6 февруари – Св. Св. Павел Мики и Другарите му, Мъченици (Възпоминание)

В този ден Църквата възпоминава 26-ма японски Мъченици, пострадали заради християнската си вяра в края на XVI в. Сред тях е Свети Павел Мики, роден в благородно семейство в Киото през 1556 г. и кръстен като малък. Той е първият японец, положил обети в Ордена на йезуитите. Не успява да стане свещеник, тъй като тогава в Япония липсва Епископ, който да го ръкоположи. По време на антихристиянските гонения през 1596-1597 г. е арестуван и разпънат на кръст на 5 февруари 1597 г. в Нагасаки, заедно с още двама японски йезуити, шестима испански мисионери францисканци и седемнадесет японски миряни, членове на Третия Францискански Орден. Светите японски Мъченици са канонизирани от Блажения Папа Пий IX през 1862 г.

 

Свещеник Гуидо Петтинати SSP. Светите японски Мъченици

(Sac. Guido Pettinati SSP / Santi canonizzati del giorno, vol. 2, Udine: ed. Segno, 1991, pp. 104-109)

Първата католическа общност в Япония е основана през 1549 г. в Кагошима от Свети Франциск Ксаверий (+ 1552), пристигнал там от Гоа (Индия) с двама събратя и един неофит – знатния воин Анджиро, получил Кръщението заедно с eдин свой приятел и един слуга. За две години Франциск Ксаверий основава и други общности на остров Хирадо, в Бунго, в Ямагуши, откъдето християнството се разпространява и в други центрове, включително в столицата Мияко, с подкрепата на влиятелни феодални владетели.

За повече от 40 години християнството, разващо се на значителна свобода, продължава развитието си, благодарение на колективните обръщания, характерни за феодалната система, в която васалите са длъжни да следват примера на господарите си. През 1587 г. броят на католиците достига цифрата 205 000. За тях се грижат 43 свещеници, подпомагани от други 73 клирици и богопосветени братя, 47 от които са японци.

Първият едикт за преследване срещу тях е издаден на 24 юли 1587 г. от Тойотоми Хидейоши (ум. 1598 г.), главен наместник на императора, при все че приема завърналото се от посещение в Рим при Папа Григорий XIII посолство, включващо четирима млади японски принцове, организирано от йезуитите през 1582-1584 г. Вероятно този едикт не е имал сериозни последици, защото Обществото на Исус продължава да извършва с успех апостолата си сред народа, заедно с францисканците, пристигнали през 1593 г. от Филипините. Но вече се появяват първи сигнали за бъдещите кървави гонения. Причините за тях са различни: отказът на йезуитите да осигурят кораб за японска военна експедиция в Корея; отказът на християнски девойки да станат наложници на императора; страхът, подклаждан от езическите жреци – бонзите, от чуждото влияние поради увеличаването на католиците в страната. Но това, което предизвиква друг декрет за вече широкомащабни гонения през 1597 г., е лекомислието, с което испанският капитан на кораба „Свети Филип“ предизвиква опасенията на неуравновесения император Таикосама Хидейоши, убиец на своя предшественик Ода Нобуката (ум. 1582 г.).

През юли 1596 г. корабът „Свети Филип“, на път от Манила за Мексико с 240 пасажери на борда, е изхвърлен от буря на бреговете на Япония. По време на принудителния си престой капитанът, виждайки една карта на света, се хвали с това, колко много земи по двете полукълба са владяни от испанския крал Филип II. Машита, императорски министър, го пита удивен как е възможно един единствен човек да бъде господар на половината свят. Онзи му обяснява, че испанските суверени, преди да завладеят една страна, първо изпращат там свещеници, за да обърнат народа в християнската вяра, и след това нахлуват с войски, за да довършат започнатото. Императорът, в началото благосклонен към християните, когато бива уведомен за това, се изпълва с подозрение към апостолата на йезуитите и францисканците, и, боейки се, че те се трудят единствено да разширят владенията на своите суверени, на 8 ноември 1596 г. заповядва на управителите на Осака и Мияко да арестува всички монаси, където и да се намират.

Преследваните успяват да се укрият навреме из селата, с изключение на трема йезуити, шестима францисканци и седемнадесет техни терциари. Йезуитите, заловени в Осака, са:

1. Йоан Соан, сакристан и катехист, роден на остров Гото (Япония) през 1578 г. от родители католици. Постъпва в Обществото на Исус малко преди да бъде арестуван.

2. Яков Кисай, катехист, роден през 1533 г. в Бинген (Япония). Изоставен от съпругата си, той постъпва в Обществото на Исус и отговаря за гостоприемството според японския обичай в дома на йезуитите.

3. Павел Мики, арестуван преди Светата Литургия. Роден през 1563 г. в Ямашиво, в областта Ава (Япония), в знатно католическо семейство. Ученик на йезуитите от единадесетгодишен, на 22 години бива приет в Обществото на Исус и се отличава със стриктно спазване на Уставите. Той е най-известният йезуитски проповедник в Япония.

Францисканците са:

1. Отец Петър Батиста, Комисар на Малките Братя, роден през 1542 г. в Сан Естебан до Авила. В Испания е проповедник, гвардиан (настоятел на францискански манастир) и преподавател по философия. След това е мисионер в Мексико (1581 г.) и във Филипините (1583 г.). Изпратен от Манила като посланик и мисионер в Япония (1593 г.), той е приет много добре от императора и успява да основе три манастира и две болници. Имащ дара да върши чудеса, на Празника Петдесятница излекува едно прокажено момиче.

2. Франциск от Сан Мигел, богопосветен брат, роден от знатни родители в Париля, в Диоцеза на Валенсия. Притежава дара на езиците и на чудесата, в Япония извършва повече обръщания от всички други.

3. Франциск Бланко, свещеник. Води строг живот; роден е в Оренсе, в Галисия (Испания).

4. Гонсалес Гарсия, богопосветен брат, син на родители португалци. Роден през 1557 г. във Васай (Бомбай, Индия). От любов към бедността се отказва от търговията. Тъй като говори добре японски, той е преводач на Отец Петър Батиста в посолството му при Таикосама.

5. Филип Лас Касас. Клирик, роден през 1572 г. в Мексико от родители испанци. Заради разпътния си начин на живот е изгонен от родния си дом. Покайва се и облича францисканското расо, но не е последователен в покаянието си. Завръща се към безредния си живот, но в Манила отново става францисканец. Пристига в Мияко в момента, когато започват гоненията.

6. Мартин де Агире, свещеник, роден през 1566 г. в замъка Вергара, близо до Памплона (Испания). Изпълнява функцията на проповедник и преподавател по богословие. Познава добре японския език.

Францисканците терциари, всичките японци, са:

1. Павел Сузуки, управител на болницата „Свети Йосиф“ в Мияко.

2. Габриел Дуизко, обърнат в християнството от Брат Гонсалес Гарсия. Много набожен към Евхаристията и към Исусовите Страдания.

3. Йоан Куизул, от Мияко, обърнал се в християнството заедно със съпругата си и сина си в годината на своето мъченичество.

4. Тома Иданки, от Мияко. Грижил се за бедните.

5. Франциск Лекаря, от Мияко. Лекар по професия и автор на кратки съчинения в защита на вярата.

6. Михаил Козаки. Помагал на бедните и болните, подслонявал ги в собствения си дом

7. Тома Козаки, син на предишния, 14-годишен. Помагал на строителите при изграждането на църквата и манастира в Мияко.

8. Йоаким Сакийе, от Осака. Обърнат в християнството от жена си. Готвач на болницата и на братята.

9. Бонавентура от Мияко. Кръстен от баща си като дете, но отглеждан от майка си – езичница 20 години сред жреците – бонзи.

10. Козма Такиа, катехист, от знатно семейство от провинция Оари.

11. Леон Гарасума, катехист и преводач, от знатно корейско семейство. Води много строг живот. Обърнат в християнството от Козма Такиа.

12. Матия от Мияко, предал се доброволно на мястото на един друг Матия, снабдител на манастира.

13. Антоний от Нагасаки, 13-годишен, министрант. Син на баща китаец и майка японка.

14. Павел Ибарки, от Оари. Катехист, едноутробен брат на Леон Гарасума.

15. Луис Ибарки, племенник на предишния. 12-годишен, прислужник в манастира.

16. Петър Сукезико, християнин от много време, натоварен от Отец Органтин от Сакаи да се грижи за затворниците и да им помага в техните нужди.

17. Франциск Фаеланте, от Мияко, помагал на предишния в грижата на затворниците. Последните двама не са включени в списъка на осъдените. Присъединени са към останалите от от началника на стражата, който знае, че те са християни.

В началото на 1597 г. всички задържани са отведени на площада на Мияко с вързани на гърба ръце. Там им отрязват част от лявото ухо. После ги качват на каруци по трима и ги разкарват като престъпници по улиците на града. Пред тях върви стражата и носи надпис с причината за осъждането им: „Тъй като тези, дошли от Филипините и нарекли се посланици, останаха в Мияко, за да проповядват закона на християните, забранен строго от мен преди години, построиха църква и извършиха непростими неща, заповядвам да бъдат разпнати в Нагасаки заедно с японците, приели техния закон“.

Народът със скръбно мълчание проявява симпатията си към невинните жертви, които се молят едногласно и вървят спокойно към смъртта. Особено трите момчета, пеещи заедно молитвите, научени от тях, предизвикват съчувствие и у най-безразличните зрители. Някои християни се молят на стражите да им позволят да доближат до каруците, но те се боят да престъпят получените заповеди.

Императорът е заповядал пътуването им от Мияко до Нагасаки – около 450 км, – да стане на коне и пеша, за да бъде стреснат народът и изповедниците да претърпят още по-големи страдания. По време на пътуването, продължило 26 дни, в студ и дъжд, хората навсякъде проявяват готовност да им предложат някаква помощ.

На 1 февруари 1597 г. пристигат в Коразу. Там Павел Мики среща един благородник, когото познава много добре, и се опитва, но напразно, да го обърне в христянството. Градоначалникът път се опитва да откаже от вярата Луис и Антоний, но няма успех. Виждайки, че затворниците предпочитат по-скоро да умрат, отколкото да се отрекат от вярата си, той пише в Нагасаки, за да бъдат издигнати там петдесет кръста на градския площад.

При тази вест някои християни започват да мислят как да се присъединят към славните мъченици. От град Факата Отец Петър Батиста и Павел Мики намират начин да изпратят две писма: до Отец Гомес, вицепровинциал, и до Отец Антоний от Нагасаки, за да се погрижи да им осигури приемането на тайнствата. Да ги посрещнат са изпратени в Коноки на 4 февруари Отците францисканци Пасио и Йоан Родригес, с разрешение на Азамбуро, управител на Нагасаки.

Началникът на стражата им позволяват да изповядат осъдените, но не и да отслужат Литургия за тях и да ги причастят. Тогава Отец Петър Батиста моли за прошка йезуитите за това, че не е следвал по-стриктно предписанията на Монсиньор Мартинес, техния Епископ в Япония, а се е придържал повече към инструкциите, които е получил в Манила.

В Нагасаки, където португалците вече са показали недоволството си от ставащото, а управителят се бои от надигане на населението, биват издигнати на един хълм само 26 кръста.

На 5 февруари осъдените пристигат по море на един малък кей, недалеч от постницата „Свети Лазар“. Там слизат на сушата и Отците йезуити им съобщават, че наближава часът на екзекуцията им. Изповядват се още веднъж и се отправят към хълма, близо до морето, където вече са издигнати кръстовете. Когато минават, християните се хвърлят пред тях на земята и се препоръчват на молитвите им. Мнозина сред събралата се тълпа проливат сълзи.

Отвреме навреме се чува как някой езичник възкликва: „Какво престъпление са извършили тези чужденци? Тук ли трябваше да свършат онези, които бяха получили толкова почести в Нангоя от Таикосама?“ Трогателна е срещата с родителите и роднините на осъдените.

Антоний от Нагасаки отговаря на близките си, които му обещават много богатства, ако се отрече от католическата вяра: „Нещата, които вие ми обещавате, са само временни: а онези, които ми обещава моят Исус, са вечни“. Когато осъдените стигат до кръстовете, на които са написани имената им, те коленичат пред тях и ги целуват. Всеки от тях, облечен, бива завързан за своя кръст и всички едновременно биват издигнати – спектакъл, достоен не само за хората, а и за ангелите.

Луис Ибарки е тичал, за да открие своя кръст. А сега, издигнат на него, кротък като агне, вика радостно: „Раят! Раят!“ По заповед на Азамбуро четирима стражи насочват към тях копията си. Тогава Отец Петър Батиста започва „Benedictus“ и всички смело и благочестиво изпяват химна, което трогва дори езичниците, наблюдаващи зрелището от прозорците на близките сгради.

Малкият Антоний на свой ред запява: „Хвалете, раби, Господа!“ Пригласят му двамата му другари Тома и Луис.

Пръв е убит с два удара с копие Филип Лас Касас, последен – Отец Петър Батиста. Той е още жив, когато една жена езичница, лишена от говор, е доведена при него. Едва докоснала кръста, на който виси той, говорът й се възвръща. Повярвала в Бога, тя го моли да я кръсти и Мъченикът прави това със свободната си от въжетата, с които е завързан на кръста, ръка.

По време на мъченията Павел Мики проповядва до последния си дъх с изключително красноречие и завършва с гореща молитва за своите палачи и за обръщането на всички японци.

Когато всички биват пронизани, християните се втурват към тях, за да съберат с парчета тъкан кръвта на Мъчениците, които Папа Урбан VIII беатифицира през 1627 г., а Пий IX канонизира на 8 юни 1862 г.

Още 60 дни телата им остават на кръстовете, но грабливите птици не ги докосват; от тях се носи благоухание, което долавят дори езичниците. Някои дори виждат няколко пъти Отец Петър Батиста да слиза от кръста и да отива в църквата в Нагасаки, за да отслужи Литургия. Прислужва му Антоний, облечен в бели дрехи, сред песните на ангелски хорове. За да призове езичниците към вярата, Бог позволява около главите на мъчениците да заблестят светли ореоли, а над главата на всекиго от тях да греят огнени пламъци. Очевидци твърдят, че 62 дни след смъртта си Отец Петър Батиста се явява на мнозина японци, а от раните му дори на третия ден след мъченичеството продължава да блика изобилно кръв.