26 януари – Св. Св. Тимотей и Тит, Епископи (Възпоминание)

Светите Тимотей и Тит са сред най-верните ученици и последователи на Свети Апостол Павел.

Тимотей е роден в Листра (Мала Азия). Син е на езичник и вярваща еврейка. Възпитан е в познание на Светите Писания. Кръстен е от Павел, който го взема за свой спътник по време на Второто си мисионерско пътуване (Деян. 16-20). Апостолът му поверява важни мисии сред християнските общности в Солун и Коринт. Тимотей е ръкоположен от Павел за пръв Епископ на Ефес (Мала Азия). До него са адресирани две от Павловите Послания, включени в Новия Завет на Библията.

Тит произхожда от езическо семейство и приема християнството благодарение на Свети Павел, с когото го свързва искрено приятелство. Придружава своя учител в пътуванията му, включително в Йерусалим. Често е изпращан от него при различни християнски общности. Павел го определя за Епископ на остров Крит. Посланието на Апостола до него, съдържащо ценни пасторални съвети, е част от Новия Завет на Библията.

 

Проф. Джанкарло Бигуцци. Тимотей, секретар и духовен наследник на Павел

(Prof. Giancarlo Biguzzi. Timoteo, segretario ed erede spirituale di Paolo)

… Добре известно е онова, което Павел казва и прави в Листра по време на Първото си мисионерско пътуване (ср. Деян. 14, 6-21). Но Апостолът преминава през Листра и в началото на Второто си мисионерско пътуване, придружен от Сила (наречен Силуан в Посланията на Павел), и тогава се появява фигурата на Тимотей – личност, която е добре да познаваме по-добре: „Павел пристигна в Листра, където имаше един ученик на име Тимотей, син на една жена, която беше повярвала, и на баща елин“ и т. н. (Деян. 16, 1).

Текстът на Лука ни помага за разберем, че за разлика от бащата „елин“, т. е. езичник, по време на Второто пътуване на Павел Тимотей и майка му вече са били вярващи. Това вероятно е станало благодарение на Павел и Варнава при Първото им мисионерско пътуване. Става така, че, тъй като вече си е създал добро име, Тимотей се присъединява към Павел като негов спътник и съратник: „… Той имаше добро име между братята в Листра и Икония. Него Павел поиска да вземе със себе си“ (Деян. 16, 2-3).

Според Книгата Деяния, тримата мисионери прекосяват Анатолийския полуостров (дн. Анадола) в посока Егейско море и стигат до Троада. От Троада тримата преминават в Македония, където основават Църквите във Филипи, Солун, Верея, както и в Коринт (Деян. 16-18).

Пак според Деянията, Тимотей следва Павел и в Третото му пътуване; вярно е също, че от Ефес Апостолът го изпраща на мисия в Македония, малко преди вълнението на майсторите на сребърни изделия в града (Деян. 19, 22). След това заминава с Павел и делегатите на Църквите от Коринт за Йерусалим (Деян. 20, 4), за да предадат събраните парични средства на Църквата – Майка (Рим. 15, 25-28).

Двете Послания, адресирани до Тимотей, които, заедно с това до Тит, образуват групата на „Пасторалните Послания“, са още по-богати на информация за Тимотей: от тях можем да възстановим почти изцяло биографията му и да направим негов негов доста точен и пълен психологически и апостолски портрет.

Казаното за личността на Тимотей в двете Послания до него ни го представя в шест насоки:

1. Семейството и детството на Тимотей. Второто Послание до Тимотей ни съобщава името на майката на Тимотей (Евника) и на баба му (Лоида), и говори за вярата на тези две жени (1, 5), от които той още от малък е бил научен да познава Светите Писания (3, 14-15).

2. Въведение във вярата, получена от Павел. Авторът непрекъснато подчертава, че Тимотей е бил слушател на Павел: „Имай за образец здравите думи, които си чул от мен“ (2 Тим. 1, 13; също и 2, 2). В 1 Тимотей 3, 10-11 се казва, че освен учението на Павел, Тимотей е опознал и неговия начин на живот, апостолските му планове, а след това – и неговата вяра, търпение, любов, способността му да устоява, преследванията и страданията му. Преследванията и страданията се идентифицират безспорно с преживяното от Павел в Антиохия Писидийска, Икония и Листра, т. е. по време на Първото му мисионерско пътуване, разказано пак в Деяния 13, 50-14, 20. От това става ясно, че, бидейки свидетел отблизо на всичко това, Тимотей го преживява като решителен опит, аналогичен с опита на Павел от Дамаск.

3. Апостолско призвание чрез пророчество. Авторът припомня два пъти пророчествата за Тимотей: „… Съгласно по-раншните за тебе пророчества“ (1 Тим. 1, 18; ср. и 4, 14).

Вероятно в Листра един или повече пророци са издигали глас в молитвеното събрание, говорейки за мисията на Тимотей, както е станало в Антиохия Сирийска с Варнава и Павел (Деян. 13, 2). Между другото, както в Антиохия, така и в Листра, се е извършило ръкополагане: върху Тимотей полага ръце сам Павел („Напомням ти да разпалиш Божия дар, който е в тебе чрез моето ръковъзлагане“ (2 Тим. 1, 6), както и на колегията на презвитерите („Не занемарявай дарбата, която е в тебе и ти бе дадена чрез пророчество с възлагане върху тебе на ръцете на свещенството“ (1 Тим. 4, 14).

4. Лични трудности в изпълнението на служението. Авторът познава и говори за трудностите, с които Тимотей се е сблъскал в апостолската си работа, и дава за това неочаквана информация. Говори за сълзите на Тимотей (2 Тим. 1, 4), за здравословните му проблеми (1 Тим. 5, 23: „Не пий вече само вода, но употребявай и малко вино, поради стомаха си и честите си боледувания“), за срамежливостта му, най-добрият лек срещу което е ръкоположението, получено още в самото начало (2 Тим. 1, 6-7). Най-много от всичко обаче изненадва това, че според Автора Павел познава и говори за истински морални кризи на своя сътрудник, който изглежда е бил потискан от младежки страсти (2 Тим. 2, 22), склонен е бил към гняв (1 Тим. 5, 1; 2 Тим. 2, 22-25), нуждаел се е от духовно и апостолско съзряване (1 Тим. 4, 15). Най-накрая, при изпълнението на своята мисия Тимотей не е бил много уважаван и приеман от някои поради младежката си възраст (1 Тим. 4, 12).

5. Много близките му отношения с Павел. Павел се моли денем и нощем за своя сътрудник, спомня си със сълзи за него и желае горещо да го види отново, знаейки, че като го види, ще се изпълни с радост (2 Тим. 1, 3-14). След това, в предписанията от Посланията до Тимотей той е наречен с любов „истинско чедо във вярата“ и „възлюбено чедо“ (1 Тим. 1, 2; 2 Тим. 1, 2): определен е за „чедо“ на Павел с термини, които, както в случая с Онисим (Филимон 10), говорят за ролята, която Павел е играл в обръщането на Тимотей и в неговото Кръщение. Сърдечните обръщения, като: „сине Тимотей“, „Божи човече“, „о, Тимотей“ (1 Тим. 1, 18; 6, 11; 6, 20), „сине мой“ (2 Тим. 2, 1), представят отношенията между Павел и Тимотей като „духовно синовство“, изпълнено с особена нежност.

6. Разпоредби и съвети на Павел. Съветите, дадени на Тимотей, са свързани с ежедневни проблеми, и въпреки това създават представа за близкото, ревностно сътрудничество и за безрезервната вярност на Тимотей спрямо Павел: в Първото си Послание Павел моли Тимотей да остане в Ефес, за да се противопостави на неправилните учения (1 Тим. 1, 3), като му обещава да дойде при него колкото се може по-скоро (3, 14; 4, 13). Във Второто Послание пък Тимотей трябва да отиде при Павел (4, 9), вероятно в Рим (1, 7) и това трябва да стане през зимата (4, 21), като вземе със себе си Марко (4, 11) и свърши нещо лично за него в Троада, в дома на Карп: „Когато дойдеш, донеси наметката, която оставих в Троада у Карп, и книгите, особено пергаментовите“ (2 Тим. 4, 13).

- Тимотей, постоянен и верен секретар на Павел

Познанията ни за Тимотей се обогатяват и от текстовете в безспорно автентичните Послания на Павел.

Първото, което трябва да отбележим, е, че Павел описва отношенията си с Тимотей с думи, по-различни от онези, които използва например за Тит или Аполос. Павел „моли учтиво“ Тит да отиде в Коринт, или да завърши събирането на пожертвования (2 Кор. 8, 6; 12, 18). А щом Тит е трябвало да реши по своя воля дали да замине (2 Кор. 8, 16-17), това, означава, че е бил свободен да реши и да не заминава. Същото се отнася и до Аполос, помолен от Павел да отиде също в Коринт: „… Аз го молих много да дойде с братята при вас, но навярно не е било воля Божия да дойде сега“ (1 Кор. 16, 12). За Тимотей обаче Павел казва постоянно, че го изпраща: в Солун, във Филипи, в Коринт (1 Сол. 3, 2; Филип. 2, 19; 1 Кор. 4, 17), и от контекста не личи Тимотей да е можел да не се съгласи или да откаже, както са можели да правят Тит и Аполос. Тит и Аполос, следователно, са били колеги на Павел, тоест автономни и независими мисионери, които са сътрудничали на Павел само в определени случаи, докато от Листра насетне Тимотей е бил постоянен сътрудник на Апостола: бил е винаги до него и на негово разположение.

- Тимотей – съ-подател и съавтор на Павловите Послания

В Павловите Послания виждаме Тимотей до Павел в три важни роли. Първата и втората са описани в Деянията: наред с Павел и Силуан, и Тимотей участва в основаването на Църкви (2 Кор. 1, 19). На второ място, той бива изпращан на мисии в Солун, Коринт и Филипи (1 Сол. 3, 2.6; 1  Кор. 4, 17 и 16, 10; Филип. 2, 19).

От особена важност обаче е третата му роля: Тимотей е съ-подател на поне 6 Послания на Павел, и по-точно: на двете Послания до солуняни, на Второто до коринтяни, на Посланията до филипяни, до колосяни и до Филимон. „Съ-подател“ е онзи, чието име Павел поставя до своето в началото на Посланията си, например, когато пише: „Павел и Тимотей до светиите, които са във Филипи, и т. н.“ Обикновено се казва, че Павел поставя името и на други податели, освен своето, за да придаде на Посланията си по-голяма църковна стойност, но може би не само това е причината. Най-вероятно Павел не е съставял Посланията си в пълна самота, както се опитва да ни внуши една разпространена и до известна степен романтична представа за него. По-скоро той е говорел за тях и е изработвал съдържанието им заедно със своите сътрудници. Затова „съ-подател“ означава в известен смисъл и „съавтор“.

И не само това. В Павловите Послания Тимотей е главният съ-подател, не само защото това е отбелязано поне 6 пъти, а и защото всички Павлови Послания с отбелязан съ-подател са 7: и то, защото седмото Послание – Първото Послание до коринтяни, в което съ-подател е Состен, не е могло да има Тимотей за съ-подател, понеже според текста на това Послание тогава той е бил на път (1 Кор. 4, 17; 16, 10). Освен това, Тимотей е първият от един екип от осем сътрудници, които изпращат поздрави в Посланието до римляните (16, 21): в това Послание липсват съ-податели, понеже общността в Рим не е била създадена от Павел, и затова Павел поема от свое лице цялата отговорност за написаното. Както Посланието до римляни, така и това до галатяни е „трудно“, затова Павел споменава там като съ-податели своите анонимни сътрудници („Павел Апостол и т. н., и всички братя, които са с мен, до Църквите в Галатия и т. н.“). Сред тях можем спокойно да поставим и Тимотей, без да сме далеч от истината.

Колкото и парадоксално да звучи, бихме могли да кажем, че Посланията на Павел са и Послания на Тимотей.

 

- Тимотей: второто лице в движението, чието начало поставя Павел

Както става ясно, значението на Тимотей за ранното християнство е било огромно, и фигурата му никак не е била второстепенна, както обикновено се мисли за него.

Новият Завет съдържа имената на стотина души, които са имали връзка с Павел. От тях около 50-тима са били сътрудници и съратници на Апостола в мисионерската му дейност, макар и да са наричани по различен начин. Използваните термини са: „брат“, „апостол“, „служител“, „съслужител“, „господарка“ (също „благодетел“, „сътрудник“, „съратник“ и т. н.). Но сред всички тях без съмнение най-близък на Апостола е бил Тимотей. Не е случайно, че според Пасторалните Послания именно на него Павел поверява своето завещание (2 Тим. 4, 6-8) и на него предава депозита на вярата (1 Тим. 6, 20; 2 Тим. 1, 14), в качеството му на най-доверен сътрудник и духовен наследник.

По-близък до Апостола приживе от всеки друг и негов наследник в ръководството на огромното му апостолско дело, Тимотей трябва да бъде смятан за „второто лице“ в движението на Павел и един от най-важните хора в трудния преход от апостолската към следапостолската епоха. С две думи: той е бил един малък гигант.

- Тимотей, Епископ на Ефес

Евсевий Кесарийски, автор на първата История на Църквата по времето на Константин (нач. IV в.) и Отците от Халкедонския Събор (451 г.) смятат да пръв Епископ на Ефес сътрудника на Павел на име Тимотей. Редно е да се запитаме доколко е вярно това твърдение.

Свидетелствата за Тимотей са относително изобилни, тъй като е споменат в Новия Завет цели 24 пъти. От Евангелистите, например, само Йоан е споменаван толкова често, докато името на Матей се споменава само 5 пъти, на Марко – 8 пъти, а на Лука – едва 3 пъти. Тимотей е родом от Ликаония (в дн. Централна Турция), вероятно в град Листра. Баща му е бил езичник, но Тимотей е роден от смесен брак: майка му е била юдейка. Може би не е била много ревностна като юдейка, след като се е омъжила за езичник и освен това не е обрязала сина си според юдейския обичай, който по онова време определя по майчина линия дали някой е евреин. Тези информации откриваме в Деянията на Апостолите (Деян. 16, 1-3); но друг новозаветен текст ни представя по-различно образа на майка му. 2 Тимотей 1, 5 казва, че майка му Евника и баба му Лоида са въвели Тимотей в познанието на Писанието още в детството му. Поради всичко това можем да мислим, че както и днес се случва често в семействата, където само един от съпрузите е вярващ, майката на Тимотей е избрала линията на гъвкавост, но без да се предава.

И тримата: майка, баба и син, приемат християнската вяра, но не знаем при какви обстоятелства. Може би ги е евангелизирал Павел: той многократно говори за Тимотей като за свой „син“, за син „в Господа“, за „истински син“, „възлюбен“, „верен“. Тези думи в Посланията на Павел са свързани с Кръщението. след това, по време на Литургия, вероятно някой пророк е издигнал глас и е посочил Тимотей като определен за някаква отговорност. Затова върху него е извършено ръкоположение (1 Тим. 1, 18; 4, 14; 2 Тим. 1, 6) и той е трябвало да се отдаде на евангелизиране на градовете в района: Листра, Дервия и Икония, където, както казва Книгата Деяния, бил познаван и уважаван. Става така, че тамошните Църкви го препоръчват на Павел, когато той минава оттам по време на Второто си мисионерско пътуване. Павел, който вече има спътник – Сила (или Силуан), взема и него със себе си и заедно с двамата си сътрудници основава Църквите във Филипи, Солун и Верея в Македония (т. е. в Северна Гърция), и в Коринт в Ахея (в Южна Гърция).

Не е възможно да проследим тук всички детайли на делото на Тимотей като сътрудник на Павел. Трябва обаче да отбележим, че преди да отиде в Коринт, Павел го изпраща от Атина в Солун, със задачата да сплоти във вярата тамошната общност и да му изпрати актуална информация. Макар и млад, Тимотей се справя отлично (1 Сол. 3, 2.6). Затова по-късно, по време на Третото си мисионерско пътуване, Павел го изпраща от Ефес в Коринт с особено деликатна и трудна мисия. Този път Тимотей не е на нужната висота и се налага Павел да изпрати там един свой по-енергичен сътрудник – Тит (1 Кор. 4, 17; 16, 10). Тимотей обаче си запазва пълното доверие на Павел, след като Апостолът го споменава като свой съ-подател във Второто Послание до коринтяни и в Посланията до филипяни, до колосяни и до Филимон, както е направил преди в Първото и Второто Послание до солуняни.

Що се отнася до това, че Тимотей е бил „Епископ“ на Ефес, текстът от Новия Завет, който може да потвърди това, е 1 Тимотей 1, 3. При обстоятелства, за които може много да се спори, без да се достигне до отговор, Павел се обръща към Тимотей, като му пише: „Както на тръгване те молих да останеш в Ефес, така и сега те моля да поръчаш на някои да не проповядват друго учение, нито да се занимават с басни и безкрайни родословия …“ В двете му Послания до Тимотей много са съветите и разпоредбите, които Павел изпраща на своя уважаван сътрудник и заместник (вторият път прави това от затвора си в Рим (2 Тим. 1, 17). Това, че Павел обвързва управлението на общността в Ефес ни кара да мислим, че именно Тимотей е бил първият „Епископ“ на Ефес. Сама по себе си титлата „Епископ“ по времето на Павел и Тимотей би била анахронизъм, защото е използвана за първи път 50-тина години по-късно, в началото на II в., от Игнатий Антиохийски. Затова е трудно да се прецени доколко е „епископска“ задачата да управлява Църквата, която Павел поверява на своя сътрудник, и в какъв смисъл и степен Тимотей е бил или не е бил пръв Епископ на Ефес.

Дългият път на Тимотей от Листра до Молизе

- Термоли: Асоциацията „Етерия“

Със съответните различия, Термоли ще направи в Молизе нещо, аналогично на онова, което вече от десетина години Асоциацията „Етерия“ прави в Ефес и Тарс, в Турция. Всяка четна година „Етерия“ събира няколко десетки учени на симпозиум в Ефес, посветен на писанията на Йоан, а всяка нечетна година – в Тарс, свързан с Посланията на Павел. Актите на тези симпозиуми се публикуват редовно и вече достигат 15 тома.

И в Термоли, градче на адриатическо море, в близост до река Гаргано и до островите Тремити, от 1 до 3 септември 1997 г. се проведе първият подобен симпозиум, който не остана единствен, а такъв се провежда вече веднъж на всеки пет години. Обект на тези изследвания е комплексът от три кратки Павлови Послания – две до Тимотей и едно до Тит, наричани „Пасторални Послания“.

Определението „Пасторално“ е било дадено за първи път само на Първото Послание до Тимотей от един немски учен – Б. Н. Бердот (1703), а след това се разпростира и над трите Послания – прави го друг немец – П. Антон (1753). Това определение бива прието, защото съдържанието и на трите Послания е много по-малко богословско и спекулативно, отколкото Послания като това до галатяни, до римляни, до коринтяни, а е по-скоро апостолско – пасторално, тъй като и трите Послания дават правила за ръководенето на една християнска общност, как да се избират служителите и също как да се реагира на учения, различни от това на Църквата.

- Мощите на Тимотей от Ефес в Константинопол през 356 г.

Изборът на трите Пасторални Послания като обект за изследване на срещите в Термоли веднъж на пет години се дължи на факта, че Тимотей има много повече общо с Термоли освен началната си буква „Т“. От векове в параклиса на епископския дворец в Термоли, в красив сребърен реликварий, се пази черепът (с изключение на долната челюст) на Тимотей.

На скептиците, които биха запитали как така мощите на сътрудника на Павел са стигнали до Термоли, отговор дават разкопките в криптата на Катедралата през 1945 г., когато се извършват укрепителни работи. Тогава под подовата настилка е открита мраморна плоча, която съобщава нещо дотогава неизвестно.

Под плочата са намерени останки на възрастен мъж. Липсва черепът, но пък е открита долна челюст, която по-късно се оказва липсващата челюст на черепа, пазен в епископския дворец. Според надписа на мраморната плоча, през 1239 г. Епископът на Термоли Стефан и Капитулът на Катедралата скриват там мощите на „блажения Тимотей, ученик на Апостол Павел“.

Макар да е вярно, че 1239 г. е много отдалечена от времета на Павел, бихме могли да реконструираме традицията, свързана с Тимотей. На 11 май 330 г. император Константин освещава Новия Рим, наречен на негово име Константинопол. Продължавайки делото на баща си, синът му Констанций отнема от църквата в Ефес мощите на Тимотей и ги поставя под олтара на църквата „Светите Апостоли“ в Константинопол, до тези на Свети Андрей и Свети Лука, както ни съобщава Епифаний от Саламин (ae 403; c.f. Index discipulorum, 117, 12). Това става около 356 г.

- От Константинопол до Термоли по време на IV Кръстоносен поход

Мощите на Тимотей са почитани в Константинопол векове наред, тъй като поклонниците ги поставят сред нещата, които трябва да бъдат видени в града до 1203 г. През 1204 г. печално известният IV Кръстоносен поход, който вместо да донесе освобождение от мюсюлманите на Светия Гроб в Йерусалим, води до разграбване на Константинопол – християнски град и столица. През следващата година е документирано посегателство срещу мощите на Тимотей, след което в Константинопол за тях не се споменава повече.

Между 1204 и 1239 г. (когато Епископът на Термоли Стефан скрива мощите под пода на Катедралата) минават няколко десетки години, през които мощите пристигат в Термоли като военна плячка, направен е опит те да бъдат изложени за почит пред народа, става ясно, че някой би искал да си ги върне или да ги отнеме, и е взето решение те да бъдат скрити.

Така мощите са предпазени от нападения на турците или на атаки отКонстантинопол или от друг съпернически град, но понеже в Термоли култът към тях не е успял да се наложи, те изпадат в пълна забрава и от народа, и от клира чак до щастливото им откриване на 11 май 1945 г. (в деня на освещаването на Константинопол през 330 г.!).

-  Всичко започва в Листра

Според Деянията на Апостолите, в Листра Писидийска Тимотей свързва живота си с този на Павел (Деян. 14, 1-3), а според надписа, открит на 11 май 1945 г., мощите му се съхраняват в Долен Молизе.

Вероятността тези мощи да са автентични зависи от първия гроб на Тимотей – в Ефес. Ако от края на първия християнски век до основаването на Константинопол Тимотей наистина е почивал в Ефес, в този гроб, тогава е напълно възможно и вероятно днес Термоли да пази тялото му. Макар да е трудно това да се докаже стопроцентово, все пак е справедливо и оправдано на всеки пет години там да се провежда научен конгрес, посветен на Тимотей и на Посланията, адресирани до него.

Асоциацията „Етерия“ и Епархията на Термоли заслужават голяма похвала, тъй като във време, когато във всичко се търси полза на всяка цена, те изразходват средства и енергия за културни инициативи, и в частност – подпомагат изследването на библейски текстове – на Павел и на Йоан, изваждайки ги от строго научната рамка. Внимателният читател ще оцени по заслуга онези, които по този начин се борят срещу течението.