25 декември – РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО (Тържество)

Четива:

Литургия в Навечерието: Исаия 62, 1-5; Псалм 88; Деяния 13, 16-17.22-25; Матей 1, 1-25

Литургия на Бдението: Исаия 9, 1-3.5-6; Псалм 95; Тит 2, 11-14; Лука 2, 1-14

Литургия през деня (I): Исаия 62, 11-12; Псалм 96; Тит 3, 4-7; Лука 2, 15-20

Литургия през деня (II): Исаия 52, 7-10; Псалм 97; Евреи 1, 1-6; Йоан 1, 1-18

Проповед на Папа Бенедикт XVI по време на Светата Литургия на Бдението за Рождество Христово – 24 декември 2005 г.

„Господ Ми каза: „Син Мой си Ти, Аз днес Те родих“. С тези думи на Втория Псалм Църквата започва Светата Литургия на Рождественското Бдение, с която честваме Раждането на нашия Изкупител Исус Христос във Витлеемския обор. Някога този Псалм е бил част от ритуала за коронацията на юдейските царе. Поради своето избраничество, народът на Израил се е чувствал по особен начин Божи син, осиновен от Бога. Тъй като царят е бил персонификация на народа, неговата интронизация се е преживявала като тържествен акт на осиновяване от страна на Бога. Във Витлеемската нощ тези думи, които всъщност са били по-скоро израз на надежда, отколкото са отразявали настоящата реалност, придобиват нов и неочакван смисъл. Детето в яслата е наистина Божи Син. Бог не е вечна самота, а е цъкъл на любовта, изразен чрез взаимно отдаване, чрез взаимно даряване. Той е Отец, Син и Свети Дух.

Нещо повече: в Исус Христос, Сина Божи, Сам Бог става Човек. На Него Отецът казва: „Син Мой си Ти“. Вечното „днес“ на Бога слиза в ефимерното „днес“ на света и включва нашето „днес“ във вечното „днес“ на Бога. Бог е толкова велик, че може да стане малък. Бог е толкова могъщ, че може да стане слаб и да дойде при нас като беззащитно дете, за да можем да Го обикнем. Бог е толкова добър, че се отказва от божествения Си блясък и слиза в обора, за да можем да Го намерим и така добротата Му да ни докосне, да ни се даде и да продължи да действа чрез нас. Това е Рождество: „Мой Син си Ти, Аз днес Те родих“. Бог става един от нас, за да можем ние да бъдем с Него, да станем подобни на Него. Избира за Свой знак Детето в яслата: Той е такъв. По този начин се учим да Го познаваме. И до всяко дете, дори върху още нероденото, достига по нещо от лъча на това „днес“, на близостта на Бога, Когото трябва да обичаме и на Когото трябва да се покорим.

Да чуем още едно слово от Литургията на тази Свята Нощ, този път от Книгата на пророк Исаия: „Върху живеещите в страната на смъртната сянка ще блесне светлина“ (Ис. 9, 2). Думата „светлина“ изпълва цялата Литургия. За нея се говори отново в откъса от Посланието на Свети Павел до Тит: „Яви се Божията благодат“ (Тит 2, 11). Изразът „яви се“ принадлежи на гръцкия език и в този контекст изразява същото, което еврейският език предава с израза „блесна светлина“. „Явяването“ – „епифанията“, е изливане на божествената светлина над изпълнения с мрак и неразрешими проблеми свят. Където се явява Божията слава, там в света заблестява светлина. „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“, ни казва Свети Йоан (1 Йоан 1, 5). Светлината е източник на живот.

Но светлината означава преди всичко познание, означава истина, за разлика от тъмнината на лъжата и на невежеството. Така светлината ни помага да живеем, показва ни пътя. Освен това светлината, тъй като дава топлина, означава и любов. А където има любов, в света блести светлина; където има омраза, светът е в мрак. Да, във Витлеемския обор се появява великата светлина, така очаквана от света. В Това Дете, лежащо в обора, Бог разкрива Своята слава – славата в любовта, която дарява себе си и се лишава от всяко величие, за да ни поведе по пътя на любовта. Витлеемската светлина никога няма да угасне. През вековете тя е докосвала мъже и жени, „обличала ги е в светлина“. Където е покълвала вярата в Това Дете, там е разцъфтявала и любовта – добротата към другите, грижовното внимание към слабите и страдащите, благодатта на прошката. Тръгнал от Витлеем, пътят на светлината, на любовта, на истината прекосява вековете. Ако погледнем Светците – от Павел и Августин до Свети Франциск и Свети Доминик, от Франциск Ксаверий и Тереза от Авила до Майка Тереза от Калкута – виждаме това течение на добротата, този път на светлината, който отново и отново се възпламенява в тайната на Витлеем, в Този Бог, Станал Дете. На насилието на този свят Бог противопоставя в Това Дете Своята любов, и ни зове да следваме Детето.

Заедно с Рождественското дърво, нашите австрийски приятели ни донесоха и едно малко пламъче, запалено във Витлеем, за да ни кажат: истинската тайна на Рождество е вътрешният блясък, който идва от Това Дете. Да позволим този вътрешен блясък да се предаде и на нас, да запали в сърцата ни пламъчето на Божията доброта; да отнесем всички чрез нашата любов светлина на света! Да не позволяваме този блестящ пламък да угасне поради студените течения на нашето време! Да го пазим и да го даряваме на другите! В тази нощ, в която гледаме към Витлеем, искаме да се помолим по особен начин за родното място на нашия Изкупител и за хората, които живеят и страдат там. Искаме да се помолим за мир в Светата Земя: Погледни, Господи, този кът на земята, който, като Твоя родина, Ти е особено скъп! Стори да заблести там Твоята светлина! Стори там да настъпи мир!

С термина „мир“ достигаме до третата ключова дума в Литургията през тази Свята Нощ. Младенецът, възвестен от Исаия, е наречен от него „Княз на мира“. За царството Му се казва: „Мирът няма да има край“. На пастирите се възвестява в Евангелието „Божията слава във висините“ и „мир на земята“… Едно време четяхме: „…на човеците с добра воля“; в новия превод се казва: „…на човеците, обичани от Него“. Какво означава тази промяна? Нима добрата воля е загубила значението си? По-правилно е да се запитаме: Кои са хората, обичани от Бога, и защо са обичани от Него? Нима Бог прави разлика между хората? Нима Той обича само някои, а други оставя на собствените им сили? Евангелието отговаря на тези въпроси, като посочва някои конкретни хора, обичани от Бога. Те са отделни личности – Мария, Йосиф, Елисавета, Захария, Симеон, Анна и т. н. Но има и групи хора: пастирите и мъдреците от Изтока, така наречените царе-влъхви. Нека се спрем тази вечер на пастирите. Какви хора са те? В тогавашното общество пастирите са били презирани; смятани са били за недостойни за доверие и не им е било разрешено да свидетелстват в съдилищата. Но какви са били те в действителност? Със сигурност не са били велики светци, ако под „светци“ разбираме героични личности. Били са прости хора. Евангелието обаче разкрива една тяхна характеристика, която по-късно в думите на Исус ще придобие важно значение: те са били бдящи хора. Това, на първо място, се изразява външно: през нощта те се бдели над овцете си. Но има и по-дълбок смисъл: сърцата им са били отворени. По някакъв начин, дълбоко в себе си, те са очаквали Него. Бдителността им е означавала готовност – готовност за слушане, готовност да поемат на път. Било е очакване на светлината, която да им посочи пътя. А Бог желае именно това. Той обича всички, защото всички са Негови създания. Но някои хора затварят душите си за Него; любовта Му не намира достъп до тях. Те си мислят, че не се нуждаят от Бога; не Го искат. Други, които може би в морален план са окаяни грешници, обаче страдат поради това. Те очакват Бога. Знаят, че им е нужна Неговата доброта, макар да нямат ясна представа за нея. В душите им, отворени в очакване, може да влезе Божията светлина, а заедно с нея – и мирът. Бог търси хора, които да носят и да предават на другите Неговия мир. Да Му се молим да направи така, че да не намира сърцата ни затворени. Да се стремим да бъдем активни носители на Неговия мир именно в нашето време.

Сред християните думата „мир“ придобива освен това много особено значение: тя става име, с което се обозначава Евхаристията. В нея присъства Христовият мир. Чрез всички места, където се отслужва Евхаристията, една мрежа на мира се простира над целия свят. Общностите, събрани около Евхаристията, образуват царството на мира, обширно като света. Когато отслужваме Евхаристията, ние се намираме във Витлеем, в „дома на хляба“. Христос се дарява на нас и ни дарява Своя мир. Дарява ни го, за да носим светлината на мира в сърцата си и да я предаваме на другите, за да станем миротворци и така да допринасяме за мира в света. Затова да се молим: Господи, изпълни обещанието Си! Стори там, където има несъгласие, да се роди мирът! Стори любовта да изгрее там, където царува омразата! Стори да заблести светлина там, където господства мракът! Стори да станем носители на Твоя мир! Амин.