5 февруари – Света Агата, Девица и Мъченица (Възпоминание)

За мъченичеството на Света Агата е запазен древен разказ („Passio“) от V в. Тя е родена в благородно семейство в Катания (Сицилия) през I половина на III в. Като много други девици християнки от онова време, Агата взема решение да посвети изцяло живота си в служба на Бога. Когато при император Деций (249-251) започват повсеместни преследвания срещу християните, в Сицилия римските власти също нареждат на Христовите последователи да въздадат публично почит към езическите божества. Агата отказва да предаде своята вяра и затова е подложена на унижения и мъчения, по време на които чувства силата на Божията подкрепа. Остава непреклонна във верността си към Христа въпреки ужасните изтезания, на които е подложена. Накрая е хвърлена жива в огън и на 5 февруари 251 г. умира от получените тежки изгаряния. Почитана е много в целия християнски свят, особено в родната си Катания.

Животът на Света Агата

(Comune di Catania. La Città. „Sant’Agata. Vita“

В средата на III в., когато живее Света Агата, Римската империя достига най-голямото си териториално разширение. Владенията й се простират от Иберийския полуостров до Месопотамия и от Британия до Египет; включва различни народи, езици, религии и обичаи. Централната власт се стреми да създаде единство на завладените земи, налагайки повсеместно латинския език, законите на Рим и римската религия, но не е в състояние да ги контролира пряко. Затова поверява всяка провинция на проконсул или губернатор – висши служители, които притежават и гражданска, и военна власт. Те имат правото да налагат и повишават данъците, извършват правосъдие, стоят начело на армията.

Във времето на император Деций Катания е богат и процъфтяващ град, облагодетелстван от великолепното си географско положение. Голямото й пристанище в сърцето на Средиземномориетое един от най-оживените пунктове на търговски и културен обмен в онази епоха.

Историческите извори разказват, че тогава провинция Сицилия е управлявана от проконсула Квинциан – груб, властен и надменен човек. Със съпругата и семейството си, с многолюдния си двор, с гвардейците и с множество слуги той обитава богат дворец – т. нар. преторий: огромен архитектурен комплекс, включващ съдебни зали и затвор, където се осъществяват всички обществени дейности на града.

През 264 г. пр. Хр., по време на Първата Пуническа война, Рим отнема Сицилия от картагенците. Оттогава започва да налага там езическата си религия, изпълнена с властни и жестоки божества, пример за непостоянство и поквара на нравите.

Когато християнската общност там започва да се увеличава значително, ок. 40 г. сл. Хр. върху нея се стоварват първите преследвания. Започнали при Нерон в средата на I в., те в началото са само епизодични.

По-късно, през II в., преследванията придобиват юридическа основа чрез закон, който забранява християнството. Църквата възпоминава множество Мъченици от тези първи векове, които със своята смелост и решимост да приемат смъртта заради Христос допринасят за все по-голямото разпространение на християнството.

В началото на III в. император Септимий Север издава едикт за преследване. Според него християните трябва да бъдат първо издавани на властите, а след това трябва да им бъде предложено да се отрекат публично от вярата си. Ако се съгласят да се върнат към езическата религия, те получават правото на libellum – вид сертификат за религиозна благонадеждност. Ако откажат да принесат жертва на боговете, трябва да бъдат подложени на мъчения и след това – убити.

С тази своя студена и пресметлива политика императорът цели да се сдобие с апостати, т. е. с отстъпници от християнската вяра, а не с Мъченици, които смята за по-опасни от живите християни.

След това, изправен пред още по-голямо разпространение на християнството и боейки се, че увеличаването на броя на верните ще заплаши устоите на империята, през 249 г. император Деций слага началото на още по-крайни репресии. Всички християни, за които е съобщено или не, трябва да бъдат арестувани, измъчвани и накрая – убивани.

Агата е родена в Катания през I половина на III в.

Рождената й година не може да се определи със сигурност, а се изчислява ретроспективно: като се тръгне от сигурната дата на мъченичеството й през 251 г. Народното предание и древните Акти на мъченичеството й твърдят, че тогава Агата е била току-що излязла от юношеската възраст. Затова се предполага, че е родена около 235 г.

Разполагаме и с предполагаемата дата на рождението й – 8 септември – дата, която съвпада с една от най-важните дати в Марииния култ: Рождество Богородично. Произхожда от знатно и богато семейство,  което притежава домове и обработваема земя в града и в провинцията. Баща й Рай и майка й Апола решават да я нарекат Агата, което на гръцки означава „добра“. Името е свързано с бъдещето й: защото добротата и чистотата са онези качества, с които Агата се отличава от съвсем малка.

Народното предание свързва развалините на една римска вила в центъра на града с родния дом на Агата. Впоследствие на това място е издигнат малък олтар, който през всеки годишен сезон е така отрупан с цветя, че прилича на пролетна градина. За първите години на живота й не са достигнали до нас никакви писмени сведения, но можем да предположим, че още от съвсем малка Агата е получила от родителите си добро възпитание и по техен пример е възприела християнските добродетели: молитвата, отказа от земните богатства, смелото следване на Исус Христос. Агата прекарва дните на своето юношество във ведра семейна обстановка.

Тя се покорява на родителите си, които обича много, но повече от всяко нещо обича Бога. Избягва лукса и светския живот, които са главните интереси на връстничките й от висшите социални слоеве. Расте в святост: всичките си сили влага в простите ежедневни дейности, за да подражава на Исус и да свидетелства за Него. И това ежедневно израстване в отричането от благата и в жертвоготовността й помага да се подготви, за да посрещне великото изпитание на мъченичеството. Но Агата израства също много красива: със стройно тяло, с деликатни очертания, с розови устни, с руси коси. Така я описва през вековете гласът на народа, и така я изобразяват винаги произведенията на църковното изкуство.

Много рано, още в детските си години, Агата чувства силно в сърцето си желанието да се отдаде изцяло на Христос. Тя изпитва към Небесния Жених просто и спонтанно чувство но то е така силно, че няма търпение да произнесе обета си за целомъдрие.

В дълбините на душата си тя вече се е врекла на Бога, а когато наближава да навърши 15 години, чувства, че е настъпил моментът да Му се посвети тържествено. Епископът на Катания приема молбата й и по време на официална церемония, наречена velatio, я забулва с flammeum – воал с цвета на ален пламък, носен от богопосветените девици. От този ден нататък Агата е вече годеница Христова.

Тя е очаквала с копнеж и трепет този момент и се е молила толкова много на Бога да може да Му отдаде чистото си сърце. Така, след толкова дълго чакане, посвещаването я прави напълно щастлива, защото й позволява да живее в молитва и размишление.

Един ден проконсулът Квинциан научава, че в града, сред богопосветените девици, живее едно знатно и много красиво момиче. Тогава решава да види коя е. Заповядва на своите хора да я вземат оттам и да я доведат в претория: става дума именно за Агата.

Формалното обвинение, свързано с едикта за гонение на император Деций, е това, че не зачита държавната религия – обвинение, отправено към всички християни, които не желаят да се отрекат от вярата си. Всъщност заповедта на проконсула е свързано главно с желанието да задоволи един свой каприз и личния си интерес: да завладее една красива и непокварена девойка и да конфискува имотите на семейството й.

За да се спаси от преследванията на проконсула, Агата се укрива известно време далеч от Катания. Тук историята и легендата се покриват: много градове спорят за честта именно в тях да е намерила подслон девицата – изгнаница. Сред най-вероятните хипотези най-достоверно звучи тази, според която Агата се укрива в Галермо – село недалеч от катания, където родителите й са притежавали домове и земя. Според друго предание, възникнало вероятно поради грешка при преписването на древните Акти на мъченичеството й, Агата е избягала не в Галермо, а в Палермо. Трета и не толкова вероятна хипотеза – тази на неиталианското предание, твърди, че Агата се е укрила в една пещера на остров Малта.

През вековете народът обогатява с различни легендарни елементи бягството и залавянето на Агата.

Едно от тях разказва, че тя, арестувана от хората на Квинциан, когато почти стигат до двореца, се спира, за да си почине малко. В момента, когато се спира, за да я предпази от горещината, от нищото израства маслинено дърво и девойката се подслонява под клоните му и дори се подкрепява с плодовете му. И днес не е угаснал споменът за това: все още близо до мястото на мъченичеството й се отглежда маслинено дърво.

Друго отглас от тази легенда е свързан с обичая за празника на Света Агата да се приготвят сладкиши от марципан и бадемово тесто, зелени на цвят и поръсени със захар, във формата на маслини, наричани точно така: „маслинките на Света Агата“.

Да се върнем към историята. Агата остава укрита немного време. Appatitores – наемници на служба на проконсула я откриват лесно и я отвеждат пред трибунала на Квинциан.

Веднага, щом я вижда, Квинциан е запленен от красотата й. Обзема го изгаряща страст, но всичките му опити да я съблазни остават напразни, защото Агата ги отблъсква твърдо и с голямо достойнство. Тогава проконсулът решава, че едно принудително превъзпитание ще промени девойката и ще я убеди да се откаже от обетите си и да отстъпи пред ухажванията му. Тогава я поверява за един месец на една куртизанка – развратна матрона, опитна в пороците и в покварата, известна с името Афродизия.

Жената живее заедно с дъщерите си – девет според преданието, – покварени и развратни като нея. За младата Агата този месец е дълъг и ужасен. Заради чистотата си е принудена да понася постоянни обиди, лоши примери и неморални покани. За да я накара да забрави Исус, Афродизия използва всякакви средства: пиршества, празници, всякакви забавления; обещава й бижута, богатства и роби. Но Агата презира всички тези дарове.

Когато всичките й средства за убеждаване се оказват неспособни да сломят желязната воля на Агата, Афродизия и дъщерите й се опитват да постигнат целта си чрез заплахи: „Квинциан ще те убие“ – внушават й те. Но непорочната девица отхвърля всяко внушение, остава безчувствена пред всяка заплаха, отказва да се съгласи със силни думи: „Напразни са предложенията ви, глупави са словата ви, безсилни – заплахите ви. Знайте, че сърцето ми е твърдо като камък в Христа и никога не ще отстъпи“.

Младата Агата остава завинаги вярна на единствения си Жених. На Него поднася страданията, които понася заради вярата си, и ден след ден душата й става все по-спокойна. Когато изтича месецът и поради твърдостта на Агата, Афродизия не успява да направи нищо друго, освен да се предаде. Победена и унизена, тя връща девойката на Квинциан: „Главата й е по-твърда от лавата на Етна. Не знае нищо друго, освен да плаче и да се моли на невидимия си Жених. Да очакваш от нея и най-малък знак на чувство е само загубено време.

Квинциан разбира, че ласкателствата, обещанията и заплахите нямат никаква власт над тази девойка – колкото красива, толкова влюбена в Исус. Тогава рашава да започне незабавно съдебен процес срещу нея, смятайки, че така ще я пречупи със сила. Отведена в претория, Агата влиза там едновременно горда и смирена. Приближава се със сигурни крачки към преследвача си и когато спокойно среща погледа на Квинциан, го вижда да гори от гняв и жажда за отмъщение. Агата не се страхува; тя знае, че Светият Дух е с нея и ще й внуши думите, които да каже на тирана. Сигурна е в това, защото Сам Исус го е обещал на учениците Си. Застава пред проконсула, облечена като робиня, според обичая на девиците, посветили се на Бога, и Квинциан решава да използва това, за да й се подиграе. „Не съм робиня, а рабиня на Царя небесен“ – пояснява Агата. „Родена съм свободна, в благородно семейство, но най-голямото ми благородство идва от това, че съм рабиня на Исус Христос“.

Думите на Агата са проникновени и горди, достойни са с простотата си за девица и с твърдостта си за мъченица. „Ти, който се смяташ за благороден“ – казва Агата на Квинциан, – „всъщност си роб на страстите си“. Това е голяма обида за него – господаря на онези земи и гарант за езическата религия в Сицилия. „Значи ли това, че ние, които презираме името и служението на Христос“ – пита гневно проконсулът, – „не сме благородни?“ За Агата, която говори със силата на вярата и с озарението на Светия Дух, настъпва моментът да приеме предизвикателството. Затова отговаря: „Голяма е липсата ви на благородство. Вие сте роби на похотта, кланяте се на камъни и дървета, на идоли – дело на убоги занаятчии, инструменти на дявола“. От тези думи Квинциан се чувства като ранен бик. Неспособен е да отговори, не притежава нито красноречието на оратор, нито мъдростта и простотата на отговорите, нито вярата на Агата. Единствените средства, които познава добре и които умее да използва, са насилието и заплахите. Сигурен е, че в това е по-силен, и затова решава да приложи тези средства: „Или ще принесеш жертва на боговете, или ще претърпиш мъчения“ – заплашва я той, побеснял от гняв. Но Агата не се плаши и пред заплахата от мъчения: „От много време очаквам това, копнея за него и то е голямата ми радост“. И добавя спокойно: „Никога няма да се поклоня на твоите божества. Как бих могла да почитам безсрамната Венера, прелюбодееца Юпитер или крадеца Меркурий? Но щом ти вярваш, че те са истински божества, пожелавам ти жена ти да има същите нрави като на Венера“. Тези думи, тежки като воденичен камък и остри като бръснач, за Квинциан са тежко предизвикателство за гордостта му. Успява да реагира единствено с насилие и й отговаря с плесница за претърпяното унижение. Без дори да трепне от удара, Агата му отговаря: „Ти се почувства обиден, задето ти пожелах да заприличаш на боговете си? Виждаш ли, че ти самият не ги уважаваш? Защо тогава искаш другите да им се покланят и наказваш онези, които не ги почитат?“ Квинциан не може да отговори нищо на тези думи, но не желае да се признае за победен и заповядва девойката да бъде хвърлена в тъмница.

Агата остава един ден и една нощ затворена в тъмничната килия в претория; по-късно тази килия става място за поклонение. Тя е подземна стаичка, мрачна и влажна. Таванът е висок и само едно разположено много високо прозорче позволява на оскъдна светлина да влиза през гъста решетка.

Не й дават нито храна, нито вода; оковават глезените й с тежка верига.

Но младата Агата не се обезкуражава и продължава да се моли още по-пламенно на небесния си Жених.

На другата сутрин тя и отведена повторно при проконсула. „Какво смяташ да сториш за свое спасение?“ – пита я Квинциан. „Моето спасение е Христос“ – отговаря решително Агата.

Чак тогава Квинциан си дава окончателно сметка, че всеки опит да й се въздейства е обречен на неуспех, и, обзет от гняв, нарежда тя да бъде подложена на ужасни мъчения.

Разтягат крайниците на Агата, бият я с тояги, раздират кожата й с железен гребен, горят хълбоците й с нажежено желязо. Но вместо да сломи съпротивата й, всяко ново мъчение като че й влива нови сили. Тогава побеснелият от гняв срещу девойката Квинциан заповядва на палачите да й отрежат гърдите. „Не се ли срамуваш“ – казва му Агата, – „да отнемеш на една жена изворите на живота, от които и ти си се хранил, когато си сукал от гърдите на майка си?“

Заповедта на Квинциан е израз на гняв и отмъщение: иска да унищожи онова, което не е уснял да получи. Иска да я види как страда от болките на мъченията и от срам. Иска да унизи достойнството й, но никакъв знак на смущение не личи от думите на Агата: „Ти измъчваш тялото ви“ – казва му тя, – „но душата ми остава невредима“.

Християните, присъствали на мъченичеството и смъртта на Агата, отнасят с почит тялото й и го помазват с благовония и елей, според тогавашния обичай. След това с голямо уважение го полагат в каменен ковчег, който и до днес е обект на почит в Катания. Изворите разказват, че когато наближава времето да бъде затворена гробницата, се приближава едно момче, облечено в бяла коприна и следвано от други седем момчета. При главата на девицата то поставя мраморна плочка, която днес е скъпоценна реликва, пазена в църквата „Света Агата“ в Катания. На нея има надпис на латински: „M. S. S. H. D. E. P. L.“, което означава: „Свята и благочестива душа, чест за Бога и освобождение за отечеството“. Този надпис, наречен още „Възхвалата на Ангела“, е синтез на дистойнствата на Светата Девица от Катания и също така тържествено обещание за закрила на този град.