16 юни – XI Неделя през годината

Четива:
2 Самуил ((= 2 Царства) 12, 7-10.13
Псалм 31
Галатяни 2, 16.19-21
Лука 7, 36-8, 3

 

Катехизис на Папа Франциск по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 15 май 2013 г.

Скъпи братя и сестри, добър ден!

mikeplato.myblog.it

Днес бих искал да се спра на действието, което Светият Дух идвършва, водейки Църквата и всеки един от нас към Истината. Самият Исус казва на учениците Си: Светият Дух „ще ви упъти към всяка истина“ (Йоан 16, 13), бидейки Сам Той „Дух на Истината“ (ср. Йоан 14, 17; 15.26; 16, 13).

Ние живеем във време, когато хората са по-скоро скептични по отношение на истината. Бенедикт XVI говори много пъти за релативизма, тоест за тенденцията да се твърди, че нищо не е напълно истинно и да се мисли, че истината зависи от консенсуса или от онова, което ние желаем.

И тук възниква въпросът: съществува ли наистина „истината“? Какво е „истината“? Можем ли да я познаем? Идва ми на ум въпросът на римския прокуратор Понтий Пилат, когато Исус му открива дълбокия смисъл на Своята мисия: „Какво е истина?“ (Йоан 18, 37.38). Пилат не успява да разбере, че „Истината“ е пред него, не успява да види в Исус лицето на истината, което е лицето на Бога. И все пак Исус е именно това: Истината, която в пълнотата на времената „стана плът“ (Йоан 1, 1.14) и дойде сред нас, за да я познаем. Истината не се взема като всяко друго нещо – с истината ние се срещаме. Тя не е притежание, тя е среща с една Личност.

Но кой ще ни помогне да признаем, че Исус е „Словото на истината“, единородният Син на Бога Отец? Свети Павел ни учи, че „никой не може да нарече Исус Господ, освен чрез Светия Дух“ (1 Кор. 12, 3). Именно Светият Дух, дарът на Възкръснария Господ, е Този, Който ни помага да познаем Истината. Исус Го нарича „Параклит“, т. е. „Онзи, Който идва на помощ“,  Който е до нас, за да ни подкрепя в този път на познанието. По време на Тайната Вечеря Исус потвърждава пред учениците, че Светият Дух ще ги научи на всяко нещо, припомняйки Неговите думи“ (ср. Йоан 14, 26).

Какво, в такъв случай, е действието на Светия Дух в нашия живот и в живота на Църквата, за да ни води към истината? Преди всичко, Той припомня и вписва в сърцата на вярвщите думите, казани от Исус. Именно чрез тези думи Божият Закон – както са възвестявали пророците на Стария Завет, – бива вписан в сърцата ни и става за нас оценъчен принцип в нашите избори и водач в ежедевните ни дела; става житейско начало. Осъществява се великото пророчество на Йезекиил: „Ще ви очистя от всички ваши скверности, и от всички ваши иидоли ще ви очистя; ще ви дам ново сърце, и нов дух ще ви дам … Ще вложа във вас Моя Дух и направя да ходите по Моите заповеди, да пазите и изпълнявате Моите наредби“ (Йез. 36, 25-27). Защото от съкровената ни същност се раждат нашите дела: затова именно сърцето трябва да се обърне към Бога, и Светият Дух ще го преобрази, ако се отворим за Него.

Светият Дух, след това, както ни обещава Исус, ни води „към цялата истина“ (Йоан 16, 13). Води ни не само към срещата с Исус – пълнотата на Истината, а ни води „в Истината“, тоест ни помага да навлезем във все по-дълбоко общение с Исус, дарявайки ни способността да разбираме Божиите неща. А това ние не можем да постигнем с нашите сили. Ако Бог не ни озари вътрешно, нашето християнство ще остане повърхностно. Преданието на Църквата твърди, че Духът на истината действа в сърцата ни, събуждайки там усещането за вярата (sensus fidei), чрез което, както казва Вторият Ватикански Събор, Божият Народ под ръководството на Магистериума се привързва към предадената вяра, с правилно съждение прониква в нея по-дълбоко и по-пълно я прилага в живота (cfr Cost. dogm. Lumen Gentium, 12). Да направим опит да се запитаме: отворен ли съм аз за действието на Светия Дух, може ли то да ми дава светлина, да ме прави по-чувствителен към Божиите неща? Тази е молитвата, която трябва да отправяме всеки ден: „Свети Душе, стори сърцето ми да бъде отворено за Божието Слово; стори сърцето ми да бъде отворено за доброто; стори сърцето ми да бъде отворено за Божията красота през всички дни“.

Бих искал да задам на всички вас един въпрос: Колко от вас се молят всеки ден на Светия Дух? Сигурно не много, но ние трябва да изпълняваме желанието на Исус и да се молим всеки ден на Светия Дух, за да отвори сърцата ни за Исус.

Да помислим за Мария, която „спазваше всички тези думи, като ги слагаше в сърцето си“ (Лука 2, 19.51). Приемането на думите и на истините на вярата, за да станат те живот, се осъществява и нараства под действието на Светия Дух. В този смисъл трябва да се научим от Мария да живеем нейното „да“, нейната пълна готовност да получи Божия Син в живота си, който от този момент се преобразява. Чрез Светия Дух, Отец и Син заживяват в нас: и ние живеем в Бога и за Бога. Но дали животът ни наистина е оживяван от Бога? Колко неща поставяме преди Бога?

Скъпи братя и сестри, нуждаем се от това, да позволим да ни озари светлината на Светия Дух, та Той да ни въведе в Божията Истина, която е единственият Господ на нашия живот. В тази Година на вярата да се запитаме дали по конкретен начин сме направили тази крачка, за да познаем повече Христос и истините на вярата, като четем и размишляваме над Светото Писание, като изучаваме Катехизиса, като постоянно пристъпваме към Тайнствата. И да се запитаме същевременно какви стъпки правим, та вярата да ориентира цялото ни съществуване. Не можем да бъдем християни „временно“, само в някои моменти, в някои обстоятелства, в някои избори. Не можем да бъдем такива християни: трябва да бъдем християни във всеки момент. Изцяло! Христовата истина, на която Светият Дух ни учи и която ни дарява, трябва да обхваща винаги и изцяло ежедневния ни живот. Да Го призоваваме по-често, за да ни води по пътя на Христовите ученици. Да Го призоваваме всеки ден. Ще ви направя това предложение: да призоваваме всеки ден Светия Дух – и така Светият Дух ще ни доближи до Исус Христос.