21 юни – Свети Алойзий Гонзага, Богопосветен (Възпоминание)

Свети Алойзий (Луиджи) Гонзага е роден на 9 март 1568 г. в Кастильоне делле Стивиере, близо до Мантуа (Италия). Първороден син е на маркиз Феранте Гонзага от управляващата фамилия на Мантуа, и на Марта, от рода на графовете Тана ди Киера. Баща му очаква Алойзий да се посвети на военна и дворцова кариера, затова младежът прекарва две години като паж в двора на испанския крал Филип II, където получава много добро образование. Верен на полученото от Бога призвание, 17-годишен постъпва в Ордена на Йезуитите, като се отказва от наследството и титлата си. Като студент в Рим се отличава с изключителна набожност и стремеж към свят живот. По време на страшната чумна епидемия в Рим от 1590-1591 г. всеотдайно помага на застрашените от болестта. Заразява се от един болен, когото пренася до болницата,  и умира на 21 юни 1591 г., едва 23-годишен. През 1726 г. е провъзгласен за Светец от Папа Бенедикт XIII. Мощите му се намират в църквата „Свети Игнаций де Лойола“ в Рим.

Свети Алойззий Гонзага

Из книгата „Светците в историята“ (I Santi nella storia, edizioni Paoline)

Алойзий не е бил само крехък и грациозен паж, нито само човек на молитвата,  отдаден на покаяние, а и интелигентен младеж, изпълнен с чувствителност и сила, което му помага да преодолее наследството на рода Гонзага: алчността, безчувствеността, жаждата за власт …

Времето на Алойзий е белязано от ереста на Лутер и Калвин. „Новата ера на Възраждането“ (Вазари) е изпълнена с материализъм и рационализъм. Тогава творят Рафаело и Микеланджело, Ариосто и Тасо; звучи музиката на Монтеверди и Пиер Луиджи да Палестрина.

Как реагира на всичко това Алойзий? Моли се и обича бедните, дава си сметка за дворцовата поквара, способен е да защитава католическата си вяра, да засрами един стар благородник, говорещ непристойни неща … Дори да упрекне младия испански принц дон Диего, убеден, че има власт над всичко …

В изборите си той е воден от велики идеали! Родителите му Феранте Гонзага и Марта Тана ди Сантена, от Пиемонт, се запознават в двора на испанския крал Филип II и се женят в Мадрид на 15 ноември 1566 г. според правилата на Тридентския Събор. Алойзий се появява на бял свят след трудно раждане на 9 март 1568 г. Кръстен е на 20 април в Кастильоне: запазено е кръщелното му свидетелство на латински език. Феранте е горд с наследника си. Майката – жена с голяма култура и вяра, го научава да се моли и да бъде милостив. Алойзий расте като игриво и палаво дете. Бащата му подарява малка броня и през 1573 г. в Казалмаджоре той става офицер и за пръв път стреля с оръдие … Две години преди това златно-синьото знаме на Свещената Лига се е развяло победоносно в Лепанто.

Далеч от майка си, Алойзий се моли по-малко и дори се научава да ругае „като войник“.

През 1577-78 г., заедно с брат си Родолфо, Алойзий заминава с баща си за Баньи ди Лука, след което е приет във флорентинския двор на Франческо де’Медичи. Изучава с ууспех латински и испански език. В градините на Палацо Пити играе с малките принцеси Елеонора, Анна и Мария.

Но във Флоренций Алойзий съзрява. Там на празника Благовещение се посвещава на Мадоната. Настойникът му го запознава с еедин изповедник – йезуит, и той дори припада в Сан Джованино, припомняйки си лошите думи, които е произнасял …

През 1579 г. баща му Феранте, избран за княз на Свещената Римска Империя, решава синовете му да се върнат в Кастильоне, където на 22 юли 1580 г. Алойзий получава Първо Причастие от Кардинал Карло Боромео. Животът му вече следва Духовните упражнения на Свети Игнаций де Лойола.

Междувременно Феранте е натоварен от Филип II да придружи в Лисабон сестра му Мария Австрийска, вдовица на император Максимилиан II. От 1581 г. Алойзий вече живее в Мадрид. Тогава призванието му става много по-ясно. На 29 март 1583 г. произнася реч на латински пред краля. Но на 15 август 1583 г., пред образа на Мадоната на Добрия Съвет в църквата на йезуитския колеж, Алойзий разбира, че Господ иска от него да стане йезуит …

Майка му Марта е доволна. Но баща му Феранте му създава огромни пречки. Алойзий е сигурен в призванието си, но решава да отложи окончателното си решение до завръщането си в Италия. През 1584 г. той бяга от дома си в Кастильоне и пише на Отец Генерала на йезуитите Акуавива … Накрая Феранте отстъпва, и на 2 ноември 1585 г. Алойзий подписва в Мантуа акт, с който се отказва от титлата си на маркиз.

На 4 ноември, понеделник, слънцето разпръсква сутрешната мъгла. Една карета прекосява река По при Сан Николо. Заминаването на Алойзий е белязано с „голяма радост“.

Алойзий пристига в Рим вероятно на 20 ноември 1585 г. Братовчед му, Монсиньор Шипионе Гонзага, го приютява в малкия си дворец на Виа делла Скрофа 117 (от 9 ноември 1991 г. паметна плоча напомня за престоя му там). От едно писмо на Феранте знаем, че на 23 ноември Алойзий е бил приет от Папа Сикст V, а на 24 ноември, неделя, се посвещава на Исус по време на Литургията. На 25 ноември, понеделник, постъпва в новициата при „Сант’Андреа ал Куиринале“. Сърцето му е изпълнено с мир и радост …

След кратък престой по здравословни причини в Неапол, Алойзий е преместен в Римския Колеж, където да завърши обучението си по философия. На 25 ноември 1587 г. дава първите си монашески обети в параклиса на четвъртия етаж. Често се моли в църквата на Благовещението, вградена по-късно в по-голямата църква „Свети Игнаций“.

Алойзий завършва изучаването на богословие и моли да бъде изпратен на мисия в Индия. През 1588 г. получава низшите църковни степени в „Сан Джовани ин Латерано“. На 12 септември 1589 г., по съвет на Отец Белармино и Отец Акуавива, Алойзий отива да помири брат си Родолфо с херцога на Мантуа. Едно негово слово за Евхаристията води мнозина до обръщане и изповядване на греховете. На връщане ентусиазира студентите в Сиена, като им говори за всеотдайното следване на Христос – Царя. През февруари 1591 г. в Рим избухва епидемия от петнист тиф и Алойзий е един от първите доброволци, предложили помощта си. На 3 март отнася един чумав в Болницата на Утешението.

Веднага след това е повален от треска, която довежда до смъртта му – един истински „мъченик на милосърдието“ … Последното му писмо до майка му ни го показва изпълнен с вяра. На 21 юни 1591 г. Алойзий, осъществил големия си идеал, „достига до брега на всичките си надежди“.

През 1991 г. Папа Йоан Павел II посещава Кастильоне делле Стивиере. Тогава отбелязва: „Алойзий преминава от егоизма към протеста, от протеста към предложението, от предложението към социализирането, от социализирането към любовта“.

Пак за него Папа Павел VI казва през март 1968 г.: „Алойзий е разбирал своя живот като дар, който да изразходва за другите“. А Йоан Павел II заявява през юни 1991 г.: „Милосърдният Отец даде на Алойзий възможността да пожертва младостта си в героичното служение на братската любов“.