21 август – Свети Пий X, Папа (Възпоминание)

http://mercaba.org/

Джузеппе Мелкиор Сарто е роден на 2 юни 1835 г. в Риезе, близо до Тревизо (Северна Италия), в семейството на скромен общински служител. Дълбоко религиозните му близки го подкрепят в призванието му да служи на Бога и през 1858 г. той е ръкоположен за свещеник.

Започва дейността си като капелан, а след това – енорийски свещеник в областта Венето. През 1884 г. е определен за Епископ на Мантуа, а през 1893 г. е провъзгласен за Кардинал и Патриарх на Венеция. На 4 август 1903 г. е избран за Папа и приема името Пий X. Като Римски Първосвещеник посреща с решителност предизвикателствата пред Църквата в началото на XX в.: защитава църковното учение от отклоненията на модернизма, организира изработването на Кодекс на Каноничното право, подема множество инициативи за усъвършенстването и формацията на клира. За да могат верните да опознаят по-добре своята вяра, постановява публикуването на нов катехизис на Църквата, както и насърчава библейските изследвания. Осъществява литургична реформа, подчертава значението на тайнствата в живота на християните.

Много почитан поради светостта на личния си живот и големите си добродетели, той умира на 21 август 1914 г. и е канонизиран от Папа Пий XII през 1954 г.

Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция в Кастел Гандолфо на 18 август 2010 г.

Скъпи братя и сестри,

Днес бих искал да се спра на фигурата на моя предшественик Свети Пий X, чието литургично възпоминание предстои да честваме в събота, като подчертая някои негови характеристики, които могат да бъдат полезни и за Пастирите ш верните от нашето време.

Джузеппе Сарто, както е името му, се ражда в Риезе ((Тревизо) през 1835 г., в селско семейство. Учи в семинарията в Падуа и е ръкоположен за свещеник на 23 години. Първоначално е помощник енорийски свещеник в Томболо, после – енорийски свещеник в Салциано, накрая – каноник на катедралата на Тревизо, с функцията на Епархиен Канцлер и духовен директор на Епархийната Семинария. В тези години на богат и изобилен пасторален опит, бъдещият Понтифекс проявява онази голяма любов към Христос и Църквата, онова смирение и изключителна любов към нуждаещите се, които характеризират целия му живот. През 1884 г. е определен за Епископ на Мантуа, а през 11893 г. – за Патриарх на Венеция. На 4 август 1903 г. е избран за Папа – служение, което приема неохотно, защото не смята, че ще успее да се справи с тази толкова отговорна задача.

Понтификатът на Свети Пий X обаче оставя дълбока следа в историята на Църквата и е проникнат от забележителите му усилия за реформа, обобщени от мотото „Instaurare omnia in Christo“" („Да бъде оббновено всичко в Христа“). Неговите инициативи засягат различни области от църковния живот. От самото начало се заема с организацията на Римската Курия. след това започва да работи по редактирането на Кодекса на Каноничното Право, утвърден от неговия Наследник Бенедикт XV. После извършва ревизия на учението и на „iter“-а („пътя“) за формирането на бъдещи свещеници, основавайки също различни регионални Семинарии, разполагащи с богати библиотеки и с подготвени преподаватели. Друг важен сектор е този на доктриналната формация на Божия Народ. Още през годините, когато е енорийски свещеник, сам редактира един Катехизис, а по време на престоя си като Епископ в Мантуа работи за съставянето на един единствен духовен катехизис – ако не всеобщ, то поне за Италия. Като истински Пастир разбира, че ситуацията в онова време, дори само заради феномена на емиграцията, прави необходим един катехизис, с който всеки верен може да си служи независимо от мястото, на което се намира, и от житейските обстоятелства. Като Понтифекс утвърждава един текст за християнската доктрина за Римската Епархия, който се разпространява в цяла Италия и в целия свят. Този катехизис, известен като „Катехизис на Пий X“, става за мнозина сигурен водач в усвояването на истините на вярата чрез простия си, ясен и точен език и чрез много доброто си изложение.

Голямо внимание обръща на реформата на Литургията, в частност – на свещената музика, за да отведе верните до по-задълбочен молитвен живот и по-пълно участие в Тайнствата. В своето Motu Proprio „Посред старанията“ (1903, в първата година от Понтификата му),,  той заявява, че истинският християнски дух има първия си и незаменим източник в активното участие в свещените и свети Тайни и в общата и тържествена Литургия на Църквата (cfr ASS 36 [1903], 531). Затова препоръчва честото пристъпване към Тайнствата, изказвайки се в полза на всекидневното приемане на Светото Причастие, след добра подготовка, и за получаване на Първото Причастие от децата на около 7-годишна възраст, „когато детето започне да разсъждава“ (cfr S. Congr. de  Sacramentis, Decretum Quam singulari: AAS 2 [1910], 582).

Верен на задълженето си да утвърждава братята във вярата, Свети Пий X, изправен пред тенденциите, които се появяват в областта на богословието в края на XIX и  началото на XX в., предприема решителни действия, като осъжда „Модернизма“, за да защити верните от грешни възгледи и да облагодетелства научното опознаване на Откровението, в съгласие с Традицията на Църквата. На 7 май 1909 г., с Апостолическото Послание „Vinea electa“, основава Папския Библейски Институт. Последните месеци от живота му са помрачени от облаците на войната. Апелът му към католиците от целия свят, отправен на 2 август 1914 г., за да изрази „горчивата си болка“ от случващото се в настоящия момент, е вик на страдащ баща, който вижда децата си да се изправят едно срещу друго. Умира малко след това, на 20 август, и славата на светостта му започва да се разпространява веднага сред християнския народ.

Скъпи братя и сестри, Свети Пий X учи всички нас, че в основата на апостолското ни действие във всички области, в които се трудим, трябва винаги да бъде близката лична връзка с Христос, за която трябва да се грижим и да я развиваме всеки ден. Това е ядрото на цялото му учение, на цялостната му пасторална дейност. Единствено ако сме влюбени в Господа, ще бъдем способни да водим хората към Бога и да ги отваряме за милосърдната Му любов, и така да открием света за Божието милосърдие.

 

Изобр.: