23 декември – Четвърта Неделя на Адвента

Четива:
Михей 5, 1-4а
Псалм 79
Евреи 10, 5-10
Лука 1, 39-45

 

Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция в Аулата „Павел VI“ във Ватикана – 5 декември 2012 г.

Година на вярата. Бог разкрива „плана на Своето благоворение“

Скъпи братя и сестри,

В началото на своето послание до християните в Ефес (ср. 1, 3-14), апостол Павел отправя молитвен благослов към Бога, Отец на нашия Господ Исус Христос, който благослов ни въвежда в приживяването на Адвентното време в контекста на годината на вярата. Тема на този хвалебствен химн е Божият план за човека, описан с термини, изпълнени с радост, възхищение и благодарност като „план на благоволението“ (ст. 9), милосърдието и любовта.

Защо Апостолът отправя от дълбините на сърцето си този благослов? Защото гледа Божието действие в историята на спасението, чиято кулминация е във въплъщението, смъртта и възкресението на Исус, и съзерцава как небесният Отец ни е избрал още преди създаването на света, за да бъдем Негови осиновени чеда в Единородния Му Син Исус Христос (ср. Рим. 8, 14 сл.; Гал. 4, 4 сл.). Ние съществуваме още от вечността в разума на Бога, в един велик проект, който Бог е пазил в Себе Си и е решил да осъществи и да прояви „в пълнотата на времената“ (ср. Еф. 1, 10). Свети Павел ни помага да разберем, следователно, как цялото творение и в частност мъжът и жената, не е плод на случайността, а отговаря на плана на благоволението на вечния разум на Бога, който чрез творческата и изкупителна мощ на Своето Слово дава началото на света. Това последно твърдение ни напомня, че нашето призвание не е просто да съществуваме на света, да бъдем вписани в една история, нито само да бъдем Божии творения. То е нещо много по-велико: състои се в това, че ние сме избрани от Бога още преди сътворението на света в Неговия Син Исус Христос. В Него, следователно, ние съществуваме, така да се каже, още отвека. Бог ни съзерцава в Христос като Свои осиновени чеда. „Планът на Божието благоволение“, определен от Апостола и като „план на любовта“ (Еф. 1, 5), е наречен „тайна“ на Божията воля (ст. 9), скрит и сега проявен в Личността и делото на Христос. Божията инициатива изпреварва всеки човешки отговор: тази тайна е безкористен дар на Неговата любов, която ни обгръща и ни преобразява.

Но каква е крайната цел на този тайнствен план? Кое е главното в Божията воля? То е, казва ни Свети Павел, „да съедини всичко под един Глава – Христос“ (ст. 10). В този израз намираме една от главните формулировки в Новия Завет, която ни помага да разберем Божия план, Неговия проект на любовта за цялото човечество; една формулировка, от която през II век Свети Ириней Лионски прави ядро на своята христология: „съединяването“ на цялата действителност в Христа. Може би някой от вас си спомня формулата, използвана от Светия Папа Пий X при посвещаването на света на Пресветото Сърце Исусово: „Instaurare omnia in Christo“ – формула, свързана с този израз на Павел и който е също така девиз на този Свят Понтифекс.

Апостолът обаче говори по-точно за съединението на вселената в Христа, а това означава, че във великия план на сътворението и на историята Христос се издига като център на целия път на света, като ос, която крепи всичко – който привлича към Себе Си цялата действителност, за да преодолее разпиляването и ограниченията й, и да приведе всичко към пълнотата, пожелана от Бога (ср. Еф. 1, 23).

Този „план на благоволението“ не е останал, така да се каже, в мълчанието на Бога, във висините на Неговото Небе, но Той ни го е разкрил, като е влязъл във връзка с човека, на когото е открил не каквото и да е, а Себе Си. Той не ни е открил просто някакъв сбор истини, а ни е разкрил Сам Себе Си – дотам, че да стане един от нас, да се въплъти. Вторият Ватикански Събор казва в Догматичната Конституция „Dei Verbum“: „Бог пожела с цялата Си доброта и премъдрост да открие и даде да се познае тайната на Своята воля, посредством което чрез Христос, Въплътеното Слово, и в Светия Дух, хората получиха достъп до Отца и станаха участници в Божествената природа“ (n. 2). Бог не просто ни казва нещо, а ни разкрива Себе Си, привлича ни към Божествената Си природа така, че ние биваме включени в нея, обожествени. Бог разкрива Своя велик план на любовта, като влиза във връзка с човека, доближавайки се до него дотам, че Сам става Човек. Съборът продължава: „Невидимият Бог действително се обръща към хората като към Свои приятели (ср. Изх. 33, 11; Йоан 15, 14-15) и разговаря с тях (ср. Варух 3, 38), за да ги прикани и приеме в общение със себе Си“ (ibidem). Само със своя разум и способностите си човекът не би могъл да достигне до това така бляскаво откровение на Божията любов. Бог е, Който отваря Небето Си и се накланя, за да въведе човека в бездната на Своята любов.

Още Свети Павел пише на християните в Коринт: „Око не е виждало, ухо не е чувало и на човека на ум не е идвало това, което Бог е приготвил за онези, които Го обичат. А на нас Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии“ (1 Кор. 2, 9-10). А Свети Йоан Златоуст в една прочута своя страница, където коментира началото на Посланието до Ефесяни, ни кани да вкусим цялата красота на този „план на Божието благоволение“, открит ни в Христа, със следните думи: „Какво ти липсва? Станал си безсмъртен, станал си свободен, станал си син, станал си праведен, станал си брат, станал си сънаследник; с Христос царуваш, с Христос си прославен. Всичко ни е дарено – както е писано: „Как няма да ни подари с Него и всичко?“ (Рим. 8, 32). Твоят начатък (ср. 1 Кор. 15, 20.23) е обожаван от ангелите [ ... ]: какво, прочее, ти липсва?“ (PG 62, 11).

Това общение в Христа под действието на Светия Дух, предложено от Бога на хората в светлината на Откровението, не е нещо, което идва, за да заслони нашата човешка природа, а е осъществяване на най-дълбоките й стремежи, на онзи копнеж към безкрая и пълнотата, който битува в съкровените дълбини на човешкото същество и го отваря за щастието – не моментно и ограничено, а вечно. Свети Бонавентура от Баньореджо, говорейки за Бога, който се разкрива и ни говори чрез Писанията, за да ни отведе при Себе Си, казва следното: „Светото Писание е [ ... ] книгата, в която са написани думи за вечен живот, та не само да повярваме, но и да имаме вечния живот, в който ще виждаме Бога, ще Го обичаме и ще бъдат осъществени всички наши желания“ (Вreviloquium, Prol.; Opera omnia v, 201 s.). Накрая, Блаженият Папа Йоан Павел II ни припомня, че „Откровението поставя в историята една отправна точка, която човекът не може да пренебрегне, ако иска да достигне до разбирането на Божията тайна, която умът не може да изчерпа, а единствено да приеме чрез вярата“ (Enc. Fides et ratio, 14).

В тази перспектива: какво е, прочее, актът на вярата? Той е отговор на човека на Откровението на Бога, Който позволява да бъде познат, Който проявява плана на Своето благоволение. Той е, ако използваме един израз на Свети Августин, да се оставим да да ни обземе Истината, която е Бог – една Истина, която е Любов. Затова Свети Павел подчертава как на Бога, Който ни е открил Своята тайна, ние дължим „покорството на вярата“ (Рим. 14, 25; ср. 1, 2; 2 Кор. 10, 5-6): поведение, с което „човекът свободно се оставя изцяло в ръцете на Бога, отдавайки пълна почит на разсъдъка и волята си на откриващия се Бог и съгласявайки се доброволно с Неговото Откровение“ (Cost. dogm. Dei Verbum, 5). Всичко това води до фундаментална промяна в начина да общуваме с цялата действителност: всичко бива озарено от нова светлина. Става дума, следователно, за едно ново „обръщане“, за „промяна на мирогледа, защото Бог, Който се е открил в Христа и ни е помогнал да познаем Неговия план на любовта, ни обзема, привлича ни към Себе Си, става смисъла, който изпълва живота ни, скалата, където животът ни може да намери опора. В Стария Завет откриваме силен израз за вярата, който Бог поверява на пророк Исаия, за да го съобщи той на Ахаз, цар на Юдея. Бог заявява: „Ако не вярвате – тоест, ако не сте верни на Бога, то е, защото не сте утвърдени“ (Ис. 7, 9в). Съществува, следователно, връзка между „съм“ и „разбирам“, което показва добре как вярата е приемане в живота ни на Божия поглед върху реалността, оставяне на Бога да ни води със Своето Слово и Тайнствата към това да разберем какво трябва да правим, какъв е пътят, който трябва да извървим, как да живеем. Същевременно обаче, именно разбирането на нещата според Бога, гледането с Неговите очи е, което прави сигурен живота ни, което ни позволява да бъдем „изправени“, да не падаме.

Скъпи приятели, Адвентът – литургичното време, което току-що започнахме и което ни подготвя за Светото Рождество Христова, ни поставя пред светлата тайна на пришествието на Божия Син, пред великия „план на благоволението“, с който Той желае да ни привлече към Себе Си, за да ни помогне да живеем в пълно радостно и мирно общение с Него. Адвентът ни кани още веднъж, сред всички наши трудности, да обновим в нас сигурността, че Бог е тук. Той е навлязъл в света, като е станал Човек като нас, за да осъществи докрай Своя план на любовта. И Бог иска и ние да станем знак на Неговото действие в света. Чрез нашата вяра, нашата надежда, нашата любов, Той иска да влезе в света отново и отново, и да направи да заблести отново светлината Му в нашата нощ.