражда син: Адеодат. В мъчителното си търсене на Мъдростта възприема манихейското учение.

Моника пита Бога какво да направи. Отговорът идва през нощта, в съня й: Тя стои права на една дървена преграда заедно с Августин. На другия ден разказва това на сина си и му позволява да се върне вкъщи заедно с жената, с която живее, и със сина си. Августин ликува: „Видя ли, че трябва да бъдеш с мен?“ Но тя му отговаря разумно: „В съня ми не мми се каза: където е той, ще бъдеш и ти, а: където си ти, ще бъде и той“.

Но всичко изглежда против този сън. Августин се сдобива с последователи и все повече се отдалечава от истината. Моника търси помощ от един мъдър Епископ. Той отказва да се намеси: още не е настъпил моментът, Августин няма да го чуе, умът му е прекалено объркан. Тя обаче настоява и получава отговор: „Бъди спокойна! Не може синът на толкова много сълзи да пропадне“.

Августин се завръща в Картаген, но Моника не се предава. Тя се разкъсва между двата града, между двете семейства. Не престава да се моли. Знае, че присъствието й е важно за сина й, макар че на пръв поглед между двамата да няма вече нищо общо. Августин е все по-неудовлетворен: манихейското учение не отговаря на измъчващите го въпроси. Решава да отиде в Рим и в Милано: сигурно там, сред прочутите учители, ще открие пътя към Мъдростта. А семейството му? Той не се съмнява: Моника ще се грижи за него. Но майката не се съгласява, бои се от това му пътуване. Тогава Августин я излъгва. Вечерта, когато трябва да замине, тя го открива на пристанището. Той я успокоява: „Не се безпокой! Тук съм, само за да поздравя един приятел. Иди в онази църква и се помоли. Скоро ще дойда при тебе и ще се приберем заедно“. Докато тя е коленичила пред олтара и се моли за сина си, той отпътува. Дори не се сбогува с нея. Малко трябва на Моника, за да разбере за измамата: кеят е пуст, на хоризонта се вижда отплаващият кораб. Тя изохква: не й е спестил дори това! Сега трябва да мисли за жена му и за внука си. Връща се в църквата и се простира на земята: плаче и се моли. Само нейният Бог може да я разбере и да й помогне. „Би ли презрял сълзите на една жена, която проси от Тебе спасение за душата на сина си? Нима ще я лишиш от благодатта Си, като й откажеш помощта Си?“

В Рим Августин се разболява тежко и е близо до смъртта. През есента на 384 г. получава катедра по реторика в Милано. На следващата година Моника пристига при него. Заедно с нея са жената християнка, внукът й Адеодат, синът й Навигий, други приятели и братовчеди. Семейството е отново заедно. Но най-важното е, че я очаква изненада: Августин не е вече манихей. Разбира се, не е още и католик, но тя е сигурна за него, че ще намери пътя. „Сигурна съм в Христа, че преди да напусна този свят, ще те видя убеден католик“.

Миланската Църква е жива общност, ръководена от Амброзий. Моника е възхитена от културата на Епископа и от грижата му за народа. Тя е винаги на негова страна, дори когато, нарушавайки всяка традиция, той забранява прекалено пищните погребални церемонии. Всяка неделя Моника е на първия ред в църквата, за да слуша проповедите на Епископа. И му говори за сина си. Чрез нея Августин започва да се отдръпва от скептичната философия, по която се е увлякъл.

Един факт го кара да се замисли. Императрица Юстина иска да отнеме Порцианската Базилика в полза на арианския епископ Меркурий. Амброзий отказва да я предаде и заедно с народа остава затворен денем и нощем в Базиликата. Бог, за Когото говори Амброзий, е едно присъствие, което спасява, което сочи пътя. Августин вече е готов да познае Този Бог, да бъде с Него. Приближава се към истината. Признава божествения авторитет на Писанията и валидността на вярата. И Благодатта започва да действа в него: той се обръща. Когато съобщава това на Моника, тя започва да ликува и „да Те благославя. Ти промени плача й в радост“. Нужно е обаче Августин да внесе ред в съпружеския си живот. Но Господ Си има Своите „чудесни и тайни пътища“. Жената на Августин решава да се посвети на Бога и се завръща в родината си. Само Моника разбира жертвата й. Августин вече може да получи Кръщението. През есента на 386 г., заедно с малката група философи, която го следва, той се оттегля в Касициакум. С тях е и Моника. Там тя се грижи за ежедневните им нужди и присъства на споровете им. Намесва се в тях с мъдростта на своята вяра, оставяйки ги често с отворени уста.

През нощта на 24 април 387 г., на Велика Събота, Августин, Деодат и Алипий получават Кръщението от Амброзий. Присъства целият народ. Моника е най-отпред: с белите дрехи в ръце тя очаква край баптистерия тримата възродени в Христа.

През лятото на същата година цялото семейство тръгва към Тагасте. Спират се в Остия Тиберина, за да чакат кораб. Там обаче Господ дава на Моника най-големия дар. Една вечер майката и синът остават облегнати на един прозорец, гледайки звездите на небето. И разговарят. Августин по-късно описва този момент на възторг и общение: „Питахме се един друг пред лицето на истинската винаги настояща Истина, която си Ти, Господи, какъв ли ще е вечният живот на светците, който око не е виждало, ухо не е чувало и на човека на ум не е идвало. И бяхме отворили жадно устата на сърцето си към вишните води на Твоя извор, извора на живота, който е у Тебе, та, оросени от него, доколкото можем, да възприемем тъй великите неща“. За Моника всичко вече приключва.

На следващия ден тя се разболява. Само след девет дни умира. Августин я погребва  при църквата „Света Аурея“ в Остия Антика. През 1430 г. тялото й бива пренесено в църквата „Свети Августин“ в Рим.