IV ПАСХАЛНА НЕДЕЛЯ

Четива:
Деяния 13, 14.43-52
Псалм 99
Откровение 7, 9.14-17
Йоан 10, 27-30

 

Катехизис на Папа Франциск по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 110 април 2013 г.

Скъпи братя и сестри, добър ден!

В предишния Катехизис се спряхме на събитието на Исусовото Възкресение, в което жените са имали особена роля. Днес бих искал да размишлявам над самото спасително събитие. Какво значение има Възкресението за нашия живот? И защо без него е напразна нашата вяра? Нашата вяра е основана на Христовата Смърт и Възкресение така, както домът почива върху основите си: ако те поддадат, рухва цялата къща. На кръста Исус принесе в жертва Себе Си, поемайки върху Си нашите грехове и слизайки в бездната на смъртта; а чрез Възкресението Той ги побеждава, премахва ги и отваря за нас път, за да се възродим за нов живот. Свети Петър изразява в синтезиран вид това в началото на Първото си Послание, което чухме: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите, ни възроди за жива надежда, за наследство нетленно, чисто, което не увяхва, съхранено на небесата за вас“ (1, 3-4).

Апостолът ни казва, че с Исусовото Възкресение се е случило нещо абсолютно ново: ние сме освободени от робството на греха и ставаме Божии чеда, тоест – възродени сме за нов живот. Как се осъществява това за нас? Чрез Тайнството Кръщение. В древността то се е приемало най-често чрез потапяне. Онзи, който е трябвало да бъде кръстен, е слизал в големия басейн на Баптистерия, сваляйки дрехите си, и Епископът или Презвитерът е поливал три пъти с вода главата му, кръщавайки го в името на Отца и Сина и Светия Дух. След това кръстеният е излизал от басейна и е обличал нови, бели дрехи: тоест, бил е роден за нов живот, потапяйки се в Христовата Смърт и Възкресение. Станал е Божие чедо. В Посланието до римляните Свети Павел пише: вие „приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Абба, Отче!“ (Рим. 8, 15). Именно Духа сме получили в Кръщението, и Той ни учи и подтиква да казваме на Бога „Отче!“, или по-точно: „Абба!“, което означава „татко“. Такъв е нашият Бог: Той е татко за нас. Светият Дух осъществява в нас това ново състояние на Божии чеда. И това е най-големият дар, който получаваме от Пасхалната Тайна на Исус. И Бог се отнася към нас като към Свои чеда: разбира ни, прощава ни, прегръща ни, обича ни дори когато бъркаме. Още в Стария Завет пророк Исаия казва, че дори майка да забрави детето си, Бог няма да забрави никога за нас, в никой момент (ср. 49, 15). И това е прекрасно!

Обаче това синовно отношение с Бога не бива да бъде като съкровище, което съхраняваме в някой ъгъл на живота ни, а трябва да расте, трябва да бъде подхранвано всеки ден чрез слушане на Божието Слово, молитва, участие в Тайнствата, особено в Покаянието и в Евхаристията, както и чрез милосърдието. Ние можем да живеем като чеда! Такова е нашето достойнство – а ние имаме достойнството на чеда. Нека се държим като истински чеда. Това означава, че всеки ден трябва да позволяваме на Христос да ни променя и да ни прави като Него; означава да се стремим да живеем като християни, да се стремим да Го следваме, макар да виждаме нашата ограниченост и слабости. Изкушението да изоставим отчасти Бога, за да поставим в центъра нас самите, е винаги пред вратите ни, и опитът от греха ранява християнския ни живот, същността ни на Божии чеда. Затова трябва да имаме смелостта на вярата и да не позволяваме да ни подведе онзи начин на мислене, който ни казва: „Бог не ти е нужен; Той не е важен за тебе“, и т. н. Точно обратното е: само като се държим като Божии чеда, без да се обезкуражаваме от нашите падения, от нашите грехове, като се чувстваме обичани от Него, нашият живот ще стане нов, движен от ведрина и радост. Бог е нашата сила! Бог е нашата надежда!

Скъпи братя и сестри, трябва да имаме тази крепка надежда и трябва да направим от нея видим, ясен, светъл знак за всички. Възкръсналият Господ е надеждата, която никога не намалява и която никога не разочарова (ср. Рим. 5, 5). Надеждата не разочарова. Надеждата в Господа! Колко пъти в живота ни надеждите увяхват, колко пъти очакванията, които носим в сърцата си, не се осъществяват! Надеждата на нас, християните, е силна, сигурна, стабилна на тази земя, където Бог ни е призвал да вървим, и е отворена за вечността, защото е основана върху Бога, Който е винаги верен. Не трябва да забравяме: Бог е винаги верен. Бог винаги ни е верен. Да възкръснем с Христа чрез Кръщението, с дара на вярата, за едно наследство, което не отминава, ни кара да търсим повече Божиите неща, да мислим повече за Него, да Го молим повече. Да бъдем християни не се свежда до следването на заповеди, а означава да бъдем в Христа, да мислим като Него, да действаме като Него, да обичаме като Него; да позволим Той да стане Господар на живота ни и да го промени, да го преобрази, да го освободи от мрака на злото и на греха.

Скъпи братя и сестри, на който ни запита за причината за надеждата, която е в нас (ср. 1 Петър 3, 15), да посочваме Исус Христос. Да Го посочваме чрез възвестяването на Словото, но най-вече чрез нашия живот на възкръснали. Да проявяваме славата на Божии чеда, свободата, която ни е дарена да живеем в Христа, която е истинската свобода – онази, която ни спасява от робството на злото, на греха, на смъртта. Да гледаме към небесното Отечество, и ще имаме повече светлина и сила в нашите задължения и във всекидневните ни трудове. Това е едно скъпоценно служение, което трябва да дадем на този наш свят, който често не успява да вдига повече поглед към висините, не успява повече да вдига поглед към Бога.