14 юли – XV Неделя през годината

Четива:
Второзаконие 30, 10-14
Псалм 18
Колосяни 1, 15-20
Луука 10, 25-37

 

Катехизис на Папа Франциск по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 12 юни 2013 г.

Скъпи братя и сестри, добър ден!

Днес бих искал да се спра накратко на друг от термините, с които Вторият Ватикански Събор дефинира Църквата – на термина „Божи народ“ (cfr Cost. dogm. Lumen gentium, 9; Catechismo della Chiesa Cattolica, 782). Ще направя това с помощта на няколко въпроса, над които би могъл да размисли всеки.

1. Какво означава „Божи народ“? Означава преди всичко, че Бог не принадлежи в тесния смисъл на думата на никой народ. Защото Той е, който ни призовава, събира ни, кани ни да се присъединим към Неговия народ, и тази покана е отправена към всички, без разлика, защото Божието милосърдие „иска да се спасят всички човеци“ (1 Тим. 2, 4). Исус не казва на Апостолите и на нас да формираме някаква група от изключителни хора, някакъв елит. Исус казва: Идете и направете ученици всички народи (ср. Мат. 28, 19). Свети Павел заявява, че сред Божия народ, в Църквата, „няма вече юдеин, нито елин …, защото всички вие едно сте в Христа Исуса“ (Гал. 3, 28). Бих искал да кажа на онзи, който се чувства далеч от Бога и от Църквата, на онзи,  който е боязлив или безразличен, на онзи, който си мисли, че не може вече да се промени: Господ призовава и тебе да се присъединиш към Неговия народ, и прави това с голямо уважение и любов! Той ни призовава да се присъединим към този народ, към Божия народ.

2. Как става присъединяването към този народ? То не става чрез физическо раждане, а чрез ново рождение. В Евангелието Исус казва на Никодим, че е нужно някой да се роди свише, от вода и от Дух, за да влезе в Царството Божие (ср. Йоан 3, 3-5). Чрез Кръщението ние биваме въведени в този народ, чрез вярата в Христа – дар Божи, която трябва да бъде подхранвана и да расте през целия ни живот. Да се запитаме: Какво правя,  за да расте вярата, която съм получил при моето Кръщение? Какво правя, за да расте тази вяра, която съм получил и която Божият народ притежава?

3. Друг въпрос. Какъв е законът на Божия народ? Това е законът на любовта – любов към Бога и любов към ближния, съгласно новата заповед, която ни е оставил Господ (ср. Йоан 13, 34). Една любов обаче, която не е безплодна сантименталност или нещо неопределено, а се състои в това,  да се признае Бог за единствен Господар на живота, и същевременно – в приемането на другия като истински брат, като се преодоляват разделенията, съперничествата, неразбирателствата, егоизмите: двете неща вървят ръка за ръка. Колко път имаме още да извървим, за да заживеем по конкретен начин според този нов закон – закона на Светия Дух, Който действа в нас; закона на на милосърдието, на любовта! Когато виждаме във вестниците или по телевизията толкова войни между християни, се питаме: как може да се случва това? Колко войни сред Божия народ! В кварталите, на работните места – колко войни, предизвикани от завист, от ревност! Дори в самото семейство – колко вътрешни войни! Ние трябва да искаме от Господа да ни помогне да разберем добре този закон на любовта. Колко е хубаво да се обичаме едни други като истински братя. Колко е хубаво! Да направим нещо днес. Може би всички имаме симпатии и не-симпатии; може би мнозина от нас са сърдити на някого. Тогава нека кажем на Господа: Господи, сърдит съм на този или на тази: Моля Те за него или нея. Молитвата за онези, на които сме сърдити, е голяма крачка към този закон на любовта. Правим ли това? Да го направим днес!

4. Каква мисия има този народ? Мисията да носи на света надеждата и Божието спасение: да бъде знак за любовта на Бога, която кани всички към приятелство с Него. Да бъде квас, който помага на цялото тесто да втаса; сол, която дава вкус и предпазва от разваляне; да бъде светлина, която озаарява. Около нас – достатъчно е да отворим някой вестник, както казах, – виждаме, че злото го има, че дяволът действа. Но бих искал да заявя на висок глас: Бог е по–силен! И знаете ли защо е по-силен? Защото е Господ, единственият Господ. И бих искал да добавя, че действителността, понякога мрачна, белязана от злото, може да се промени, ако ние първи внесем в нея светлината на Евангелието, особено с живота си. Ако на един стадион – да си представим тук, в Рим, „Олимпико“, или „Сан Лоренсо“ в Буенос Айрес, в някоя тъмна нощ някой запали светлина, тя едва ще се вижда, но ако от над 70 000 зрители всеки запали своята светлина, стадионът ще бъде осветен. Да правим така, че животът ни да бъде Христова светлина: заедно да отнесем Евангелието на целия свят.

5. Каква е целта на този народ? Целта му е Божието Царство, чието начало на земята е положено от Самия Бог, и което трябва да бъде разширявано чак до пълното си осъществяване, когато ще се яви Христос, нашият живот (cfr Lumen gentium, 9). Така че целта е пълното общение с Господа, близостта с Господа, навлизането в самия Му божествен живот, където ще изживеем радостта от безкрайната Му любов – една пълна радост.

Скъпи братя и сестри, да бъдем Църква, да бъдем Божи народ, съгласно великия план на любовта на Отца, означава да бъдем Божи квас за това наше човечество, означава да възвестяваме и да носим Божието спасение на този наш свят, който блуждае, нуждае се от отговори, които да му вдъхнат смелост, да му дадат надежда, да му дадат нова сила в пътя му. Нека Църквата бъде място на Божието милосърдие и надежда, където всеки да може да се почувства приет, обичан, простен, окуражен да живее според добрия живот на Евангелието. И за да помага на другия да се почувства приет, обичан, простен, окуражен, Църквата трябва да има отворени врати, та всички да могат да влязат в нея. А ние трябва да излезем през тези врати и да възвестяваме Евангелието.