РИМСКИТЕ ПЪРВОСВЕЩЕНИЦИ: 63. ПЕЛАГИЙ II, Папа

Папа Пелагий II е роден в Рим, но е гот по произход, син на Винигилд. Избран е  на Престола на Свети Петър в трудно за града време – обсадата на лангобардите. Затова встъпва в длъжност едва четири месеца след избора си – на 26 ноември 579 г., когато най-сетне пристига от Константинопол съгласието за това на император Тиберий II. Първата му задача е да започне преговори с вождовете на лангобардите и да ги убеди да вдигнат обсадата на Рим. След като усилията му се увенчават с успех, се заема с трудната задача да осигури защитата на Вечния Град с помощта на византийски войски. В Константинопол тогава се възцарява нов император – Маврикий (582-602), който през 584 г. назначава екзарх в Равена, чиито войски обаче са крайно недостатъчни дори за защитата на византийските владения в Италия. Заплахата от страна на лангобардите нараства и след като на анархията сред тях е сложен край и е избран крал – Аутари (584-590). Затова Пелагий II решава да потърси помощта на франкските крале. Франкската държава тогава е разделена на четири кралства: Нейстрия, Австразия, Бургундия и Аквитания. Папата пише на влиятелния Епископ на Оксер Аунакарий, за да убеди той франкските владетели да започнат кампания срещу лангобардите. Същото прави и византийската дипломация. Франките започват война в Италия, но скоро се сблъскват с трудности и накрая се оттеглят.

Лангобардски меч

Лангобардски меч

Папа Пелагий II тогава изпраща в Константинопол като свой апокрисиарий (нунций) най-подготвения свой духовник – дякона Григорий (бъдещия Папа Григорий Велики). Наговата задача е на всяка цена да осигури военна помощ за Рим. Империята отново не е в състояние да удовлетвори молбата му, но накрая екзархът на Равена Деций успява да подпише примирие с лангобардите и опасността за Рим намалява. Тогава Папата се заема с разрешаването на някои наболели проблеми на Църквата, и на първо място – с премахването на схизмата на Трите Глави, все още продължаваща в Градо и Истрия. Дякон Григорий се завръща в Рим и оказва неоценима помощ на Първосвещеника в това му начинание. Независимо от общите им усилия обаче, тази схизма продължава още около два века.

Пуньос Деграйн. Обръщането на Рекаред I. XIX в.

Пуньос Деграйн. Обръщането на Рекаред I. XIX в.

Голяма радост на Папата донася обръщането на вестготите в Испания от арианството в католическата вяра. През 589 г. вестготксият крал Рекаред I (586-601) обявява преминаването си към Римската Църква. Примерът му е последван от аристокрацията и народа и на III църковен събор в Толедо през 589 г. Папата тържествено утвърждава този акт. Влиза оббаче  в конфликт с Константинополския Патриарх, претендиращ за юрисдикция над испанските Епархии и приел в противоречие с решенията на църковните Събори титлата „Вселенски“.

Пелагий II полага много бащински грижи за римското си паство. Превръща родния си дом в болница за бедните, открива първият бенедиктински мманастир в Рим, реконструира Базиликата „Сан Лоренцо фуори ле Мура“ и изгражда презбитериума на „Свети Петър“. Работи за утвърждаване на целибата сред духовенството. Умира на 7 февруари 590 г. по време на страшната чума от 589-590 г. Погребан е в Базиликата „Свети Петър“ във Ватикана.