29 март – ВЕЛИКИ ПЕТЪК

Четива:
Исаия 52, 13-53, 12
Псалм 30
Евреи 4, 14-16; 5, 7-9
Йоан 18, 1-19, 42

 

Думи на Папа Бенедикт XVI след Кръстния Път в Колизея – Велики Петък, 22 април 2011 г.

Скъпи братя и сестри,

 

acateweb.it

Тази вечер придружихме с вяра Исус, докато изминава последния стадий от земния Си живот – най-болезнения стадий – този на Калвария. Чухме хулите на тълпата, думите на осъждане, оскърбленията на войниците, плача на Дева Мария и на жените. Сега потъваме в мълчанието на тази нощ, в мълчанието на Кръста, в мълчанието на смъртта. Това мълчание носи в себе си тежестта на болката на отхвърления, потиснат, смазан човек, тежестта на греха, обезобразяващ лицето му, тежестта на злото. Тази вечер преживяхме отново в дълбините на сърцето си драмата на Исус, натоварен с болката, със злото, с греха на човека.

Какво остава сега пред очите ни? Остава един Разпнат, един Кръст, издигнат на Голгота – Кръст, който на пръв поглед означава окончателното поражение на Онзи, Който е донесъл светлина на пътъналите в мрака, на Онзи, Който е говорил за силата на прошката и на милосърдието, Който е приканвал към вяра в безкрайната любов на Бога към всяко човешко същество. Презрян и отхвърлен от хората, пред нас стои „Човек на болките, Който е изпитал всяка нищета, и пред Когото покривахме лицето си“ (Ис. 53, 3).

Но нека се вгледаме в Този Човек, разпнат между земята и Небето, да Го съзерцаваме по-внимателно, и ще открием, че Кръстът не е знак на победата на смъртта, на греха, на злото, а е бляскав знак на любовта, нещо повече – на безкрайността на Божията любов, на онова, което сами никога не бихме успели да поискаме, да си представим или да се надяваме: Бог се е склонил над нас, понижил се е дотам, че да достигне до най-мрачния ъгъл на живота ни, за да ни хване за ръка и да ни издърпа при Себе Си, да ни отведе със Себе Си. Кръстът ни говори за великата любов на Бога и ни кани да подновим днес нашата вяра в силата на тази любов, да вярваме, че във всяка ситуация на нашия живот, на историята, на света, Бог е способен да победи смъртта, греха, злото, и да ни дари нов, възкресен живот. В смъртта на Кръста на Божия Син се крие кълнът на една нова надежда за живот – като зърното, което умира в земята.

В тази богата на мълчание нощ отеква призивът, който Бог отправя към нас чрез думите на Свети Августин: „Имайте вяра! Ще дойдете при Мен и ще вкусите благата на трапезата Ми, както е вярно, че Аз не отрекох да вкуся злините на вашата трапеза [ … ]. Обещах ви Моя живот [ … ]. Като начало ви дадох смъртта Си, за да ви кажа: Ето, Аз ви каня да участвате в Моя живот [ … ]. Това е живот, където никой не умира – един наистина блажен живот, който предлага нетленна храна – храна, която възстановява и никога не се разваля. Целта, към която ви каня – ето [ … ]: това е приятелството с Отца и със Светия Дух; това е вечна вечеря; това е общение с Мен [ … ]; това е участие в Моя живот“ (cfr Discorso 231, 5).

Да отправим поглед към Разпнатия Исус и да Го молим: Господи, озари сърцата ни, за да можем да Те следваме по пътя на Кръста, и стори да умре в нас стария човек“, свързан с егоизма, със злото, с греха. Направи ни „нови хора“ – свети мъже и жени, преобразени и движени от Твоята любов.

 

 

Коментари

Няма добавени коментари!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *