11 юни – Свети Варнава, Апостол (Възпоминание)

По произход Свети Варнава е евреин и левит от диаспората, роден на остров Кипър. Повярвал в Христа, той продава нивата си и дарява полученото на християнската общност в Йерусалим. Бързо си спечелва голям авторитет сред първите християни. Той е, който представя на Апостолите обърналия се по пътя за Дамаск Павел. Изпратен е в Антиохия, където вярата се разпространява бързо сред езичниците. Там кани при себе си Павел и там узрява планът им за евангелизация на езическите народи. Двамата заедно извършват мисионерско пътуване в Кипър и в Мала Азия. През 49 г. участва в Апостолския Събор в Йерусалим, постановил да не се налагат еврейските религиозни практики на повярвалите в Христа езичници. През 50-53 г. Варнава и Павел предприемат второ мисионерско пътуване, по време на което пътищата им се разделят. Варнава се връща с братовчед си Йоан (евангелиста Марко) в Кипър. Църквата в Кипър го почита като свой основател и пръв Епископ.

Свещеник Гуидо Петтинати SSP. Свети Варнава

(Sac. Guido Pettinati SSP. I Santi cannonizzati del giorno, vol. 6, Udine: ed. Segno, 1991, pp. 125-128)

Варнава (Син на Утешението) е бил левит, роден на остров Кипър, собственик на нива, която продал и положил спечеленото в нозете на Апостолите. Бил е добродетелен човек, изпълнен със Светия Дух и с вяра. Увещавал всички да постоянстват с решителност на сърцето в Господа. Той представил на Църквата Павел и станал негов другар в първото му мисионерско пътуване и на първия Събор в Йерусалим. Завърнал се в родината си – остров Кипър, – и там разпространявал Евангелието.

Свети Варнава, както и Свети Павел, е наречен Апостол, макар и да не е бил един от „Дванадесетте“ ((Деян. 114, 4). Той е евреин от племето на Леви, роден на остров Кипър, където усвоява елинистическата култура. При обрязването му е дадено името Йосиф. Като се преселва в Йерусалим, той става член на първата християнска общност, събрала се около Апостолите след Петдесятница. Те му дават името Варнава, което означава „Син на Утешението“, може би заради особената му способност да утешава ближния в страданията му. Свети Лука твърди, че „всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо. Продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, всекиму според нуждата“ (Деян. 2, 44 сл.). Свети Варнава е пример за тези всеотдайни християни. „Той имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на Апостолите“ (Деян. 4, 37).

При евангелизацията на езичниците той се свързва със Свети Павел, с когото вероятно се е запознал в школата на Гамалиил Стари в Йерусалим, и с когото споделя незгодите и ръчния труд, за да не бъде в тежест на обърналите се в християнството (1 Кор. 9, 6). След като възкръсналият Исус му се явява по пътя за Дамаск и след като бяга от този град поради омразата на юдеите, които искат да го убият, Павел се опитва да се сближи с йерусалимската общност, но тъжният спомен за жестокото преследване, извършено от него срещу християните, го прави подозрителен в очите на всички. Варнава разбира проблема му и му помага да го разреши, като по този начин се представя като истински „Син на Утешението“. Той „го взе, отведе го при Апостолите и им разказа как той видял по пътя Господа“, и че Господ му говорил, и как той в Дамаск проповядвал открито в името на Исус“  (Деян. 9, 27).

Когато Павел, за да избегне друг заговор срещу себе си, се връща в Тарс, Варнава е изпратен в Антиохия. Този град е бил евангелизиран от верни, избягали от Йерусалим по време на първото преследване, и от елинисти, произхождащи от Кипър и от Кирена. Свети Лука пише: „И ръката Господня беше с тях, та голямо множество повярваха и се обърнаха към Господа. Дойде слух за това до Йерусалимската Църква, и изппратиха Варнава да отиде в Антиохия. Той,  като пристигна и видя Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа, защото той беше мъж добър,  изпълнен с Дух Свети и с вяра. И доста народ се присъедини към Господа. Тогава Варнава отиде в Тарс да търси Савла, и като го намери, доведе го в Антиохия. Цяла година те се събираха в църквата и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бяха наречени християни. През онези дни слязоха в Антиохия пророци от Йерусалим. И един от тях, по име Агав, стана и предвести, чрез Духа, че по цялата вселена ще бъде голям глад, какъвто и настана при Кесаря Клавдия. Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да пратят помощ на братята, които живееха в Юдея. Това и сториха, като пратиха събраното до презвитерите по Варнава и Сила“ (Деян. 21-30).

В Антиохийската Църква също е имало пророци и учители. Един ден, „когато те служеха на Господа и постеха, Дух Свети каза: Отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал. Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха“ (Деян. 13, 1-3). Глава на тази първа мисионерска експедиция в Кипър и в Южна Азия е Варнава – първостепенна фигура в ранната Църква. Освен Павел, придружава го и братовчед му Йоан Марко, бъдещият евангелист. В Пафос ((Кипър) се обръща римският проконсул, въпреки противопоставянето на юдейския лъжепророк Елима, наказан от Павел с временна слепота. В Листра (Ликаония), след като излекуват един сакат човек, тълпата започва да вика: „Боговете в образ човешки са слезли при нас“. И започват да наричат Варнава „Зевс“, а Павел – „Меркурий“, защото бил по-красноречив. Освен това, жрецът на Зевс, който имал храм в града, довел увенчани с венци бикове при портите и пожелал, заедно с народа, да принесе жертва. Когато двамата Апостоли ввиждат това, успяват да му попречат, раздирайки дрехите си в знак, че не са достойни и обяснявайки, че са обикновени хора,  дошли да евангелизират. След като събират много ученици, те продължават пътя си, избирайки презвитери за всяка от Църквите.

Когато се завръщат в Антиохия, те разказват какво е извършил Бог чрез тях и как е отворил за езичниците вратите на вярата (Деян. 14). „А някои, слезли от Юдея, уучеха братята: Ако не се обрежете по обряда Мойсеев, не можете да се спасите“ (Деян. 15, 1). Павел и Варнава им дават разгорещен отпор и се решава те, заедно с някои други, да отидат в Йерусалим при Апостолите и презвитерите, за да се разреши този въпрос … Когато пристигат в Йерусалим,  … те разказват всичко, което Бог е извършил чрез тях. Тогава стават някои обърнали се от сектата на фарисеите и заявяват: „Те също трябва да бъдат обрязани и задължени да спазват Закона Мойсеев“ (Деян. 15, 1-5). Апостолите и презвитерите свикват Събор, за да проучат този въпрос. След като спорът се задълбочава, ставаПетър и взема страната на езичниците, защото не е справедливо да им се налага бремето на Мойсеевия Закон, след като вече са били очистени чрез вярата. След това цялото събрание се успокоява и изслушва Павел и Варнава, които разказват за всички чудеса и за дивните дела, които Бог е извършил чрез тях сред езичниците. Апостолското решение е отнесено в Антиохия от Юда и Сила, и е изслушано с радост от обърналите се от езичеството (Деян. 15). В това решение пише: „Понеже чухме, че някои, излезли от нас, са ви смутили с речите си и размирили душите ви, като говорели да се обрязвате и пазите Закона, каквото не сме им поръчали, ние, като се събрахме, единодушно намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павел, човеци, които изложиха на опасност живота си за името на нашия Господ Исус Христос. И тъй, ние пратихме Юда и Сила, които и устно да ви обяснят същото. Защото угодно бе на Светия Дух и на нас да не ви възлагаме вече никакво бреме, освен тези нужни неща: да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е на вас угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите. Здравейте!“ (Деян. 15, 21-29).

„След няколко дни Павел каза на Варнава: Да идем пак по всички градове, където проповядвахме словото Господне, и да навестим нашите братя, как са“ (Деян. 15, 36). Варнава пожелава да вземат заедно с тях и Йоан, наречен Марко, но Павел е на мнение, че не е добре да го вземат с тях, тъй като в Пергия Памфилийска се е бил отделил от тях и не е пожелал да продължат заедно делото. От това произтича неразбирателство и те се разделят. Варнава взема със себе си Марко и заминава с кораб за Кипър. А Павел си избира Сила и тръгва на път, „поверен от братята на Господнята благодат“ (Деян. 15, 36-40).

Оттогава в Деянията на Апостолите Свети Лука не говори повече за Свети Варнава. Не знаем как е прекарал остатъка от живота си. Според апокрифното писание „Деяния и мъченичество на Свети Варнава на остров Кипър“, съставено през V в., Апостолът е убит с камъни и изгорен от юдеите,  дошли от Сирия в Саламин и недоволни от обръщанията във вярата, които той извършва. Тялото му е намерено недалеч от град Саламин през 448 г., при император Зенон.