РИМСКИТЕ ПЪРВОСВЕЩЕНИЦИ: 54. СВЕТИ ФЕЛИКС IV, Папа

Свети Феликс IV е роден в областта Самниум (Централна Италия). Син е на Касторий. След като Папа Йоан I умира в затвора в Равена, където е хвърлен от готския крал Теодорих поради подозрения в колаборационизъм с Византия, същият монарх настоява кардинал презвитера Феликс да бъде избран за Римски Епископ. Това става на 12 юли 526 г. Малко след това кралят умира и е наследен от десетгодишния си внук Аталарих (526-534).

Регентка на малолетния владетел е майка му Амаласунта, дъщеря на Теодорих, но възпитана в римски дух и закрилница на християнската Църква. По нейно настояване известният римски политик и литератор на служба на готите Касиодор (ок. 485-ок. 580) изготвя едикт в подкрепа на Папския авторитет, с който се разпорежда всяко обвинение от мирянин към клирик в Италия да бъде разглеждано от Папата или от назначен от него църковен трибунал.

Мавзолеят на Теодорих в Равена

Мавзолеят на Теодорих в Равена

Също така кралицата подарява на Папата две старинни сгради на Римския Форум: храма на Ромул, син на Максенций, и Templum sacrae urbis (зданието на римския кадастър), които той трансформира в Базиликата „Св. Св. Козма и Дамиан“.

 

 

Базиликата "Св. Св. Козма и Дамиан" в Рим

Базиликата "Св. Св. Козма и Дамиан" в Рим

Папа Феликс IV утвърждава практиката кандидатите за свещеници да преминават през съответните избори и осъжда връщането на клирици към светския живот. Намесва се в семипелагианския спор в Южна Галия, свързан с природата на Божията благодат, като подчертава, че спасението е изключително дар на Бога. Позицията си изразява в т. нар. „Capitula“, станали канони на Втория Събор в Оранж (529) .

През 527 г. починалият византийски император Юстин I е наследен от племенника си Юстиниан I Велики (527-565). Започва периодът на най-голямо величие на Източната Римска Империя.

 

Абатството Монте Касино

Абатството Монте Касино

Същевременно Свети Бенедикт от Нурсия (480-547), „Бащата на западното монашество“, основава ок. 529 г. Абатството Монте Касино – люлка на Бенедиктинския Орден, и пише за своите събратя прочутото си „Правило“ („Regula“).

Папа Феликс IV, загрижен да избегне след смъртта си схизми и разделения в Рим, се позовава на едно разпореждане на Папа Симах от 499 г., според който Римският Първосвещеник има правото да определя своя наследник, и когато се разболява тежко през 530 г., предава палиума си на Архидякон Бонифаций (II). Умира на 22 септември 530 г. Погребан е в Базиликата „Свети Петър“ в Рим. Възпоминанието му е на 22 септември.