14 май – Свети Матия, Апостол (Празник)

Четива:
Деяния 1, 15-17.20-26
Псалм 112
Йоан 15, 9-17

 

След Възкресението на Исус Христос и Неговото Възнесение при Отца, Апостолите решават да изберат някой от близките ученици на Господа, който да заеме мястото на отпадналия поради предателството си Юда Искариот (Деян. 1, 15-26). Жребият посочва Матия за Дванадесети Апостол. След Петдесятница Матия проповядва Евангелието сред народите в източните предели на Римската империя. Според преданието, претърпява мъченичество в Йерусалим, където е посечен с алебарда. Света Елена, майката на император Константин, пренася мощите му в Трир (Германия), където са почитани ддо днес.

Проповед на Папа Бенедикт XVI по време на Светата Литургия на Големия Площад на Авеню дос Алиадос в Порту – 14 май 2010 г.

Скъпи братя и сестри,

„Писано е [ ... ] в книгата на Псалмите: „[ ... ] Достойнството му друг да вземе“. И тъй, потребно е един от тези мъже, които бяха с нас през цялото време, да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му“ (Деян. 1, 20-22). Това казва Петър, четейки и тълкувайки Божието Слово сред своите братя, събрани в Горницата след Исусовото Възнесение на Небето. Избран е Матия, който е бил свидетел на обществения живот на Исус и на триумфа Му над смъртта, оставайки Му верен чак до края, въпреки че мнозина са Го изоставили. „Диспропорцията“ между силите тогава, която ни изпълва със смущение и днес, още преди две хиляди години е стъписвала онези, които са видели и слушали Христос. Той е сам от бреговете на Галилейското езеро до площадите на Йерусалим, сам е или почти сам в решителните моменти: Той – в единство с Отца, Той – в силата на Светия Дух. И става така, че накрая от същата тази любов, която е сътворила света, новостта на Църквата пониква като малко семенце, покълнало от земята, като искрица светлина, която проблясва в мрака, като зора на един ден без залез: и това е възкръсналият Христос. Той се явява на Своите приятели, показвайки им нуждата от кръста, за да се достигне до възкресението.

В онзи ден Петър търси свидетел на всичко това. Представени са двама, и Небето определя „Матия, който бе причислен към единадесетте апостоли“ (Деян. 1, 26). Днес честваме славната му памет в този „Непобедим Град“, пременен празнично, за да посрещне Наследника на Петър. Благодаря на Бога, Който ме доведе при вас, за да се срещнем около олтара. Сърдечният ми поздрав е отправен към вас, братя и приятели от града и Епархията Порту, ккъм онези, които са дошли от църковната област в Северна Португалия, както и от близката Испания, и към всички, които са във физическо и духовно общение с това наше литургично събрание. Поздравявам Епископа на Порту, Монсиньор Мануел Клементе, който с голяма настойчивост пожела това мое посещение, посрещна ме много сърдечно и изрази вашата любов в началото на тази Евхаристия. Поздравявам неговите Предшественици и другите Братя в Епископата, свещениците, богопосветените мъже и жени и верните миряни, като мисля по особен начин за онези, които са ангажирани в това да придадат динамика на епархийната Мисия, и по-конкретно – в подготовката на това мое посещение. Зная, че те са могли да разчитат на ефективното сътрудничество на Кмета на Порту и на другите обществени власти, много от които са ме почели тук със своето присъствие. Използвам този момент, за да ви поздравя и да пожелая на тях и на онези, които те представляват и на които служат, най-големи успехи за благото на всички.

„Потребно е един да бъде заедно с нас свидетел на възкресението“ – казва Петър. И неговият днешен Наследник повтаря на всекиго от вас: Братя и сестри мои, трябва да станете заедно с мен свидетели на Исусовото възкресение. Защото ако не бъдете вие Негови свидетели във вашата среда, кой ще стори това вместо вас? Християнинът е, в Църквата и с Църквата, Христов мисионер, изпратен в света. Такава е неотложната мисия на всяка църковна общност: да получи от Бога и да отнесе на света възкръсналия Христос, та всяка ситуация на отслабване и на смърт да бъде преобразена чрез Светия Дух в израстване и живот. С тази цел, нека във всяко евхаристично отслужване да слушаме по-внимателно Христовото Слово и да вкусваме благоговейно Хляба на Неговото присъствие. Това ще направи от нас свидетели – нещо повече: носители на възкръсналия Исус в света, които да Го отнасят в различните сектори на обществото и на онези, които живеят и работят там, да разпространяват онзи „живот в изобилие“ (ср. Йоан 10, 10), който Той ни е спечелил със Своя кръст и възкресение, и който засища най-съкровените копнежи на човешкото сърце.

Нека не налагаме нищо, а винаги да предлагаме, както ни препоръчва Петър в едно от своите послания: „Господа Бога светете в сърцата си; бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда“ ((1 Петър 3, 15). В крайна сметка всички ни искат тази сметка, дори онези, които на пръв поглед изглежда, че нне го правят. От личния си и общ опит знаем добре, че Исус е Онзи, Когото всички очакват. Защото най-съкровените очаквания на света и великата увереност на Евангелието се срещат в неоспоримата мисия, която ни се поверява, защото „без Бога човекът не знае къде да отиде,, нито успява да разбере кой е сам той. Изправени пред огромните проблеми на развитието на народите, които се стремят да ни тласнат към униние и капитулация, на помощ ни идва словото на Господа Исус Христос, което ни уверява: „Без Мен не можете да вършите нищо“ (Йоан 15, 5); и ни окуражава: „Аз съм с вас през всички дни, чак до свършека на света“ (Мат. 25, 20)“ (Benedetto XVI, Enc. Caritas in veritate, 78).

Обаче, макар тази увереност да ни утешава и успокоява, тя не ни освобождава от задължението да отидем при другите. Трябва да побеждаваме изкушението да се да се ограничаваме в онова, което все още имаме, и да не се стремим да оставаме при онова, което е наше и сигурно: това би било смъртоносно, тъй като присъствието на Църквата в света може да бъде единствено мисионерско, в разпространяяващото го движение на Духа. Още от зараждането си християнският народ е разбирал ясно значението на това, да се разпространява Благата Вест на Исус сред онези, които още не Го познават. През последните години се промени много антропологичната, културната, социалната и религиозната картина на човечеството. Днес Църквата е призвана да посреща нови предизвикателства и е готова на диалог с различните култури и религии, стреми се да изгражда заедно с всеки човек с добра воля мирното съжителство на народите. Територията на мисията ad gentes днес се е разширила изключително много и не се определя единствено на базата на географските условия; защото ни очакват не само нехристиянските народи и далечните страни, а също и социо-културните среди, и най-вече сърцата, които са истинският обект на мисионерското действие на Божия народ.

Става дума за един мандат, чието правилно осъществяване „трябва да протича по пътя, следван от Христос – тоест по пътя на Неговата бедност, послушание, служение и принасяне на Себе Си в жертва дори до смърт, от което Той излиза победител със Своето възкресение“ ((Decr. Ad gentes, 5). Да! Ние сме призвани да служим на човечеството от нашето време, уповавайки се единствено на Исус, оставяйки се да бъдем озарени от Неговото Слово: „“Не вие Мен избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва“ (Йоан 15, 16). Колко загубено време, колко безплоден труд поради пренебрегването на това! Всичко ни кара да тръгнем от Христос като начало и успешност на мисията: тази мисия ние получаваме винаги от Христос, Който ни е научил на всичко, което е чул от Отца Си, и сме утвърдени в нея чрез Духа в Църквата. Както и самата Църква – дело на Христос и на Неговия Дух, трябва да обнови лицето на земята, като тръгва от Бога – винаги и единствено от Бога!

Скъпи братя и приятели от Порту, вдигнете очи към онази, която сте избрали за Покровителка на града – Дева Мария от Вандома. Ангелът на Благовещението бе поздравил Мария като „благодатна“, искайки да каже с този израз, че нейното сърце и животът й са били изцяло отворени за Бога и поради това изцяло изпълнени с Неговата благодат. Нека тя ви помага да направите от себе си едно свободно „“да“, изпълнено с Божията благодат, за да можете да бъдете обновени и да обновите човечеството чрез светлината и радостта на Светия Дух.