РИМСКИТЕ ПЪРВОСВЕЩЕНИЦИ: 44. СВЕТИ СИКСТ III, Папа

Преди да заеме Папския престол, римлянинът Сикст е висш духовник и една от най-влиятелните личности във Вечния град. Поради това представители на пелагианствотоа се опитват да го привлекат на своя страна, но Свети Августин, с когото той поддържа кореспонденция, му помага да разбере опасността от тази ерес. Избран е за Римски Епископ под името Сикст III на 31 август 432 г. Води борба с пелагианите и несторианите, утвърждава Актите на Третия Вселенски Събор в Ефес, осъдил тези учения. Защитава правата на Светия Престол над Църквата в Илирия, оспорвани от Константинополския Патриарх Прокъл. Благодарение на усилията му, Архиепископът на Солун остава Папски Викарий за Илирия.

Базиликата "Санта Мария Маджоре"

Базиликата "Санта Мария Маджоре"

Времето на понтификата му е сложно. До 437 г. Западната Империя е управлявана от регентката Гала Плацидия, майка на император Валентиниан III. Навършил пълнолетие, императорът се опитва да вземе властта в свои ръце, но на практика силната фигура в държавата е могъщият му пълководец Аеций, който полага героични усилия, за да сдържа натиска на различните германски племена и на хуните по границите. Междувременно вандалите превземат през 439 г. Картаген и превръщат града в столица на своето кралство в Северна Африка.

 

Базиликата "Санта Сабина" в Рим

Базиликата "Санта Сабина" в Рим

В Рим Папа Сикст III разгръща мащабна строителна и възстановителна дейност. Възобновява Либерианската Базилика и я посвещава в чест на решенията на Ефеския Събор на Блажена Дева Мария, Майка на Бога („Санта Мария Маджоре“). Реконструира също Базиликите „Свети Петър“ и „Сан Лоренцо фуори ле Мура“, където ще бъде погребан. Построява Баптистерия на Латеранската базилика и освещава новоизградената Базилика „Санта Сабина“ на Авентинския хълм. От литературното му творчество са запазени осем послания.

Умира на 19 август 440 г. Възпоминанието му е на 19 август.