31 юли – Свети Игнатий де Лойола, Свещеник

 

http://guide.supereva.it/religione_cattolica/interventi/2010/07/31-luglio-santignazio-di-loyola

http://guide.supereva.it/religione_cattolica/interventi/2010/07/31-luglio-santignazio-di-loyola

Свети Игнатий е роден ок. 1491 г. в рицарско семейство от баски произход в Аспеития (Испания). Като млад постъпва на служба в армията. Преживява обръщане, когато, получил тежка рана, прочита в болницата някои християнски книги и размишлява върху съдържанието им. Тогава решава да се посвети изцяло на Бога. През 1528 г. пристига в Париж, където учи богословие и през 1534 г., заедно с няколко свои последователи, поставя началото на Обществото на Исус (Ордена на Йезуитите). През 1537 г. е ръкоположен за свещеник във Венеция, а през 1540 г. Папа Павел III утвърждава новосъздадения Орден. Свети Игнаций, избран за пръв Генерал на Ордена, умира в Рим на 31 юли 1556 г., оставяйки на своите събратя „Конституции“ на Обществото им, както и скъпоценни „Духовни Упражнения“ – плод на изключителния му духовен опит. През 1622 г. е канонизиран от Папа Григорий XV.

Свети Игнатий де Лойола. „Духовни Упражнения“

(Ignazio di Loyola. Esercizi spirituali. Milano 2005)

1. 1. УКАЗАНИЯ,

за да се получи някаква идея за духовните упражнения, които следват,

и да бъдат подпомогнати и онези, които ги дават, и онези, които ги получават

2. Първата забележка е, че под термина „духовни упражнения“ се подразбира всеки начин да се изпита съвестта, да се размишлява, да се съзерцава, да се отправя молитва на глас и на ум, и други духовни дейности, за които ще говорим по-нататък.

3. Както, прочее, разходката,  пътуването и тичането са телесни упражнения, така всички начини да се подготви и да се предразположи душата да се освободи от всички объркани желания

4. и, след като вече се е освободила, да търси и да намира Божията воля в организирането на своя живот за спасението на душата, се наричат духовни упражнения.

2. 1. Втората забележка е, че който дава на някой друг начин и правило, за да размишлява и да съзерцава, трябва да предава вярно историята на съзерцанието или на размишлението, нахвърляйки само най-важните й моменти с кратко или обобщено обяснение;

2. та онзи, който съзерцава, съсредоточен върху истинската основа на историята, размишлявайки и разсъждавайки сам и намирайки нещо, което да му помогне да си я изясни или почувства по-добре,

3. или със собствения си разум, или защото разсъдъкът му е озарен от божествената сила, да получи повече вкус и духовни плодове, отколкото ако онзи, който му дава духовните упражнения, му обяснява много или тълкува смисъла на историята;

4. защото не многото знание насища и удовлетворява душата, а вътрешното чувстване и вкусване на нещата.

3. 1. Третата  забележка: Тъй като при всички духовни упражнения, които следват, ние си служим с актове на разума, за да разсъждаваме, и с актове на волята, за да насочваме чувствата,

2. трябва да знаем, че при актовете на волята, когато говорим гласно или на ум с Бога, нашия Господ, или с Неговите Светци,

3. от нас се иска нашето повече уважение,  отколкото когато си служим с нашия разум, за да разбираме.

4. 1. Четвъртата забележка: За упражненията, които следват, са нужни четири седмици, отговарящи на четирите части, на които те са разделени.

2. По-точно: първата е свързана с осъзнаването и осмислянето на греховете; втората – с живота на нашия Господ Исус Христос, до деня на Палмите (Връбница) включително;

3. третата – със Страданията на Христа, нашия Господ; четвъртата – с Възкресението и Възнесението Му, заедно с три начина на ммолитва.

4. Освен всичко това, не бива да се мисли, че всяка от тези седмици трябва задължително да трае седем или осем дни.

5. Тъй като може да се случи така, че през първата седмица някои да са по-бавни в намирането на онова, което търсят, тоест съкрушение, болка, сълзи за своите грехове,

6. докато други да са по-умели от тях, и повече движени или изпитвани от различни духове,

7. понякога е нужно да се съкрати седмицата, а друг път – да се удължи. Същото се отнася и за всички останали седмици, като нещата се подреждат в ззависимост от разглежданата материя.

8. Във всеки случай, упражненията завършват горе-долу след тридесет дни.

5. 1. Петата забележка: Много е от полза за онзи, който получава упражненията, да навлезе в тях с отворено сърце и напълно свободно спрямо своя Създател и Господ, поднасйки му в дар цялата своя собствена воля и свобода,

2. та Неговото божествено величие да си служи както с него, така и с всичко, което той притежава, според Своята пресвята воля.