РИМСКИТЕ ПЪРВОСВЕЩЕНИЦИ: 47. СВЕТИ СИМПЛИЦИЙ, Папа

Свети Симплиций е роден в град Тиволи в Лациум, близо до Рим. Син е на Кастин. На 3 март 468 г. римският клир го избира за наследник на починалия Папа Хиларий. Заема Престола на Свети Петър във време, когато Западната Римска империя е на прага на гибелта си. Държавните дела тогава фактически са в ръцете на пълководеца Рицимер, германец по произход.

Когато слабият император Антемий (467-472) се опитва да му се противопостави, Рицимер превзема и разграбва през 472 г. изтощения от глад и чума Рим, убива Антемий и възцарява сенатора Олибрий. Същата година той, заедно с новия император, стават жертва на епидемия. През 476 г. вождът на германците херули Одоакър сваля от трона малолетния император Ромул Август (наречен Августул) (475-476) и със съгласието на римския Сенат се провъзгласява за крал на Италия.

 

Томас Коул. Гибелта на Западната Римска империя. 1836

Томас Коул. Гибелта на Западната Римска империя. 1836

Това е историческият край на Западната Римска империя, санкциониран от източноримския император Зенон (474-491), признал властта на Одоакър. Макар да е арианин, кралят се отнася с респект към Римската Църква и нейният предстоятел; не променя също почти нищо в дотогавашните институции и структури. Римският Епископ остава върховен авторитет за римското население в Европа в условията на разруха на традиционната държавна организация.

 

Базилика "Санто Стефано Ротондо"

Базилика "Санто Стефано Ротондо"

Папа Симплиций защитава енергично решенията на IV Вселенски Събор в Халкедон срещу атаките на монофизитите, придобиващи все по-силни позиции и влияние в Източноримската империя (Византия). През 476 г. на престола в Константинопол се възкачва узурпаторът Василиск, отстранил временно законния  император Зенон. Привърженик на монофизитите, той издига за Патриарси на Александрия и Антиохия техните водачи Тимотей Елур и Петър Фул, и изготвя едикт за отричане от халкедонското учение, който трябва да бъде подписан от всички Епископи. Константинополският Патриарх Акакий (471-488), който клони към монофизитството, се въздържа да го направи единствено поради страх от народа, подкрепящ халкедонските догми и техните защитници – монасите.

 

 Базиликата "Санта Бибиана" в Рим

Базиликата "Санта Бибиана" в Рим

Свети Симплиций се намесва енергично с целия си авторитет на Първосвещеник, за да защити чистотата на вярата и преследваните й привърженици на Изток. Затова, когато през 477 г. си връща трона в Константинопол, император Зенон бърза да увери Папата в своята ортодоксалност, изпращайки му писмено изповедание на вярата си, и отстранявайки Патриарсите монофизити в Александрия и Антиохия.

Въпреки усилията на Симплиций, монофизитите преминават в настъпление и накрая успяват да привлекат окончателно на своя страна императора и Патриарх Акакий. Предводителят им Петър Монг, претендент за Патриарх на Александрия, пристига в Константинопол и там заедно с Акакий изработва формула на съглашение, която е утвърдена през 482 г. от император Зенон под името „Енотикон“. Същевременно се настоява Папа Симплиций да оттегли подкрепата си за законния Патриарх Йоан Талайа и да признае Петър Монг за глава на Александрийската Църква. Папата отхвърля всички тези искания и се опитва да убеди Акакий да остане верен на вярата на Църквата, но умира, докато спорът с Константинопол се задълбочава.

На Запад Симплиций разгръща активна пасторална дейност, за да не позволи на злощастните политически събития да навредят на църковния живот. В Испания утвърждава за свой викарий Епископът на Севиля, който да бди за съхраняването на вътрешното единство на местната Църква. Защитава и прерогативите на Светия Престол в Италия срещу някои неправомерни действия на влиятелния Епископ на Равена. Организира римския клир за регулярното отслужване на тайнствата Кръщение и Покаяние. В Рим построява четири църкви, сред които са Базиликите „Санто Стефано Ротондо“ на хълма Целий и Базиликата „Санта Бибиана“.

Свети Симплиций умира на 10 март 483 г. и е потребан в предверието на Базиликата „Свети Петър“ на Ватиканския хълм в Рим. По-късно мощите му са пренесени във вътрешността на църквата и днес са изгубени. Литургичното му възпоминание е на 10 март.