14 декември – Свети Йоан от Кръста, Свещеник и Църковен Учител (Възпоминание)

San Giovanni della Croce Sacerdote e Dottore della ChiesaСвети Йоан от Кръста е роден през 1542 г. близо до Авила (Испания). Остава без баща и има трудно детство, скитайки се с майка си от град на град. През 1563 г. е приет в Ордена на Кармелитите. През 1567 г. е ръкоположен за свещеник. Срещата му със Света Тереза от Авила го прави участник в реформирането на неговия Орден и основаването на Босите Кармелити. Свети Йоан е изключителен духовен писател и един от най-великите мистици на западното християнство. Умира на 14 декември 1591 г. в Убеда. Папа Бенедикт XIII го канонизира през 1724 г., а през 1926 г. е провъзгласен за Църковен Учител от Папа Пий XI.

Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция в Аулата „Павел VI“ на Ватикана – 16 февруари 2011 г.

Скъпи братя и сестри,

Преди две седмици представих фигурата на великата испанска мистичка Тереза Исусова. Днес бих искал да говоря за друг много важен Светец от онези земи – духовен приятел на Света Тереза, реформирал заедно с нея кармелитанското монашеско семейство: Свети Йоан от Кръста, провъзгласен за Учител на Църквата от Папа Пий XI през 1926 г. и наречен от традицията „Doctor mysticus“ – „Мистичен Учител“.

Йоан от Кръста е роден през 1542 г. в малкото селце Фонтиверос, близо до Авила, в Стара Кастилия. Син е на Гонсало де Йерес и на Каталина Алварес. Семейството му е много бедно, защото бащата, от знатно семейство от Толедо, е бил прогонен от дома си и лишен от наследство заради брака си с Каталина – скромна тъкачка на коприна. Останал без баща на крехка възраст, Йоан, 9-годишен, се премества с майка си и брат си Франсиско в Медина дел Кампо, близо до Валядолид – търговски и културен център. Там посещава „Colegio de los Doctrinos“ и помага в черната работа на сестрите от църквата – манастир „Магдалена“. Впоследствие, поради човешките си качества и усърдието си в учението, бива приет за санитар в Болницата на Зачатието, а след това – в Колежа на Йезуитите, току-що основан в Медина дел Кампо. Йоан постъпва там 18-годишен и изучава три години хуманитарни науки, реторика и класически езици.

В края на обучението му вече е наясно с призванието си: богопосветен живот. Сред Ордените, присъстващи в Медина, той се чувства призван към този на Кармелитите.

През лятото на 1563 г. започва новициат при Кармелитите в града, приемайки монашеското име Йоан на Свети Матия. Следващата година е изпратен в престижния Университет в Саламанка, където учи три години свободните изкуства и философия. През 1567 г. е ръкоположен за свещеник и се завръща в Медина дел Кампо, за да отслужи първата си Литургия, обкръжен от любовта на близките си. Именно там ще се състои първата среща между Йоан и Тереза Исусова. Срещата е решаваща и за двамата: Тереза му излага плана си за реформа на Кармела и в мъжкия клон на Ордена, и предлага на Йоан да се присъедини към него „за по-голяма слава на Бога“. Младият свещеник е възхитен от идеите на Тереза и става голям защитник на нейния проект. Двамата работят заедно няколко месеца, споделяйки своите идеали и предложения, за да отворят колкото се може по-скоро първия дом на Босите Кармелити. Откриването му е на 28 декември 1568 г. в Дуруело – усамотено място в провинция Авила. Заедно с Йоан в първата монашеска общност там участват още трима братя. При обновяването на монашеските си обети според първоначалното Правило, четиримата приемат нови имена. Тогава Йоан ще се нарече „от Кръста“, с което име става повсеместно известен. В края на 1572 г., по искане на Света Тереза, той става изповедник и викарий на манастира на Въплъщението в Авила, където Светицата е приора. Следват години на близко сътрудничество и духовно приятелство между тях, които обогатяват и двамата. С този период се свързват най-значителните творби на Тереза и първите писания на Йоан.

Присъединяването към кармелитанската реформа не е леко и струва на Йоан много страдания. Най-травматичният период е през 1577 г., когато той е отвлечен и хвърлен в тъмницата на манастира на Кармелитите от Старото Благочестие в Толедо, вследствие несправедливо обвинение. Светецът остава затворен в продължение на месеци, подлаган е на лишения и на физически и морален тормоз. Там обаче пише, наред с други поетични творби, прочутата си „Духовна песен“. Накрая, през нощта на 16 срещу 17 август 1578 г. успява да избяга по чуден начин и се укрива в манастира на Босите Кармелити в града. Света Тереза и другарите му – реформатори посрещат с огромна радост освобождението му и след като за кратко време възстановява силите си, Йоан заминава за Андалусия, където прекарва десет години в различни манастири, по-специално в Гранада. Получава все по-значителни длъжности в Ордена и накрая става Провинциален Викарий; наред с това привършва редакцията на духовните си трактати. След това се завръща в родната си земя като член на главното управление на монашеското семейство на Света Тереза, което вече се радва на пълна правна автономия. Живее в Кармела в Сеговия, където е избран за настоятел на тамошната общност. През 1591 г. е освободен от всички свои задължения и е предназначен за новата монашеска Провинция в Мексико. Докато се подготвя за дългото пътуване с още десетима свои другари, той се оттегля в един усамотен манастир близо до Хаен, където се разболява тежко. Йоан приема със забележително спокойствие и търпение големите страдания. Умира в нощта на 13 срещу 14 декември 1591 г., докато събратята му рецитират сутрешната молитва от Бревиария. Прощава се с тях с думите: „Днес отивам да пея тази молитва в небето“. Тленните му останки са пренесени в Сеговия. Беатифициран е от Климент X през 1675 г. и е канонизиран от Бенедикт XIII през 1726 г.

Йоан е смятан за един от най-значителните лирически поети в испанската литература. Най-важните му творби са четири: „Възкачване на Планината Кармел“, „Тъмна нощ“, „Духовна песен“ и „Пламък на жива любов“.

В „Духовна песен“ Свети Йоан представя пътя на пречистването на душата, тоест – прогресивното радостно придобиване на Бога, докато душата стигне дотам да почувства, че обича Бога с истинската любов, с която е обичана от Него.

„Пламък на жива любов“ продължава в тази перспектива, описвайки по-детайлно състоянието на преобразяващо единство с Бога. Сравнението, използвано от Йоан, е винаги с огъня: колкото повече огънят гори и поглъща дървото, толкова повече се разгаря и се превръща в пламък. Животът на душата е непрестанен празник на Светия Дух, който позволява да се почувства радостта от единството с Бога във вечността.

„Възкачването на Планината Кармел“ представя духовното пътуване от гледна точка на прогресивното очистване на душата, за да се изкачи тя на върха на християнското съвършенство, символизиран от върха на Планината Кармел. Това очистване е представено като пътуване, което човекът извършва в сътрудничество с Божието действие, за да освободи душата от всяка привързаност или афект, противни на Божията воля. Очистването, което, за да достигне до единение с любовта на Бога, трябва да бъде тотално; започва от очистването на живота на сетивата и продължава с това, което се постига благодарение на трите теологални добродетели: вярата, надеждата и любовта, които очистват намерението, паметта и волята. „Тъмната нощ“ описва „пасивния аспект“, или намесата на Бога в този процес на „очистване“ на душата. Човешкото усилие е неспособно самò да достигне до дълбоките корени на лошите наклонности и навици на личността: то може само да ги възпира, но не  и да ги изкорени напълно. За да стане това, нужно е специалното действие на Бога, което очиства радикално духа и го предразполага към любовно единение с Него. Свети Йоан дефинира като „пасивно“ това очистване, именно защото, макар да е прието от душата, се осъществява от тайнственото действие на Светия Дух, Който като огнен пламък унищожава всяка нечистота. В това си състояние, душата е изложена на всякакъв вид изпитания, като че се намира в тъмна нощ.

Тези бележки относно главните творби на Светеца ни помагат да се доближим до най-възвишените пунктове на обширната му и дълбока мистична доктрина, чиято цел е да опише един сигурен път, по който да се достигне до светостта – състоянието на съвършенство, към което Бог призовава всички нас. Според Йоан от Кръста, всичко, което съществува и е създадено от Бога, е добро. Чрез творенията ние можем да открием Онзи, Който е оставил в тях следа от Себе Си. Вярата е единственият източник, дарен на човека, за да познае Бога Такъв, Какъвто е Той Сам по Себе Си – като Един и Троичен Бог. Всичко, което Бог е искал да съобщи на човека, го е казал в Исус Христос – Неговото Слово, станало плът. Исус Христос е единственият и окончателен път към Отца (ср. Йоан 14, 6). Всяко създадено нещо е нищо в сравнение с Бога и не струва нищо извън него: като следствие от това, за да достигне до съвършената любов на Бога, всяка друга любов трябва да се уподоби в Христа на Божията любов. Оттук идва настояването на Свети Йоан от Кръста за необходимостта от очистване и вътрешно изпразване, за да се преобрази в Бога, Който е единствената цел на съвършенството. Това „очистване“ не се състои просто във физическа липса на нещата или на тяхната употреба; това, което прави душата чиста и свободна, е елиминирането на всяка безредна зависимост от нещата. Всичко бива съсредоточено в Бога като център и цел на живота. Дългият и труден процес на очистване изисква, разбира се, лично усилие, но истинският протагонист е Бог: всичко, което човекът може да направи, е да „се постави на разположение“, да бъде отворен към Божието действие и да не поставя пречки пред него. Живеейки теологалните добродетели, човекът се издига и придава стойност на собствените си действия. Ритъмът на израстване във вярата, надеждата и любовта върви паралелно с делото на очистването и с прогресивното единение с Бога, докато накрая се преобразим в Него. Когато достигне тази цел, душата се потапя в самия тринитарен живот, така че Свети Йоан заявява, че тя достига дотам да обича Бога със същата любов, с която Той я обича, защото я обича в Светия Дух. Ето защо Мистичният Учител твърди, че не съществува истинско любовно единение с Бога, ако то не достигне върха си в тринитарното единство. В това най-висше състояние светата душа познава всичко в Бога и не трябва вече да преминава през творенията, за да достигне до Него. Душата се чувства вече потопена от Божията любов и се радва напълно в нея.

Скъпи братя и сестри, накрая остава един въпрос: този светец с възвишената си мистика, с това пламенно  пътуване към върха на съвършенството, има ли какво да каже и на нас, на обикновения християнин, който живее в условията на днешния живот, или е само един пример, един модел за малко избрани души, които биха могли наистина да поемат по този път на очистването, на мистичната аскеза? За да намерим отговора, трябва преди всичко да имаме предвид, че животът на Свети Йоан от Кръста не е бил „полет над мистични облаци“, а е бил много труден, много практичен и конкретен живот, било като реформатор на Ордена, където среща много голяма съпротива, било като провинциален настоятел, било в затвора на своите събратя, където е бил подлаган на невероятни обиди и физически мъчения. Животът му е бил труден, но именно през месеците, прекарани в тъмницата, той пише една от най-прекрасните си творби. И така ще можем да разберем, че пътуването с Христос, напредването с Христос, „Пътя“, не е тежест, добавена към и без това тежкото бреме на нашия живот, не е нещо, което би направило още по-тежко това бреме, а е нещо напълно различно – светлина, сила, която ни помага да носим това бреме. Ако един човек почувства в себе си голяма любов, тази любов ще му даде крила и той ще може по-лесно да понася всички трудности на живота, защото носи в себе си тази велика светлина. Вярата е това: да бъдеш обичан от Бога и да позволиш да обичаш като Бога в Исус Христос. Именно това: да позволиш да обичаш, е светлината, която ни помага да носим бремето на нашето ежедневие. И светостта не е наше много трудно дело, а е една „отвореност“: да отворим прозорците на душата си, за да може да влезе Божията светлина; да не забравяме Бога, защото именно в отвореността към Неговата светлина се намира силата, намира се радостта на изкупените. Да се молим на Господа, за да ни помага да намерим тази святост, да позволим да обичаме като Бога, което е призванието на всички нас и е истинското изкупление.