7 юни – ПРЕСВЕТО СЪРЦЕ ИСУСОВО (Тържество)

Четива:
Йезекиил 34, 11-16
Псалм 22
Римляни 5, 5-11
Лука 15, 3-7

 

Проповед на Папа Бенедикт XVI по време на Вечерните Молитви за Тържеството Пресвето Сърце Исусово и откриването на Годината на Свещщенството – Базилика „Свети Петър“ във Ватикана, 9 юни 2009 г.

Скъпи братя и сестри,

В антифона към „Magnificat“ след малко ще пеем: „Господ ни прие в Сърцето Си – Suscepit nos Dominus sinum et cor suum“. В Стария Завет се говори 26 пъти за Божието Сърце, на което се гледа като на орган на Божията воля: човекът бива съден по Божието Сърце. Поради болката, която Сърцето Му изпитва от човешките грехове, Бог решава да изпрати потопа, но след това се трогва от слабостта на човека и му прощава. Има и друг старозаветен откъс, където темата за Божието Сърце е изразена по напълно ясен начин: това е 11 глава от Книгата на пророк Осия, където първите стихове описват размерите на любовта, с която Господ се обръща към Израил в зората на неговата история: „Когато Израил беше млад, аз го обичах, и от Египет изведох сина Си“ (Ос. 11, 1). Всъщност на непрестанната обич от страна на Бога Израил отговаря с безразличие и дори с неблагодарност. „Колкото повече ги виках, – принуден е да признае Господ, – толкова повече се отдалечаваха от Мен“ (ст. 2). Но Той никога не изоставя Израил в ръцете на враговете му, защото „Сърцето Ми – отбелязва Творецът на вселената, – се обръща в Мен; разпали се всичката Ми жалост“ (ст. 8).

Сърцето на Бога, разпалено от жалост! В днешното Тържество на Пресветото Сърце Исусово Църквата ни предлага да съзерцаваме тази тайна – тайната на Божието Сърце, което се трогва и насочва цялата си любов към човечеството. Една тайнствена любов, която в текстовете на Новия Завет ни се разкрива като неизмерима страст на Бога към човека. Той не отстъпва пред неблагодарността и дори пред това, че Го отхвърля народът, който Той си е избрал. Нещо повече: с безкрайно милосърдие Той изпраща в света Единородния Си Син, Който да поеме върху Себе Си участта на разрушената любов, та, разгромявайки силите на злото и на смъртта, да може да върне на човешките същества, поробени от греха,  достойнството на чеда. Всичко това си има своята висока цена: Единородният Син на Отца се принася в жертва на кръста: „Понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай“ (ср. Йоан 13, 1). Символ на тази любов, която надвишава смъртта, е реброто Му, проподено с копие. При тази гледка очевидецът, евангелистът Йоан, разказва: „Един от войниците прободе с копие реброто Му, и веднага потече кръв и вода“ (ср. Йоан 19, 34).

Скъпи братя и сестри, благодаря ви, задето, отговаряйки на моята покана, дойдохте така многобройни на това отслужване, с което навлизаме в Годината на Свещенството. Поздравявам Господа Кардиналите и Епископите, в частност Кардинал Префекта и Секретаря на Конгрегацията за Клира, заедно с техните сътрудници, както и Епископа на Арс. Поздравявам свещениците и семинаристите от различните семинарии и колежи в Рим; монасите, вмонахините и всички верни. Отправям специален поздрав към Негово Блаженство Игнатий Юсеф Юнан, Патриарх на Антиохия за сирийците, дошъл в Рим, за да де срещне с мен и да направи публична „ecclesiastica communio“ (църковното общение), която получи от мен.

Скъпи братя и сестри, да се спрем заедно и да съзерцаваме пронизаното Сърце на Разпнатия. Още веднъж преди малко чухме в краткото четиво от Посланието на Свети Павел до ефесяни, че „Бог, богат на милосърдие, поради голямата Си любов, с която ни обикна, макар да бяхме мъртви поради престъпленията си, ни оживотвори с Христа … И ни възкреси с Него, и ни постави на небесата в Христа Исуса“ (Еф. 2, 4-6). Да бъдеш в Христа Исуса означава, че вече си в небесата. В Исусовото Сърце е изразено основното за християнството: че в Христа ни е била разкрита и дарена цялата революционна новост на Евангелието: Любовта, която ни спасява и ни помага да заживеем още сега във вечността на Бога. Евангелистът Йоан пише: „Защото Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Йоан 3, 16). Така че Божието Сърце говори на нашето сърце: То ни кани да излезем от себе си, да изоставим своите човешки сигурности, за да се доверим на Него, и като следваме примера Му, да направим от нас самите дар на безрезервната любов.

Щом е вярно, че поканата на Исус „да остане в Неговата любов“ (ср. Йоан 15, 9) е насочена към всеки кръстен, сега, в Годината на свещеническото освещаване, тази покана отеква с още по-голяма сила за нас, свещениците, и още повече тази вечер на тържественото откриване на Годината на Свещенството, пожелана от мен по случай 150-та годишнина от смъртта на Светия Свещеник от Арс. Веднага ми идва на ум едно красиво и трогателно твърдение на Катехизиса на Католическата Църква: „Свещенството е любовта на Исусовото сърце“ (n. 1589). Как да не си припомним с вълнение, че именно от това Сърце е избликнал дарът на нашето свещеническо служение? Как да забравим, че ние, презвитерите, сме били ръкоположени, за да служим – смирено и авторитетно, – на общото свещенство на верните? Нашата мисима е незаменима за Църкватаи за света; тя изисква пълна вярност към Христа и непрестанно единение с Него. Това оставане в Неговата любов изисква,следователно, да се стремим постоянно към светостта, към това оставане, както е правил това Свети Жан Мари Виане.

В Посланието, адресирано до вас по случай тази юбилейна година, скъпи братя свещеници, пожелах да хвърля светлина над някои аспекти, характеризиращи нашето служение, позовавайки се на примера и учението на Светия Свещеник от Арс – модел и покровител на всички нас, свещениците, и по-специално на енорийските свещеници. Нека написаното от мен бъде за вас помощ и да ви окуражи, за да стане за вас тази година възможност за по-голяма близост с Исус, Който разчита на нас, Своите служители, за да разширява и консолидира Своето Царство, за да разпространява Своята любов, Своята истина. И затова, „по примера на Светия Свещеник от Арс – така завърших моето Послание, – позволете да бъдете завладени от Него и така и вие ще бъдете в днешния свят посланици на надеждата, на разбирателството, на мира“.

Да позволим на Христос да ни завладее изцяло! Това е станало цел на целия живот на Свети Павел, към когото беше насочено вниманието ни през Годината, посветена на него, която върви към своя край. Тази е била и целта на цялото служение на Светия Свещеник от Арс, когото ще призоваваме по особен начин през Годината на Свещенството. Нека това бъде главната цел и на всекиго от нас. За да бъдем служители на Евангелието, със сигурност е нужно и потребно учение, придружено от стриктна и постоянна богословска и пасторална формация, но още по-необходима е онази „наука на любовта“, която се разбира само когато си „сърце срещу сърце“ с Христос. Защото Той е, Който ни призовава да преломяваме хляба на Неговата любов, за да опрощава греховете и да води стадото в Негово име. Именно затова не трябва никога да се отдалечаваме от извора на любовта, който е пронизаното Му Сърце на кръста.

Единствено така ще бъдем в състояние да бъдем ефикасни сътрудници в тайнствения „план на Отца“, който се състои в това, „да направим Христос сърце на света“. План, който се осъществява в историята, като Христос става Сърце на човешките сърца, започвайки от онези, които са призовани да бъдат най-близо до Него: от свещениците. Към тази постоянна задача ни призовават „свещеническите обещания“, които сме произнесли в деня на нашето Ръкополагане и които обновяваме всяка година на Велики Четвъртък по време на Хризмалната Литургия. Дори нашите липси, нашите ограничения и слабости трябва да ни водят към Сърцето на Исус. Защото щом е вярно, че като Го съзерцават, грешниците трябва да се научат от Него на нужната „болка поради греховете“, която да ги отведе при Отца, това се отнася още повече за свещениците. Как да забравим във връзка с това, че нищо не прави да страда толкова много Църквата – Тялото Христово, колкото греховете на нейните пастири, особено на онези, които се превръщат в „крадци на овце“ (Йоан 10, 1 сл.), защото ги развращават с личните си учения или защото ги свързват с примките на греха и на смъртта? И на нас, скъпи свещеници, е нужно да бъдем призовавани към обръщане и към прибягване към Божието Милосърдие, а заедно с това трябва да отправяме смирено усърдна и непрестанна молитва към Исусовото Сърце, за да ни предпази то от ужасния риск да нанесем вреда на онези, които сме призвани да спасяваме.

Преди малко можах да се поклоня в Параклиса на Хора пред реликвата на Светия Свещеник от Арс: пред неговото сърце. Едно сърце, изгаряно от Божията любов, което е горяло при мисълта за достойнството на свещеника и е говорило на верните с трогателни и възвишени изрази, че „след Бога свещеникът е нищо! … Сам няма да разбере себе си, освен на небето“ (cfr. Lettera per l’Anno Sacerdotale, p. 2). Да поддържаме, скъпи братя, същия пламък и като осъществяваме нашето служение с щедрост и отдаденост, и като имаме в душите си истински „страх Божи“: страхът да не лишим от някакво време поради немара или вина поверените ни души, или – да не дава Бог! – да не им навредим по някакъв начин. Църквата се нуждае от свети свещеници – от служители, които да помагат на верните да изпитват милосърдната Господня любов и да бъдат нейни убедени свидетели. В евхаристичното обожаване, което ще последва отслужването на Вечерните Молитви, ще се молим на Господа да разпали в сърцето на всеки презвитер тази „пасторална любов“, способна да слее личното му „аз“ с това на Исус Свещеника, така че да може да Му подражава в едно по-пълно самоотдаване. Нека ни изпроси тази благодат Дева Мария, чието Непорочно Сърце с жива вяра ще съзерцаваме утре. Към нея Светият Свещеник от Арс е имал винаги синовна почит, дотам, че през 1836 г., още преди да бъде обявена Догмата за Непорочното Зачатие, той посвещава своята енория на Мария, „зачената без грях“. И си изработва навика да обновява често това посвещаване на енорията на Светата Дева, учейки верните, че е „достатъчно да се обърнат към нея, за да бъдат чути“, по простата причина, че тя „иска най-вече да ни вижда щастливи“. Нека ни придружава Светата Дева, нашата Майка, през тази Година на Свещенството, която днес започваме, за да можем да бъдем свети водачи и да просвещаваме верните, които Бог е предоставил на пастирските ни грижи. Амин!