23 юни – XII неделя през годината

Четива:
Захария 12, 10-11
Псалм 62
Галатяни 3, 26-29
Лука 9,  18-24

 

Катехизис на Папа Франциск по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 22 май 2013 г.

Скъпи братя и сестри, добър ден!

Във „Веруюто“, веднага след като сме изповядали вярата си в Светия Дух, казваме: „Вярвам в една, свята, католическа и апостолска Църква“. Има дълбока връзка между тези две реалности на вярата: защото Светият Дух е, Който дава живот на Църквата, ръководи стъпките й. Без присъствието и непрестанното действие на Светия Дух, Църквата не би могла да живее и да осъществи задачата, която Възкръсналият Исус й е поверил: да иде и да направи ученици всички народи (ср. Мат. 28, 12). Евагелизирането е мисията на Църквата – не само на някои, а и моя, твоя, наша мисия. Апостол Павел бе възкликнал: „Горко ми, ако не възвестявам Евангелието!“ (1 Кор. 9, 16). Всеки трябва да евангелизира, особено с живота си! Павел VI бе подчертал, че „да се евангелизира … е благодат и призвание, присъщо на Църквата, нейна най-съкровена идентичност. Тя съществува, за да евангелизира“ (Esort. ap. Evangelii nuntiandi, 14).

Кой е истинският мотор на евангелизацията в нашия живот и в Църквата? Павел VI пише ясно: „Това е Той – Светият Дух, Който и днес, както и в началото на Църквата, действа във всеки евангелизатор, който позволява да бъде завладян и ръководен от Него; и Той му подсказва думите, които сам не може да намери, предразполагайки същевременно духа на онзи, който слуша, за да бъде готов да приеме Благата Вест и възвестяваното Царство“ (ibid., 75). Значи, за да се евангелизира, е нужно още веднъж да се отворим за хоризонта на Духа Божи, без да се притесняваме какво ще иска Той от нас и къде ще ни заведе. Да се поверим на Него! той ще ни направи способни да живеем и да свидетелстваме нашата вяра и ще озари сърцата на онези, с които се срещаме. Такъв е бил опитът на Петдесятница: на Апостолите, събрани заедно с Мария в Горницата, „се явиха езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Свети, и започнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят“ (Деян. 2, 3-4). Светият Дух, слизайки над Апостолите, ги кара да излязат от стаята, където са се били затворили от страх, помага им да излязат от самите себе си, и ги преобразява в благовестители и свидетели на великките Божии дела“ (ст. 11). И това преобразяване, извършено от Светия Дух, е ззабелязано от тълпата, събрана на онова място и произхождаща „от всеки народ под небето“ (ст. 5), защото всеки е слушал думите на Апостолите, като чче са произнесени на неговия език (ст. 6).

Този е първият важен ефект от действието на Светия Дух, Който ръководи и оживява възвестяването на Евангелието: единството, общението. С Вавилонската кула, според библейския разказ, започва разпръскването на народите и объркването на езиците, плод на надменния и горд жест на човека, пожелал да построи единствено със своите сили, без Бога, „град и кула, висока до небето“ (Бит. 11, 4). На Петдесятница тези разделения биват преодолени. Няма вече гордост спрямо Бога, нито затваряне на едни спрямо други, а има отваряне към Бога, има излизане, за да се възвестява Неговата воля: един нов език – този на любовта, който Светият Дух излива в сърццата (ср. Рим. 5, 5). Един език, който може да се разбере от всички и, ако бъде приет, може да се изрази във всеки живот и във всяка култура. Езикът на Духа, езикът на Евангелието, е език на общението, който призовава към ппреодоляване на затвореността и безразличието, на разделението и противопоставянето. Трябва всички да се запитаме: Как позволявам да бъда воден от Светия Дух така, че животът ми и свидетелството ми на вярата да водят към единство и общение? Нося ли словото на помирението и любовта, което е Евангелието, в средата, където живея? Понякога ни се струва, че и днес се повтаря случилото се във Вавилон: разделения, неспособност да се разбираме, съперничество, завист, егоизъм. Какво правя аз с живота си? Създавам ли единство около себе си? Или създавам разделения чрез злословия, критики, завист? Какво правя аз? Да помислим за това. Да носим Евангелието означава да възвестяваме и да живеем преди всичко ние помирението, прошката, мира, единството и любовта, които Светият Дух ни дарява. Да си припомним думите на Исус: „“По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“ (Йоан 13, 34-35).

Още един елемент: в деня на Петдесятница Петър, изпълнен със Светия Дух, става прав „с единадесетте“ и „на висок глас“ (Деян.. 2, 14) и „смело“ (ст. 29) възвестява Благата Вест за Исус, Който е дал живота Си за наше спасение и Когото Бог е възкресил от мъртвите. Това е друг ефект от действието на Светия Дух: смелостта да се възвестява новостта на Иисусовото Евангелие на всички, смело (паресия), на висок глас, във всяко време и на всяко място. Това се случва и днес с Църквата и с всекиго от нас: от огъня на Петдесятница, от действието на Светия Дух, се освобождават нова и нова мисионерска енергия, нови пътища, чрез които да се възвестява спасителното послание, нова смелост за евангелизация. Да не се затваряме никога за това действие! Да живеем със смелост и смирение Евангелието! Да свидетелстваме новостта, надеждата, радостта, които Господ носи в живота ни. Да чувстваме в нас „сладката и живителна радост от това, че евангелизираме“ (Paolo VI, Esort. ap. Eangelii nuntiandi, 80). Защото това, че евангелизираме, че възвестяваме, ни носи радост; докато егоизмът ни дава горчивина, тъга, кара ни да се чувстваме зле.. Евангелизирането пък ни кара да се чувстваме добре.

Само ще спомена един трети елемент, който обаче е особено важен: новата евангелизация, Църквата, която евангелизира, трябва да тръгва винаги от молитвата, да се моли както Апостолите в Горницата, за огъня на Светия Дух. Единствено вярната и интензивна връзка с Бога ни позволява да излезем от нашата затвореност и да възвестяваме с паресия Евангелието. Без молитвата,  нашето действие остава празно и нашето възвестяване няма душа и не е вдъхнновявано от Духа.

Скъпи приятели, както бе казал Бенедикт XVI, днес Църквата „чувства преди всичко вятъра на Светия Дух, Който ни помага, сочи нни верния път; и така, с обновен ентусиазъм, ние сме на път и благодарим на Господа“ (Parole all’Assemblea Ordinaria del Sinodo dei Vescovi, 27 ottobre 2012). Да обновяваме всеки ден нашето упование в действието на Светия Дух – упованието, че Той действа в нас, че е в нас, че ни дава апостолски устрем, че ни дава мир, че ни дава радост. Да Му позволим да ни ръководи, да бъдем мъже и жени на молитвата, които свидетелстват смело Евангелието, ставайки  в нашия път инструменти на единството и на общението с Бога. Благодаря!