25 август – XXI Неделя през годината

Четива:
Исаия 66, 18-21
Псалм 116
Евреи 12, 5-7.11-13
Лука 13, 22-30

 

Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция от 4 януари 2006 г.

Христос е Начатък, Първороден измежду мъртвите

Вечерни молитви – Сряда, IV Седмица

 

http://www.aldobruno.it/

1. В тази първа за новата година Генерална Аудиенция ще размишляваме над прочутия христологичен химн, включен в Посланието до колосяни, който е като тържествен входен портал към това Павлово Послание и е също входен портал за тази година. Предложеният на вниманието ни Химн е поместен в рамката на една обширна благодарствена формула (ср. ст. 3.12-14), която ни помага да създадем нужната духовна атмосфера, за да преживеем добре тези първи дни на 2006 г., но и нашето пътуване през цялата нова година (ср. ст. 15-20).

Хвалата на Апостола, заедно с нашата хвала, се издига към „Бога, Отец на нашия Господ Исус Христос“ (ст. 3), източник на спасението, което е описано в негатив като „освобождение от властта на тъмнината“ (ст. 13), тоест като „изкупление и прошка за греховете“ (ст. 14). След това за спасението се говори вече в позитивен план като за „участие в наследството на светиите в светлината“ (ст. 12) и като за влизане „в царството на възлюбения Син“ (ст. 13).

2. С това завършва големият и богат на съдържание Химн, чийто център е Христос: Неговото първенство и делото Му се възхваляват както в сътворението, така и в историята на спасението (ср. ст. 15-20). Две са, следователно, посоките на движение в песента. Чрез първата Христос е представен като първороден от цялото творение, „роден преди всяко творение“ (ст. 15). Той е „образ на невидимия Бог“, и този израз съдържа онова, което е „иконата“ за културата на Изтока: подчертава се не толкова приликата, колкото дълбоката близост с представения сюжет.

Христос ни показва по видим начин „невидимия Бог“. В Него виждаме лицето на Бога, чрез общата природа, която Ги свързва. Чрез възвишеното Си достойнство Христос предшества „всички неща“ не само поради Своята вечност, но също, и най-вече – чрез съзидателното Си провиденциално дело: „чрез Него е създадено всичко, което е на небесата и което е на земята, видимо и невидимо …, и всичко чрез Него се държи“ ((ст. 17). Нещо повече, те са били създадени и „за Него“. И така Свети Павел ни разкрива една много важна истина: че историята има цел, има посока. Историята е насочена към едно човечество, обединено в Христа; напредва към съвършения човек, към съвършения хуманизъм. С други думи, Свети Павел ни казва: да, в историята има прогрес. Има, ако искаме – еволюция на историята. Прогресът е онова, което ни приближава до Христа и по този начин ни приближава към новото човечество, към истинския хуманизъм. И така, в тези индикации се крие и един императив за нас: да работим за прогреса – нещо, което всички желаем. Можем да направим това, като работим за доближаването на хората до Христос; можем да го направим, като лично се уподобяваме на Христос, следвайки по този начин линията на истинския прогрес.

3. Втората посока на движение на Химна (ср. Кол. 1, 18-20) е доминирана от фигурата на Христос Спасителя в историята на спасението. Делото Му се разкрива преди всичко в това, че е „Глава на тялото, тоест на Църквата“ (ст. 18): този е спасителният хоризонт, в който се проявяват напълно освобождението и изкуплението, жизненото общение, което съществува между главата и членовете на тялото, тоест между Христос и християните. Погледът на Апостола е насочен към крайната цел, към която е насочена историята: Христос „е първородният от онези, които са възкръснали от мъртвите“ (ст. 18), Онзи, Който отваря отново вратите на вечния живот, изтръгвайки ни от смъртта и злото.

Ето, прочее, онази pleroma. онази „пълнота“ на живота и на благодатта, която е в самия Христос и която ни е дарена и предоставена  (ср. ст. 19). С това жизнено присъствие, което ни прави участници в божествеността, ние биваме вътрешно преобразени, помирени, умиротворени. Тази е хармонията на цялото изкупено битие, в което Бог вече ще бъде „всичко във всички“ (1 Кор. 15, 28). Да живеем по християнски означава да позволим да бъдем преобразени вътрешно по този начин по модела на Христос. Така се осъществяват мира и помирението.

4. Ще хвърлим сега един съзерцателен поглед на тази грандиозна тайна на изкуплението. Ще направим това с думите на Свети Прокъл от Константинопол, починал през 446 г. В своята „Първа проповед за Божията Майка Мария“ той говори за тайната на Изкуплението като последица от Въплъщението.

Бог, казва Епископът, е станал Човек, за да ни спаси и така да ни изтръгне от властта на мрака и да ни отведе в царството на възлюбения Син, както ни припомня химнът от Посланието до колосяни: „Онзи, Който ни е изкупил, не е просто Човек – отбелязва Прокъл, – защото целият човешки род е бил роб на греха; нито е бил само Бог, лишен от човешка природа, защото е имал тяло. Ако не се бе облякъл в мен, нямаше да ме спаси. Появил се в утробата на Девата, Той се е облякъл в осъдения. Там се е извършила нечувана обмяна: дал е духът, взел е плътта“ (8: Testi mariani dal primo millennio, I, Roma 1988, p. 561).

Застанали сме, следователно, пред делото на Бога, извършил Изкуплението, именно защото е станал и Човек. Той е едновременно Синът Божи, Спасителят, но и наш брат; и чрез тази близост Той излива в нас божествения дар.

Той наистина е Бог с нас. Амин!